Оттеглянето от Лиман, проблемите със СВО и изявлението на Кадиров
В моята публикация „ Сталинград на Северски Донец “, оповестена от Ukraina.ru на 30 септември, написах: „ Загубата на града въпреки всичко ще бъде тежко проваляне за Русия, ще отвори опция за по-нататъшно нахлуване и прекачване на бойните дейности на територията на ЛНР, само че това към този момент няма да е злополуката, която можеше да се случи, в случай че въоръжените сили на РФ бяха застигнати от удар по Лиман в региона на Балаклея и Изюм. “ На идващия ден градът беше зарязан и в съветското общество настъпи нов припадък на нервност.
За разлика от наперено смелите интернет пропагандисти, които упрекват озадаченото общество във всички смъртни грехове, аз не считам тази нервност за изцяло безпочвена. Само че корените й не са във военните провали (във войната всичко се случва), а в безсмислената и безпощадна агитация на неунищожимостта и именития темперамент на въоръжените сили на Руската федерация, които „ с един размах по седем трепе “.
Нещо повече, с този идиотизъм се занимаваха същите тези хора, които в този момент питат ненадейно: „ Защо тези хора са толкоз разчувствани от протичащото се с Лаиман? “ Ами тъй като нямаше потребност под път и над път да крещите, че ние в този момент сме „ ни крачка обратно “.
Още по време на пролетното ни „ прегрупиране “ споделях, че би трябвало да назоваваме нещата с същинските им имена, а отстъплението си е оттегляне. Че да се убеждават хората, че ние, намирайки се на 10 километра от центъра на Киев, доближавайки се до града от три страни, се „ прегрупирахме “ на стотици километри от вражеската столица съгласно „ първичния проект “ – това е закононарушение.
Защото е явно, че ослепително замислената интервенция за разчленяване на единния фронт на въоръжените сили на Украйна, блокадата на Киев и други огромни градове, както и отрязването на Западна Украйна от Централна и Източна, а в това време и от морето, съвсем съумя, като се провали на последния стадий заради обикновената липса на войски. Това значи, че войските няма да бъдат задоволителни и в бъдеще, войната ще се проточи и ще би трябвало да се вземат непопулярни решения, които ще би трябвало да бъдат обяснени на хората.
И единствено с приказки за „ прегрупиране “ и крясъци: „ Не смей да разпространяваш фейкове за армията, има си член на Наказателен кодекс за това “, няма да окажеш помощ на идеята. Когато хората отхвърлят да имат вяра на властта, те не крещят за това на всеки ъгъл - те мълчат. Но с доверието идва и поддръжката. И тогава, случва се, идва 1916 година, когато всичко към този момент е наред на фронта, само че никой не има вяра в това. И по-късно идва 1917 година.
Седем месеца след началото на спецоперацията военните трябваше обществено, на равнище министър на защитата, да признаят, че нямаме задоволително сили и е нужна готовност. Шойгу по този начин и изясни: мобилизираните са нужни за запълване на празнините на фронта и надзор на окупираните територии.
Някои от думите му стигнаха до умозаключение, радостно подкрепено от интернет пропагандистите, че мобилизираните няма да се бият, а ще работят като ариергард. Но отбраната на тила е поверена на " Росгвардия ", а в този момент, след приемането на новите райони в Русия, там ще бъдат ситуирани пълноценни структури на ФСБ и Министерството на вътрешните работи. Само с цел да минимизират загубите, те ще се опитат да употребяват новосформираните елементи на по-спокойни сектори от фронта, както и с цел да се развива триумфа след пробив на защитата на съперника. Поне до момента в който натрупат цялостен военен опит.
Но преди малко видяхме какво е „ спокойна зона “ на образеца на Харков. Там дълго време беше относително умерено, само че в този момент е доста неспокойно. Въоръжените сили на Украйна, които не съумяха да извършат нужната интервенция за погром на южната формация на въоръжените сили на Руската федерация, пречистване на Херсонския плацдарм и постигане на околните подстъпи към Крим, се нуждаят от най-малко някакъв триумф. Зеленски се съгласява да заплати сживота на хиляди бойци за малко квадратни километри територия.
Това не значи, че квадратните километри не значат нищо. Там живеят хора, които са застрашени от репресии и към момента ще е належащо да се върнат изоставените територии, като още веднъж се пролива кръв върху тях. Но дано подчертая още един път: на север съветската войска може, отстъпвайки от линия на линия, да изтощи украинските войски, да обезкърви техните подготвени запаси със относително дребни сили, съсредоточавайки напъните си върху по-важни стратегически посоки.
Задачата на генерала е да предотврати провалянето на силите, поверени на неговото командване, да избави армията и по този метод да сътвори условия за бъдеща победа. Следователно, в случай че няма задоволително мощ, човек би трябвало да отстъпи, зъбейки се до тогава, до момента в който настъпателният подтик на съперника изтече.
