Стефан Командарев: Историята на филма „Made in EU“ открих върху етикета на чифт дънки
В началото били едни дънки. Стефан Командарев си ги купил от магазин в някакъв мол. Не били по никакъв начин евтини. На етикета пишело Made in EU, а с дребни букви по-долу – че са шити в България. Ето по този начин от един етикет се ражда историята на един филм. Седмият филм на режисьора Стефан Командарев „ Made in EU “ бе приветстван в продължение на 8 минути от публиката в зала „ Джардино “, където на 31 август т.г. се състоя международната му премиера в границите на селекцията Venezia Spotlight, част от формалната стратегия на тазгодишния кинофестивал във Венеция. Български филм (в случая копродукция с мажоритарно българско участие) да попадне в която и да е стратегия на най-стария кино фестивал в света си е голям триумф, а да е част от формалната стратегия е същинско събитие. 
Действието в „ Made in EU “ се развива по време на коронавирус пандемията. Ива (в ролята – Гергана Плетньова) е шивачка в завод за произвеждане на ишлеме на международни фешън марки в дребен недодялан град, която сама устоя себе си и сина си Мишо (младият артист Тодор Коцев) и е принудена, както и всичките ѝ колежки, да работи при съвсем рабски условия и унизително възнаграждение. Когато пандемията избухва, Ива се разболява, само че продължава да върви на работа от боязън, че ще я загуби. Скоро болестта плъзва на всички места и Ива е оповестена за така наречен нулев пациент в града – този, който е при започване на епидемиологичната верига. Тя е подложена на тормоз, упреквана, заплашвана и пренебрегната от целия град, внезапно трансформирал се сякаш в дивашко племе, движено от инстинктите и страха си. Предишните три кино лентата на Командарев („ Посоки “, „ В кръг “, „ Уроците на Блага “) носят в себе си същия обществен заряд и същата, бих я нарекла публицистична сила, която откроява моралните драми, или по-точно моралните рецесии на обществото. В този смисъл „ Made in EU “ продължава започнатото от „ предшествениците “ си. Продуценти на кино лентата са Стефан Командарев и Катя Тричкова, съсценарист дружно с Командарев е Симеон Венциславов, оператор е Веселин Христов, а в главните функции, с изключение на Гергана Плетньова и Тодор Коцев, вземат участие Герасим Георгиев-Геро, Ивайло Христов, Анастасия Ингилизова и Иван Бърнев. 
Преди киното да открадне сърцето му, Стефан Командарев приключва медицина, специализира психиатрия и практикува 4 години като доктор. Едно подаяние на снимачна техника в отделението, в което работи, обаче трансформира ориста му. През 1999 година приключва кинорежисура в Нов български университет. Късометражният му филм от втори курс „ Балонът “ е селектиран на влиятелни фестивали. Пълнометражният му филм „ Светът е огромен и избавление дебне отвред “ (2008) е единственият български игрален филм, влезнал в късия лист на Оскарите и държи националния връх за комерсиално разпространяване отвън територията на България. Филмите на Стефан Командарев са селектирани и са печелили награди на най-големите международни кинофестивали – Кан, Берлин, Карлови Вари, Торонто, а в този момент и Венеция.
Стефане, умори ли те Венеция? За множеството хора филмовите фестивали се изчерпват с алените килими, смокингите и дългите рокли, само че в действителност това са доста съществени и напрегнати работни конгреси. Ще ти дам образец единствено с графика в деня на премиерата. Започнахме с публична фотосесия, така наречен photocall, в 9 ч., като за Гергана (Плетньова – б.р.) денят стартира даже по-рано, защото за нея имаше гримьор и коафьор. След фотосите започнаха интервютата – едно след друго безусловно до вечерта. След това – червен килим, още веднъж фотосесии, посрещна ни шефът на фестивала Алберто Барбера, по-късно прожекцията на кино лентата, 8-минутните овации на публиката, след това 40 минути въпроси и отговори… Така че аленият килим е единствено едно от нещата. Ние сме там, с цел да предизвикаме интерес към кино лентата ни, това да докара до положителни ревюта в профилираните издания и в последна сметка – до продажби. Български филм не може да си откри дистрибутори в чужбина по различен метод, с изключение на посредством фестивалните пазари.
