Петимата от Сунгурларе: Урок по смелост и съпричастност сред плам...
В началото на август огнената буря обхвана хиляди декари гори и аграрни площи към Сунгурларе, като пламъците заплашиха домове и животни. В продължение на дни пожарникари, горски чиновници и десетки доброволци се бореха с разпространяващия се огън в труднодостъпни терени и при рискови температури.
Сред тях бяха и петте момчета. Носеха вода, храна и помощни материали, участваха в гасенето с пръскачки и цистерни, изнасяха тежко съоръжение и помагаха там, където липсваха ръце. Даниел, да вземем за пример, въртеше педалите на колелото си, с цел да стига бързо до пожарникарите с вода и хранителни запаси.
„ Майка ми и татко ми по този начин са ме възпитали – да оказвам помощ на хора в потребност “, описа 16-годишният Даниел. А Станислав добави: „ Няма смисъл да ни е боязън. Това е нашият роден град. Правим го за природата. Трябва да оказваме помощ “.
Даниел
В Министерския съвет момчетата получиха овации и благодарности за своя принос.
„ Щетите от пожарите ще се възвръщат с години и десетилетия, по тази причина, колкото можем, би трябвало да спасим “, сподели Атанас.
След дните, прекарани в битка с огъня, момчетата се връщат към ваканцията си – само че към този момент с образец, който въодушеви цяла България.
Разкази за петимата младежи бързо се популяризира в обществените мрежи, където стотици хора показаха възхищението и поддръжката си. Мнозина подчертаха, че в моменти на злополучие същинският човешки дълг е явен – хващаш и помагаш с каквото можеш, пазиш себе си, само че не стоиш безразличен, до момента в който други се борят.
Историята на петте момчета от Сунгурларе демонстрира простата истина – когато бедата пристигна, не чакаш, а действаш. Именно по този начин общността остава мощна, а хората – дружно.
Сред тях бяха и петте момчета. Носеха вода, храна и помощни материали, участваха в гасенето с пръскачки и цистерни, изнасяха тежко съоръжение и помагаха там, където липсваха ръце. Даниел, да вземем за пример, въртеше педалите на колелото си, с цел да стига бързо до пожарникарите с вода и хранителни запаси.
„ Майка ми и татко ми по този начин са ме възпитали – да оказвам помощ на хора в потребност “, описа 16-годишният Даниел. А Станислав добави: „ Няма смисъл да ни е боязън. Това е нашият роден град. Правим го за природата. Трябва да оказваме помощ “.
Даниел
В Министерския съвет момчетата получиха овации и благодарности за своя принос.
„ Щетите от пожарите ще се възвръщат с години и десетилетия, по тази причина, колкото можем, би трябвало да спасим “, сподели Атанас.
След дните, прекарани в битка с огъня, момчетата се връщат към ваканцията си – само че към този момент с образец, който въодушеви цяла България.
Разкази за петимата младежи бързо се популяризира в обществените мрежи, където стотици хора показаха възхищението и поддръжката си. Мнозина подчертаха, че в моменти на злополучие същинският човешки дълг е явен – хващаш и помагаш с каквото можеш, пазиш себе си, само че не стоиш безразличен, до момента в който други се борят.
Историята на петте момчета от Сунгурларе демонстрира простата истина – когато бедата пристигна, не чакаш, а действаш. Именно по този начин общността остава мощна, а хората – дружно.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