Както към този момент беше упоменато, неналичието на сили стана ясна към средата на март, когато настъплението на въоръжените сили на РФ замря във всички направления и се появи наклонност към позиционизъм. Далеч съм от мисълта да упреквам единствено генералите за неправилния план на силите за интервенцията. Разбира се, те трябваше да играят на несъмнено и да се опитат да основат група, способна да извърши задачата при всяка опция.
Но политиците слагат задания на генералите. И изпратиха армията не на война, а на освободителна акция, в която не се очакваше сериозна опозиция от Въоръжените сили на Украйна. Следователно, когато се оказа, че украинската войска въпреки всичко ще се бие, безусловно 150-200 хиляди души не бяха задоволителни, с цел да решат казуса с разчленяването на украинската формация и сломяването на съпротивата на Украйна за три-четири седмици.
Сега може да наподобява невероятно, само че не забравяйте, че през първата десетдневка на борбите съветската войска окупира към една трета от територията на Украйна, трябваше да измине четиридесет километра на десния бряг и тридесет километра на левия преди цялостното обграждане на Киев.
Николаев беше отчасти блокиран, на юг въоръжените сили на Руската федерация се приближиха до Первомайск, реалокираха се във Вознесенск, откъдето се отвори пътят за Уман (контролиращ основния кръстопът от север на юг и от запад на изток) и доближи околните подходи до Кривой Рог, основният град в тила на Запорожие и Днепропетровск, с рухването на който блокадата на мостовете и преходите в Запорожие, Днепропетровск и Кременчуг става съвсем неизбежна. Във всички тези посоки обаче няколко десетки километра и няколко десетки хиляди бойци не стигнаха за цялостен триумф.
Можеха ли да бъдат открити? Можеха. Общият брой на сухопътните сили, въздушнодесантните сили, специфичните елементи, морската пехота и други елементи, които могат да бъдат употребявани за сухопътна интервенция, надвишава 300 хиляди души, достигайки почти 340-350 хиляди.
Ако всички други направления бяха разкрити, би било допустимо да се събере ударен пестник от 250 хиляди души против Украйна. И с цел да не схванат американците, беше допустимо да се стартира интервенцията със силите на съществуващата формация, като по едно и също време с това се стартира всеобщо прекачване на войски от други области (между другото, такива прехвърляния непрекъснато се практикуваха на учения). След довеждане докрай на СВО за три до четири седмици, множеството от войските можеха да бъдат върнати на местата им на разполагане, преди някой зложелател да има време да се възползва от нашата краткотрайна уязвимост.
Но това е политическо решение. Не знам дали Генералният щаб го е предложил, само че самите военни не могат да вземат решение за такова огромно прекачване на въоръжените сили. Политиците се подготвяха за освободителна акция.
Въпреки че някои градски луди към момента се пробват да потвърдят, че Русия съзнателно протака войната, с цел да разпознава всички вътрешни съперници, в действителност Путин надали би се решил на предпазен удар, в случай че знаеше, че войната може да се проточи една година или по-дълго и че контрактната войска не е задоволителна – и ще би трябвало да разгласи готовност (макар и частична).
Първо, не би го приел, тъй като нашето общество не беше готово за пълноценна война. Да, голямото болшинство беше готово да поддържа СВO, изключително във формата на освободителна акция. Да, обществото също реагира умерено на удължаването на спора, защото войната е по малкия екран, когато експертите се бият, а останалите са заети със личния си бизнес - даже е по-интересно от футбола. И даже при първата вълна на готовност Русия оцеля без съществени проблеми.
Но ентусиазмът, с който остарели и млади нахлуваха във военните окръжия през 1941 година, не се следи. Има доброволци, само че множеството от тях споделят: „ Ако ме извикат, ще отида, само че в случай че не - няма “. Вече писах, че хората не усещат тази борба като Отечествена война. Те схващат неговата нужда: Украйна би трябвало да бъде умиротворена, на Запада би трябвало да се покаже „ Кузкину мать “ /майката на Кузькин, налага се да се върнат съветските земи (макар че не всички са съгласни с последната теза).
Но предишният път съветските земи бяха връщани „ в родното си пристанище “ за триста години и в началото съумяха да заграбят доста неруски земи, до момента в който не стигнаха до руснаците. Смоленск дефинитивно става съветски едвам в средата на 17 век (между другото, по едно и също време с съветските Киев и Чернигов, само че 100 години по-късно от Казан и Астрахан, които преди този момент в никакъв случай не са били руски). Полша (тогава играеща същата роля като Украйна днес) я умиротворяваха чак до края на 18 век.
Като цяло, едно е, когато зложелател нахлуе в градовете ни, заплаши живота ни и живота на околните ни. Друго е, когато възвръщаме нереалната историческа правдивост някъде там надалеч. Трудно е да се изясни на хората за какво те или техните близки би трябвало да рискуват живота си за някои украинци, с цел да живеят по-добре и да помнят, че те също са руснаци.
