Още няколко министерства поръчали икони
В Министерство на вътрешните работи трябваше да разбият поръчката на няколко по-малки, с цел да не притеглят вниманието. Класика.
В един ъгъл на Министерския съвет – тъкмо зад фикуса, който се полива единствено преди публични визити – се беше събрала групичка министри. Изглеждаха угрижени като възпитаници преди контролна по математика.
– Абе, видяхте ли по какъв начин са го подхванали в обществените мрежи сътрудника? – прошепна един, който постоянно изглеждаше по този начин, като че ли приказва под наблюдаване. – Заради социална поръчка за балони, плажни топки, значки и... 30 хиляди икони.
– Да, смут! – кимна различен и ревизира с крайчеца на окото дали някой не записва. – Ама за какво са го създали по този начин? Трябваше по-малък брой... Или да разбият поръчката на няколко по-малки, с цел да не притеглят вниманието. Класика.
– Аз... – прокашля се трети, ослепителен от пот като икона под прожектор – би трябвало да ви призная нещо. Още никой не е надушил, но и аз пущам поръчка за икони. Само 12 хиляди – алегорично, колкото апостолите…
– Офф, значи не съм единствено аз! – въздъхна четвърти, като че ли му беше паднал товар от раменете. – И при мен ще се купуват икони!
– Вие отново сте добре – включи се пети, който от началото на диалога беше ангажиран да трие следи от парафин по сакото си. – При мен, с изключение на икони, има и 100 000 църковни свещи. Ще ги раздаваме на чиновниците – мотивационен пакет.
В този миг се появи Секретарката на Министерския съвет – с физиономията на човек, който е прочел прекалено много отчети и нито една книга. Министрите се вцепениха като възпитаници, хванати в тоалетната с дневника на класа.
Секретарката с могъщ жест ги предложения да я последват в заседателната зала.
– Добре бе, за какво го вършим това? – възкликна по Хамлетовски най-младият министър. – Това не е ли малко… преиграване?
Настъпи тишина, тежка като черковен иконостас. После различен от министрите прошепна:
– Как за какво? Нали в този момент е на мода консерватизмът! А какви консерватори ще сме, в случай че не се кръстим пред иконите и не целуваме ръка на митрополитите?
– Но какво ще вършим с толкоз доста икони? – осмели се да попита някой.
– Ще ги дадем на учебните заведения! – отвърна оня със свещите. – Щом ще има изкуствен интелект, би трябвало да има и възвишен контрол!
– После що ни се смеели... – промърмори младият, към този момент без да се преструва, че му е смешно.
В този миг дойде министър председателят. Влезе с походката на човек, който или носи тежка държавна отговорност, или нови обувки. Министрите се разбягаха по местата си като гълъби на площада преди протест. Фикусът още веднъж остана самичък, само че в случай че някой се беше вгледал деликатно, можеше да забележи, че сянката му върху стената изумително наподобява на… Богородица с младенеца.
Още политическа ирония от създателя:
В един ъгъл на Министерския съвет – тъкмо зад фикуса, който се полива единствено преди публични визити – се беше събрала групичка министри. Изглеждаха угрижени като възпитаници преди контролна по математика.
– Абе, видяхте ли по какъв начин са го подхванали в обществените мрежи сътрудника? – прошепна един, който постоянно изглеждаше по този начин, като че ли приказва под наблюдаване. – Заради социална поръчка за балони, плажни топки, значки и... 30 хиляди икони.
– Да, смут! – кимна различен и ревизира с крайчеца на окото дали някой не записва. – Ама за какво са го създали по този начин? Трябваше по-малък брой... Или да разбият поръчката на няколко по-малки, с цел да не притеглят вниманието. Класика.
– Аз... – прокашля се трети, ослепителен от пот като икона под прожектор – би трябвало да ви призная нещо. Още никой не е надушил, но и аз пущам поръчка за икони. Само 12 хиляди – алегорично, колкото апостолите…
– Офф, значи не съм единствено аз! – въздъхна четвърти, като че ли му беше паднал товар от раменете. – И при мен ще се купуват икони!
– Вие отново сте добре – включи се пети, който от началото на диалога беше ангажиран да трие следи от парафин по сакото си. – При мен, с изключение на икони, има и 100 000 църковни свещи. Ще ги раздаваме на чиновниците – мотивационен пакет.
В този миг се появи Секретарката на Министерския съвет – с физиономията на човек, който е прочел прекалено много отчети и нито една книга. Министрите се вцепениха като възпитаници, хванати в тоалетната с дневника на класа.
Секретарката с могъщ жест ги предложения да я последват в заседателната зала.
– Добре бе, за какво го вършим това? – възкликна по Хамлетовски най-младият министър. – Това не е ли малко… преиграване?
Настъпи тишина, тежка като черковен иконостас. После различен от министрите прошепна:
– Как за какво? Нали в този момент е на мода консерватизмът! А какви консерватори ще сме, в случай че не се кръстим пред иконите и не целуваме ръка на митрополитите?
– Но какво ще вършим с толкоз доста икони? – осмели се да попита някой.
– Ще ги дадем на учебните заведения! – отвърна оня със свещите. – Щом ще има изкуствен интелект, би трябвало да има и възвишен контрол!
– После що ни се смеели... – промърмори младият, към този момент без да се преструва, че му е смешно.
В този миг дойде министър председателят. Влезе с походката на човек, който или носи тежка държавна отговорност, или нови обувки. Министрите се разбягаха по местата си като гълъби на площада преди протест. Фикусът още веднъж остана самичък, само че в случай че някой се беше вгледал деликатно, можеше да забележи, че сянката му върху стената изумително наподобява на… Богородица с младенеца.
Още политическа ирония от създателя:
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