Как съумя да заведеш толкоз доста хора от екипа на фестивала? Принципно на Венецианския фестивал позволяват до 10 души от един екип. Ние бяхме 7 от България, въпреки че желаех да са повече, плюс немските и чешките копродуценти, плюс международния дистрибутор. Общо бяхме към 11-12 души. Успяхме да отидем с поддръжката на Министерството на културата, Министерството на туризма и стратегия „ Мобилност “ към дирекция „ Култура “ на Столична община, за което сме извънредно признателни.
Действието в „ Made in EU “ се развива по време на коронавирус пандемията. Ива (в ролята – Гергана Плетньова) е шивачка в завод за произвеждане на ишлеме на международни фешън марки в дребен недодялан град, която сама устоя себе си и сина си Мишо (младият артист Тодор Коцев) и е принудена, както и всичките ѝ колежки, да работи при съвсем рабски условия и унизително възнаграждение. Когато пандемията избухва, Ива се разболява, само че продължава да върви на работа от боязън, че ще я загуби. Скоро болестта плъзва на всички места и Ива е оповестена за така наречен нулев пациент в града – този, който е при започване на епидемиологичната верига. Тя е подложена на тормоз, упреквана, заплашвана и пренебрегната от целия град, внезапно трансформирал се сякаш в дивашко племе, движено от инстинктите и страха си. Предишните три кино лентата на Командарев („ Посоки “, „ В кръг “, „ Уроците на Блага “) носят в себе си същия обществен заряд и същата, бих я нарекла публицистична сила, която откроява моралните драми, или по-точно моралните рецесии на обществото. В този смисъл „ Made in EU “ продължава започнатото от „ предшествениците “ си. Продуценти на кино лентата са Стефан Командарев и Катя Тричкова, съсценарист дружно с Командарев е Симеон Венциславов, оператор е Веселин Христов, а в главните функции, с изключение на Гергана Плетньова и Тодор Коцев, вземат участие Герасим Георгиев-Геро, Ивайло Христов, Анастасия Ингилизова и Иван Бърнев. Преди киното да открадне сърцето му, Стефан Командарев приключва медицина, специализира психиатрия и практикува 4 години като доктор. Едно подаяние на снимачна техника в отделението, в което работи, обаче трансформира ориста му. През 1999 година приключва кинорежисура в Нов български университет. Късометражният му филм от втори курс „ Балонът “ е селектиран на влиятелни фестивали. Пълнометражният му филм „ Светът е огромен и избавление дебне отвред “ (2008) е единственият български игрален филм, влезнал в късия лист на Оскарите и държи националния връх за комерсиално разпространяване отвън територията на България. Филмите на Стефан Командарев са селектирани и са печелили награди на най-големите международни кинофестивали – Кан, Берлин, Карлови Вари, Торонто, а в този момент и Венеция. Стефане, умори ли те Венеция? За множеството хора филмовите фестивали се изчерпват с алените килими, смокингите и дългите рокли, само че в действителност това са доста съществени и напрегнати работни конгреси. Ще ти дам образец единствено с графика в деня на премиерата. Започнахме с публична фотосесия, така наречен photocall, в 9 ч., като за Гергана (Плетньова – б.р.) денят стартира даже по-рано, защото за нея имаше гримьор и коафьор. След фотосите започнаха интервютата – едно след друго безусловно до вечерта. След това – червен килим, още веднъж фотосесии, посрещна ни шефът на фестивала Алберто Барбера, по-късно прожекцията на кино лентата, 8-минутните овации на публиката, след това 40 минути въпроси и отговори… Така че аленият килим е единствено едно от нещата. Ние сме там, с цел да предизвикаме интерес към кино лентата ни, това да докара до положителни ревюта в профилираните издания и в последна сметка – до продажби. Български филм не може да си откри дистрибутори в чужбина по различен метод, с изключение на посредством фестивалните пазари.
Как съумя да заведеш толкоз доста хора от екипа на фестивала? Принципно на Венецианския фестивал позволяват до 10 души от един екип. Ние бяхме 7 от България, въпреки че желаех да са повече, плюс немските и чешките копродуценти, плюс международния дистрибутор. Общо бяхме към 11-12 души. Успяхме да отидем с поддръжката на Министерството на културата, Министерството на туризма и стратегия „ Мобилност “ към дирекция „ Култура “ на Столична община, за което сме извънредно признателни. Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