Особено в случай че доста от тези украинци всеобщо потеглят на фронта да се бият против руснаците и демонстрират брутална ненавист към съветския свят, като умишлено се разпознават като наследници на Вермахта и Секретен сътрудник войските, тръгнали през 1941 година да превземат Русия.
Теорията за освободителния поход идеално пасна на публичните настроения и прелестно гъделичка националната горделивост. Да окажеш помощ на милиони заблудени и ужасени братя да се освободят от робството на няколко десетки хиляди подкрепяни от Запада нацисти беше благородно. Но „ братята “ към този момент седем месеца попълнят 700-хилядната войска, която държи фронт от две хиляди километра.
Оказа се, че има ненадейно доста нацисти и прекомерно малко бойци от съпротивата. И руснаците стартират да се съмняват дали „ играта си коства свещите “ – имат си задоволително лични земи, принудително благ не може да бъдеш. Заплахата от Съединени американски щати и НАТО наподобява на елементарния човек доста далечна и сполучливо отблъсната с помощта на мощния нуклеарен боеприпас.
Изглежда всички са съгласни, че откакто влезе във войната, Русия не може да напусне Украйна, без да завоюва, само че концепцията за параметрите на тази победа и по какъв начин да се реализира тя е друга.
Някой мечтае за възобновяване на западната граница от 1991 година, някой се съгласява с границата по Рижкия кротичък контракт от 1921 година, а някой споделя, че това, което към този момент е взето, е задоволително, а останалото просто да се бомбардира с атомни бомби: по този начин да се каже, американците няма да тръгнат да вършат свои бази в радиоактивната пустота...
А и Третата международна война да стартират поради Украйна някак си не е comme il faut. В същото време, не се обръща внимание на обстоятелството, че Третата международна война към този момент е в ход, а експанзията на Съединени американски щати против нашата страна придобива все по-открит боен темперамент.
Именно тази разлика в мненията, разликата в болевия предел във връзка с СВО е казусът, който лимитира опциите на съветските политици.
Не знам какъв брой хора съответно са избягали след оповестяването на мобилизацията. Някои споделят стотици хиляди. В същото време данните за дължината на граничните тапи, на които се базират очевидци, удостоверяват бягството на няколко хиляди, може би няколко десетки хиляди души. Колкото и да бягат, значим е самият факт на бягството.
Това са хора, които в началото подкрепяха СВO или останаха неутрални. Те не потеглиха да бягат през февруари " в символ на митинг ". Именно в това ги упрекват европейците, които не желаят да одобряват този нов поток от бежанци. Психиката им не устоя едвам в този момент, когато войната по малкия екран свърши и се появи вероятността да бъдат на фронта.
Но избягаха най-нестабилните душевен. Мнозина останаха, като трансформираха отношението си към СВO от умерено неутрално до умерено отрицателно. Те не са болшинство в обществото, само че техният % към този момент е задоволително огромен, с цел да не се усещат изцяло сами в непозната среда. Те стартират интензивно да показват своята позиция.
Наша сътрудничка имаше родственици в делегацията на Херсон, която дойде да подпише документи за влизане на нови територии в Русия. Тя, след подписването, беседва с тях и с останалата част от делегацията наоколо до хотела в центъра на Москва, в който живееха в този момент към този момент новите руснаци.
В рамките на половин час двама души се приближиха до тях, с цел да изразят неодобрението си. Единият е очевиден маргинал, само че вторият е изцяло проспериращ представител на горната междинна класа. И двамата смятаха, че Русия не се нуждае от проблемите, свързани с приемането на нови територии.
Обръщам внимание: в центъра на Москва, празнуваща одеве случилото се събитие. Двама души, които се оказаха до херсонската делегация, без да се смущават и без да се опасяват, явно чувствайки, че не са единствените, считат за допустимо, тактично и вярно да заявят своята негативна позиция. А какъв брой още мълчаха?
Именно този факт, началото на съмненията в обществото, Кадиров почувства и го отрази в изказването си. Изглежда парадоксално: през април съветската войска напуща половината от цялата окупирана територия, но Кадиров е удовлетворен от всичко и дава обещание идни огромни триумфи.
Не е минал и месец, откогато съветската войска е напуснала без опозиция солидни територии в региона на Харков, Кадиров продължава да показва цялостно успокоение. След най-тежките боеве, траяли към две седмици, съветските войски напущат Лиман. Вижда се, че това е станало по решение на командването. Резервите бяха хвърлени в борба, с цел да пробият коридора към обкръжения гарнизон и да могат да го изтеглят от града, т.е. командването и не мислеше да „ изгори “ силите си в насрещни боеве.
Ако командирът на групировката, генералът е взел такова решение на своя отговорност, то отлично, той се грижи за спасяването на войските, а не за кариерата. Ако решението е глобено на по-високо равнище, какви са претенциите към генерала?
