Златото продължава да върви нагоре, но каква е причината?
В началото на април 2024 година пазарът на злато означи доста покачване на цената, продължавайки наклонността, която акцентира ролята на благородния метал като хедж против инфлацията.
Този скок се дължи на композиция от фактори, в това число геополитическо напрежение, покупки от централните банки и изходящи потоци от ETF, които групово подтикнаха търсенето на злато.
Въпреки забележителните изходящи потоци от ETF-ите за злато, централните банки купуват злато с невиждани темпове, което покачва цените.
Майк Малоун, старши пълководец по суровините в Bloomberg Intelligence, проучва тази наклонност в X на 19 май, като означи приключването на 30 милиона унции от ETF от 2020 година насам спрямо придобиването от централните банки на почти 100 милиона унции.
Това разминаване повдига въпроси по отношение на същинските движещи сили на пазара на злато.
От 2020 година насам централните банки са нападателни купувачи на злато. Световният съвет по златото регистрира , че през 2023 година централните банки са закупили съвсем една трета от общото количество злато, добито през 2023 година, което възлиза на 1,037 тона.
Този развой на изкупуване продължава и през 2024 година, като единствено през първото тримесечие запасите са увеличени с 290 тона. За разлика от тях, световните ETF-и за злато означават непрестанен отлив, като от пика им през октомври 2020 година до момента е маркиран значителен спад от 29 милиона унции.
Централните банки купуват злато, с цел да се предпазят от икономическа неустановеност и геополитически опасности. Замразяването на съветските валутни запаси през 2022 година подтикна доста страни да диверсифицират запасите си надалеч от американския $.
Тази смяна е явна, защото централните банки се стремят да се предпазят от евентуални финансови наказания и волатилност на $.
Няколко централни банки сензитивно усилиха златните си запаси: Централната банка на Турция, най-големият покупател, добави 12 тона, с което запасите на страната доближиха 552 тона.
Агресивното струпване на злато от страна на Китай, като единствено през 2023 година Китайската национална банка (КНБ) закупи 224.88 тона, подхранва тази наклонност. По-широката тактика включва отдалечаване от финансовите системи, деноминирани в долари, за повишение на икономическата сигурност.
Въпреки изходящите потоци от ETF, цените на златото останаха устойчиви, което демонстрира разминаване в пазарното държание.
ETF-ите бяха извадени от портфейлите, защото мениджърите на фондове търсят облаги другаде. Въпреки това търсенето на физическо злато от страна на централните банки се усили, което приказва по-скоро за стратегическо ръководство на запасите, в сравнение с за краткосрочни претекстове за облага.
ETF-ите за злато в Северна Америка и Европа се сблъскват с непрекъснати изходящи потоци, като се свиват със обилни маржове.
Обратно, записаните в Азия ETF-и за злато означиха растеж от 20.9% през първото тримесечие на 2024 година Въпреки този растеж той компенсира единствено част от отлива от западните фондове.
Златните ETF-и, листвани на тържищата в Съединени американски щати, Канада, Обединеното кралство, Германия и други западноевропейски страни, набъбнаха с съвсем една трета по тегло сред януари и октомври 2020 година Въпреки това бяха нужни 42 месеца и повишаване на цената с 30.9% – почти $540 за тройунция, с цел да се обърне този приток.
Тъй като цените на суровия нефт са изправени пред дефлационен напън, ролята на златото като устойчиво средство за предпазване на стойност става по-изразена, което евентуално може да увеличи представянето му през 2024 година
Това разминаване в пазарното държание подклажда стратегическото значение, което централните банки отдават на златото като защитна мярка против финансовата неустойчивост.