Между другото, в изказването си Кадиров споделя, че се е обърнал към началника на генералния щаб с недоволство за неправилно командване въз основа на данните, получени от командирите на чеченските елементи, воюващи на фронта, а военачалник Герасимов не е склонен с него. Тоест управлението на Министерството на защитата (началник на Генералния щаб - първи заместник-министър - второ лице във военната подчиненост и за разлика от висшия главнокомандващ и министъра на защитата е професионален военен) смята командването в Харковския бранш за съответно.
Нека ви припомня, че недоволства за неприятна логистична поддръжка, проблеми с връзката и липса на нужния брой дронове не престават от началото на СВO. Някои от проблемите бяха решени, само че Кадиров загатва информационния проблем в актуалното си изказване, макар че той явно не се е появил през днешния ден и не на едно място на фронта - казусът е систематичен.
Както към този момент неведнъж писах, в това число и в тази публикация, на стадия на подготовка е позволена неточност в оценката на опциите на съперника и на силите и средствата, нужни за интервенцията, което прави всички следващи проблеми неизбежни. Но това не е неточност единствено на военните, това е военно-политическа неточност.
Неправилната оценка трябваше да бъде дадена от множеството ведомства, в противоположен случай, в случай че данните на другите структури съществено се разминаваха между тях, управлението на страната нямаше да вземе решение за осъществяване на СВО. Невъзможно е да се стартира такова събитие, в случай че има най-малкото подозрение по отношение на правилността на оценката на обстановката и опциите на съперника.
Въпрос: за какво Кадиров приказва в този момент и то толкоз остро? Всъщност той упрекна за напускането на Лиман освен командването на Харковската група, само че и началника на Генералния щаб, който не се вслуша в предизвестията на водача на Чечения. А над Герасимов във военната подчиненост са единствено Шойгу и Путин. Тоест рецензията е стигнала до подстъпите на най-високото военно и държавно равнище.
Рамзан Ахматович е човек и лидер от източната, освен това планинска традиция. Много умел водач. Тази традиция допуска, че представителят на властта има фина конфигурация, която му разрешава да усети всевъзможни промени в публичното мнение без никакви изследвания на публичното мнение. В противоположен случай е невероятно да се поддържа баланс сред другите тейпи, чиито старейшини зорко наблюдават всички да бъдат еднообразно почитани и които имат вековна история на другарство и омраза (до кръвна вражда) между тях и със прилежащите нации.
Рамзан Кадиров е отличен знак, който отразява позицията на обществото с известна преднина. В отличие от него, Путин реагира със забавяне на измененията в публичното мнение, като подхваща избрани стъпки единствено когато стане изцяло невероятно да се мине без тях.
Тази разлика още веднъж се изяснява с разликата в управническите култури. Източната система допуска, че главата на везира би трябвало да бъде хвърлена на хората, преди те да стартират намерено да роптаят, в противоположен случай може да е прекомерно късно. Тя работи самодейно.
Ето за какво толкоз доста министри и паши в Османската империя приключват кариерата си по едно и също време с живота си. Нашата управническа традиция (на която Путин е идеалният изразител, не по-малко фино от Кадиров, който усеща както самото публично търсене, по този начин и момента, когато салдото на силите се срутва и би трябвало да се вземе еднопосочно решение) допуска опазване на опцията за обществен компромис и политическа маневра до самия край. Окончателното решение се взема единствено когато всички пътища са затворени - остава единствено една алтернатива.
С острото си изказване Кадиров дава сигнал на Путин: в обществото стартират тектонични промени. Имаме потребност от военни ръководители, които да оправдават неуспехите. Извеждайки рецензията на равнището на началника на Генералния щаб, той показва, че остава малко време за взимане на решение и на идващия кръг обществото може да стартира да задава въпроси даже не на Шойгу, а на самия Путин.
Освен това не би трябвало да забравяме, че Кадиров направи изказването си, откакто участва на подписването на документите за влизане на новите райони в Русия. Церемонията се организира в Кремъл и на нея участва целият върх на съветското държавно управление. Рамзан Ахматович имаше неограничена опция да съпостави часовника си с авторитетни политици на федерално равнище и да разбере, че доста от тях са стигнали до изводи, сходни на неговите. Това значи, че на Путин най-малкото е намекнато за желателността на чистките в Министерство на защитата (между другото, някои към този момент са прочистени).
Това значи ли, че чистките в МО ще доближат ново равнище и ще обиден висшето управление? Като изключим нещо изключително, считам, че към този момент Путин ще се опита да не подхваща никакви фрапантни стъпки.
Да напомним, че неотдавна Шойгу и Герасимов го убедиха да организира частична готовност. Разбира се, аз не съм участвал на техния диалог, само че разбирам, че те биха могли да реализират подписването на този декрет единствено като обещаят бърз и триумфален завършек на войната.
Всички последни дейности на въоръжените сили на Руската федерация, от изоставянето на региона на Харков до предаването на Лиман, се вписват в концепцията за подготовка на огромна настъпателна интервенция. Те се пробват да унищожат запасите, готови от въоръжените сили на Украйна през лятото, без да вкарват своите в пердах.
Мобилизираните най-вече, като се изключи изпратените за попълване на бойни елементи, се приготвят интензивно. Очевидно те в действителност ще се опитат да ги пуснат допълнително или по-малко спокойни сектори на фронта, с цел да получат минимално обстреляни елементи от една страна и да минимизират загубите от друга. В интервала от края на ноември до края на януари може да се чака огромно нахлуване на съветските войски с решаващи цели.
Цели:
1. Максимумът е да се направи това, което не беше допустимо през февруари-март 2022 година, и изцяло да се пречупи съпротивата на украинската войска в една къса интервенция.
2. Най-малко – да се откри надзор над още четири-пет региона на Югоизтока, до идващото краткотрайно стабилизиране на фронтовата линия. Това ще лиши Киев от забележителна част от мобилизационния запас и множеството от оживелите промишлени предприятия, ще утежни стратегическото състояние на въоръжените сили на Украйна, а също по този начин ще подкопае морала на украинската войска, разсейвайки всички илюзии за опцията за победа над Русия и правейки провалянето на Украйна неизбежно.
Разчетът на войските, нужни за интервенцията, нейният проект, подготовка и така нататък, са на управлението на Министерството на защитата и Генералния щаб. Те дефинират броя на мобилизираните, нужни за обезпечаване на триумф. Ако желаят да сменят някои командири на групи, ще им се обезпечи поддръжка. Но да се извърши всеобща промяна на ръководители в Министерството на защитата в навечерието на нахлуване е възможно единствено в случай че неспособността на настоящето управление да обезпечи триумф стане безусловно неоспорима. Без инспекция на бойното поле това е малко евентуално.
Тоест офанзивата е последният късмет на настоящето военно управление. При триумф обществото ще елементарни всичко и ще не помни всичко, което значи, че тематиката за оставките ще отпадне. Ако не успее, надали ще съумеят да се измъкнат единствено с оставки, обществото ще се задоволи единствено с в детайли следствие на аргументите за неуспеха и наказателни каузи.
Имат ли военните задоволително сили и средства за победа? С активизирания контингент - да. Но ще взема решение не толкоз числеността на войските, а умеенето на командирите. Защо не назначат други генерали? Защото и генералите се учат да се борят със личните си неточности и тези неточности се заплащат с човешки животи.
Не инцидентно Суворов обичаше поговорката: „ За един обичай, двама небити дават “. Опитът във войната е ужасно нещо. Малко хора се раждат като блестящи стратези, само че насъбраният опит ви разрешава да избегнете хлапашки неточности. Новият военачалник би трябвало отначало да придобие опита на своя предходник (той не се трансферира дружно с длъжността). И това са нови войнишки животи.
И последно, назначават нов командващ за готова от различен интервенция единствено в краен случай (ако предшественикът е умрял или не е в положение по друга причина). В противоположен случай, при положение на проваляне, е невероятно да се предяви иск към него. Той ще каже, че не е възнамерявал интервенцията, не я е подготвил, че проектите и подготовката са били толкоз отвратителни, че той персонално не е могъл да избави интервенцията. Затова дано този, който е готвил, той и да организира - няма да има кого да упреква.
В изказването на Кадиров има още един значим подробност, обвързван с позицията на обществото във връзка с СВО. Той сподели, че е належащо да се употребяват нуклеарни оръжия на фронта. Това значи, че съгласно възприятията на забележителна част от съветския хайлайф, в случай че идната атака се провали, обществото по-скоро ще се съгласи Украйна да бъде заличена от картата на света благодарение на ОМП, даже рискувайки нуклеарна война, в сравнение с да утвърди идващите талази на готовност.
Хората обичат да печелят. На вълната на успехите нараства патриотичният напредък, а с него и потокът от доброволци в редиците на победоносната войска. Ако няма победи и врагът е надалеч, хората избират вместо тях да води война нуклеарният боеприпас.
Освен всичко друго, това значи, че доста руснаци към този момент не гледат на Украйна като на краткотрайно отпаднала част от съветския свят, която би трябвало да се върне, а като на екзистенциален зложелател, за чието заличаване всички средства са положителни. Рамзан Ахматович усеща тази смяна в настроението и излъчва информацията нагоре.
Като цяло зимата на 2022-2023 година ще реши доста, в случай че не и всичко, на този свят. Включително и ориста на самия свят. Успехът на идната съветска атака към този момент не е ориста на обособени политици и генерали, а ориста на цивилизацията. Победата е нужна като въздух. Може би Кадиров приказва за това прекомерно остро, само че го споделя по най-хубавия метод. Някой би трябвало да го каже.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
За разлика от наперено смелите интернет пропагандисти, които упрекват озадаченото общество във всички смъртни грехове, аз не считам тази нервност за изцяло безпочвена. Само че корените й не са във военните провали (във войната всичко се случва), а в безсмислената и безпощадна агитация на неунищожимостта и именития темперамент на въоръжените сили на Руската федерация, които „ с един размах по седем трепе “.
Нещо повече, с този идиотизъм се занимаваха същите тези хора, които в този момент питат ненадейно: „ Защо тези хора са толкоз разчувствани от протичащото се с Лаиман? “ Ами тъй като нямаше потребност под път и над път да крещите, че ние в този момент сме „ ни крачка обратно “.
Още по време на пролетното ни „ прегрупиране “ споделях, че би трябвало да назоваваме нещата с същинските им имена, а отстъплението си е оттегляне. Че да се убеждават хората, че ние, намирайки се на 10 километра от центъра на Киев, доближавайки се до града от три страни, се „ прегрупирахме “ на стотици километри от вражеската столица съгласно „ първичния проект “ – това е закононарушение.
Защото е явно, че ослепително замислената интервенция за разчленяване на единния фронт на въоръжените сили на Украйна, блокадата на Киев и други огромни градове, както и отрязването на Западна Украйна от Централна и Източна, а в това време и от морето, съвсем съумя, като се провали на последния стадий заради обикновената липса на войски. Това значи, че войските няма да бъдат задоволителни и в бъдеще, войната ще се проточи и ще би трябвало да се вземат непопулярни решения, които ще би трябвало да бъдат обяснени на хората.
И единствено с приказки за „ прегрупиране “ и крясъци: „ Не смей да разпространяваш фейкове за армията, има си член на Наказателен кодекс за това “, няма да окажеш помощ на идеята. Когато хората отхвърлят да имат вяра на властта, те не крещят за това на всеки ъгъл - те мълчат. Но с доверието идва и поддръжката. И тогава, случва се, идва 1916 година, когато всичко към този момент е наред на фронта, само че никой не има вяра в това. И по-късно идва 1917 година.
Седем месеца след началото на спецоперацията военните трябваше обществено, на равнище министър на защитата, да признаят, че нямаме задоволително сили и е нужна готовност. Шойгу по този начин и изясни: мобилизираните са нужни за запълване на празнините на фронта и надзор на окупираните територии.
Някои от думите му стигнаха до умозаключение, радостно подкрепено от интернет пропагандистите, че мобилизираните няма да се бият, а ще работят като ариергард. Но отбраната на тила е поверена на " Росгвардия ", а в този момент, след приемането на новите райони в Русия, там ще бъдат ситуирани пълноценни структури на ФСБ и Министерството на вътрешните работи. Само с цел да минимизират загубите, те ще се опитат да употребяват новосформираните елементи на по-спокойни сектори от фронта, както и с цел да се развива триумфа след пробив на защитата на съперника. Поне до момента в който натрупат цялостен военен опит.
Но преди малко видяхме какво е „ спокойна зона “ на образеца на Харков. Там дълго време беше относително умерено, само че в този момент е доста неспокойно. Въоръжените сили на Украйна, които не съумяха да извършат нужната интервенция за погром на южната формация на въоръжените сили на Руската федерация, пречистване на Херсонския плацдарм и постигане на околните подстъпи към Крим, се нуждаят от най-малко някакъв триумф. Зеленски се съгласява да заплати сживота на хиляди бойци за малко квадратни километри територия.
Това не значи, че квадратните километри не значат нищо. Там живеят хора, които са застрашени от репресии и към момента ще е належащо да се върнат изоставените територии, като още веднъж се пролива кръв върху тях. Но дано подчертая още един път: на север съветската войска може, отстъпвайки от линия на линия, да изтощи украинските войски, да обезкърви техните подготвени запаси със относително дребни сили, съсредоточавайки напъните си върху по-важни стратегически посоки.
Задачата на генерала е да предотврати провалянето на силите, поверени на неговото командване, да избави армията и по този метод да сътвори условия за бъдеща победа. Следователно, в случай че няма задоволително мощ, човек би трябвало да отстъпи, зъбейки се до тогава, до момента в който настъпателният подтик на съперника изтече.
Както към този момент беше упоменато, неналичието на сили стана ясна към средата на март, когато настъплението на въоръжените сили на РФ замря във всички направления и се появи наклонност към позиционизъм. Далеч съм от мисълта да упреквам единствено генералите за неправилния план на силите за интервенцията. Разбира се, те трябваше да играят на несъмнено и да се опитат да основат група, способна да извърши задачата при всяка опция.
Но политиците слагат задания на генералите. И изпратиха армията не на война, а на освободителна акция, в която не се очакваше сериозна опозиция от Въоръжените сили на Украйна. Следователно, когато се оказа, че украинската войска въпреки всичко ще се бие, безусловно 150-200 хиляди души не бяха задоволителни, с цел да решат казуса с разчленяването на украинската формация и сломяването на съпротивата на Украйна за три-четири седмици.
Сега може да наподобява невероятно, само че не забравяйте, че през първата десетдневка на борбите съветската войска окупира към една трета от територията на Украйна, трябваше да измине четиридесет километра на десния бряг и тридесет километра на левия преди цялостното обграждане на Киев.
Николаев беше отчасти блокиран, на юг въоръжените сили на Руската федерация се приближиха до Первомайск, реалокираха се във Вознесенск, откъдето се отвори пътят за Уман (контролиращ основния кръстопът от север на юг и от запад на изток) и доближи околните подходи до Кривой Рог, основният град в тила на Запорожие и Днепропетровск, с рухването на който блокадата на мостовете и преходите в Запорожие, Днепропетровск и Кременчуг става съвсем неизбежна. Във всички тези посоки обаче няколко десетки километра и няколко десетки хиляди бойци не стигнаха за цялостен триумф.
Можеха ли да бъдат открити? Можеха. Общият брой на сухопътните сили, въздушнодесантните сили, специфичните елементи, морската пехота и други елементи, които могат да бъдат употребявани за сухопътна интервенция, надвишава 300 хиляди души, достигайки почти 340-350 хиляди.
Ако всички други направления бяха разкрити, би било допустимо да се събере ударен пестник от 250 хиляди души против Украйна. И с цел да не схванат американците, беше допустимо да се стартира интервенцията със силите на съществуващата формация, като по едно и също време с това се стартира всеобщо прекачване на войски от други области (между другото, такива прехвърляния непрекъснато се практикуваха на учения). След довеждане докрай на СВО за три до четири седмици, множеството от войските можеха да бъдат върнати на местата им на разполагане, преди някой зложелател да има време да се възползва от нашата краткотрайна уязвимост.
Но това е политическо решение. Не знам дали Генералният щаб го е предложил, само че самите военни не могат да вземат решение за такова огромно прекачване на въоръжените сили. Политиците се подготвяха за освободителна акция.
Въпреки че някои градски луди към момента се пробват да потвърдят, че Русия съзнателно протака войната, с цел да разпознава всички вътрешни съперници, в действителност Путин надали би се решил на предпазен удар, в случай че знаеше, че войната може да се проточи една година или по-дълго и че контрактната войска не е задоволителна – и ще би трябвало да разгласи готовност (макар и частична).
Първо, не би го приел, тъй като нашето общество не беше готово за пълноценна война. Да, голямото болшинство беше готово да поддържа СВO, изключително във формата на освободителна акция. Да, обществото също реагира умерено на удължаването на спора, защото войната е по малкия екран, когато експертите се бият, а останалите са заети със личния си бизнес - даже е по-интересно от футбола. И даже при първата вълна на готовност Русия оцеля без съществени проблеми.
Но ентусиазмът, с който остарели и млади нахлуваха във военните окръжия през 1941 година, не се следи. Има доброволци, само че множеството от тях споделят: „ Ако ме извикат, ще отида, само че в случай че не - няма “. Вече писах, че хората не усещат тази борба като Отечествена война. Те схващат неговата нужда: Украйна би трябвало да бъде умиротворена, на Запада би трябвало да се покаже „ Кузкину мать “ /майката на Кузькин, налага се да се върнат съветските земи (макар че не всички са съгласни с последната теза).
Но предишният път съветските земи бяха връщани „ в родното си пристанище “ за триста години и в началото съумяха да заграбят доста неруски земи, до момента в който не стигнаха до руснаците. Смоленск дефинитивно става съветски едвам в средата на 17 век (между другото, по едно и също време с съветските Киев и Чернигов, само че 100 години по-късно от Казан и Астрахан, които преди този момент в никакъв случай не са били руски). Полша (тогава играеща същата роля като Украйна днес) я умиротворяваха чак до края на 18 век.
Като цяло, едно е, когато зложелател нахлуе в градовете ни, заплаши живота ни и живота на околните ни. Друго е, когато възвръщаме нереалната историческа правдивост някъде там надалеч. Трудно е да се изясни на хората за какво те или техните близки би трябвало да рискуват живота си за някои украинци, с цел да живеят по-добре и да помнят, че те също са руснаци.
Особено в случай че доста от тези украинци всеобщо потеглят на фронта да се бият против руснаците и демонстрират брутална ненавист към съветския свят, като умишлено се разпознават като наследници на Вермахта и Секретен сътрудник войските, тръгнали през 1941 година да превземат Русия.
Теорията за освободителния поход идеално пасна на публичните настроения и прелестно гъделичка националната горделивост. Да окажеш помощ на милиони заблудени и ужасени братя да се освободят от робството на няколко десетки хиляди подкрепяни от Запада нацисти беше благородно. Но „ братята “ към този момент седем месеца попълнят 700-хилядната войска, която държи фронт от две хиляди километра.
Оказа се, че има ненадейно доста нацисти и прекомерно малко бойци от съпротивата. И руснаците стартират да се съмняват дали „ играта си коства свещите “ – имат си задоволително лични земи, принудително благ не може да бъдеш. Заплахата от Съединени американски щати и НАТО наподобява на елементарния човек доста далечна и сполучливо отблъсната с помощта на мощния нуклеарен боеприпас.
Изглежда всички са съгласни, че откакто влезе във войната, Русия не може да напусне Украйна, без да завоюва, само че концепцията за параметрите на тази победа и по какъв начин да се реализира тя е друга.
Някой мечтае за възобновяване на западната граница от 1991 година, някой се съгласява с границата по Рижкия кротичък контракт от 1921 година, а някой споделя, че това, което към този момент е взето, е задоволително, а останалото просто да се бомбардира с атомни бомби: по този начин да се каже, американците няма да тръгнат да вършат свои бази в радиоактивната пустота...
А и Третата международна война да стартират поради Украйна някак си не е comme il faut. В същото време, не се обръща внимание на обстоятелството, че Третата международна война към този момент е в ход, а експанзията на Съединени американски щати против нашата страна придобива все по-открит боен темперамент.
Именно тази разлика в мненията, разликата в болевия предел във връзка с СВО е казусът, който лимитира опциите на съветските политици.
Не знам какъв брой хора съответно са избягали след оповестяването на мобилизацията. Някои споделят стотици хиляди. В същото време данните за дължината на граничните тапи, на които се базират очевидци, удостоверяват бягството на няколко хиляди, може би няколко десетки хиляди души. Колкото и да бягат, значим е самият факт на бягството.
Това са хора, които в началото подкрепяха СВO или останаха неутрални. Те не потеглиха да бягат през февруари " в символ на митинг ". Именно в това ги упрекват европейците, които не желаят да одобряват този нов поток от бежанци. Психиката им не устоя едвам в този момент, когато войната по малкия екран свърши и се появи вероятността да бъдат на фронта.
Но избягаха най-нестабилните душевен. Мнозина останаха, като трансформираха отношението си към СВO от умерено неутрално до умерено отрицателно. Те не са болшинство в обществото, само че техният % към този момент е задоволително огромен, с цел да не се усещат изцяло сами в непозната среда. Те стартират интензивно да показват своята позиция.
Наша сътрудничка имаше родственици в делегацията на Херсон, която дойде да подпише документи за влизане на нови територии в Русия. Тя, след подписването, беседва с тях и с останалата част от делегацията наоколо до хотела в центъра на Москва, в който живееха в този момент към този момент новите руснаци.
В рамките на половин час двама души се приближиха до тях, с цел да изразят неодобрението си. Единият е очевиден маргинал, само че вторият е изцяло проспериращ представител на горната междинна класа. И двамата смятаха, че Русия не се нуждае от проблемите, свързани с приемането на нови територии.
Обръщам внимание: в центъра на Москва, празнуваща одеве случилото се събитие. Двама души, които се оказаха до херсонската делегация, без да се смущават и без да се опасяват, явно чувствайки, че не са единствените, считат за допустимо, тактично и вярно да заявят своята негативна позиция. А какъв брой още мълчаха?
Именно този факт, началото на съмненията в обществото, Кадиров почувства и го отрази в изказването си. Изглежда парадоксално: през април съветската войска напуща половината от цялата окупирана територия, но Кадиров е удовлетворен от всичко и дава обещание идни огромни триумфи.
Не е минал и месец, откогато съветската войска е напуснала без опозиция солидни територии в региона на Харков, Кадиров продължава да показва цялостно успокоение. След най-тежките боеве, траяли към две седмици, съветските войски напущат Лиман. Вижда се, че това е станало по решение на командването. Резервите бяха хвърлени в борба, с цел да пробият коридора към обкръжения гарнизон и да могат да го изтеглят от града, т.е. командването и не мислеше да „ изгори “ силите си в насрещни боеве.
Ако командирът на групировката, генералът е взел такова решение на своя отговорност, то отлично, той се грижи за спасяването на войските, а не за кариерата. Ако решението е глобено на по-високо равнище, какви са претенциите към генерала?
Между другото, в изказването си Кадиров споделя, че се е обърнал към началника на генералния щаб с недоволство за неправилно командване въз основа на данните, получени от командирите на чеченските елементи, воюващи на фронта, а военачалник Герасимов не е склонен с него. Тоест управлението на Министерството на защитата (началник на Генералния щаб - първи заместник-министър - второ лице във военната подчиненост и за разлика от висшия главнокомандващ и министъра на защитата е професионален военен) смята командването в Харковския бранш за съответно.
Нека ви припомня, че недоволства за неприятна логистична поддръжка, проблеми с връзката и липса на нужния брой дронове не престават от началото на СВO. Някои от проблемите бяха решени, само че Кадиров загатва информационния проблем в актуалното си изказване, макар че той явно не се е появил през днешния ден и не на едно място на фронта - казусът е систематичен.
Както към този момент неведнъж писах, в това число и в тази публикация, на стадия на подготовка е позволена неточност в оценката на опциите на съперника и на силите и средствата, нужни за интервенцията, което прави всички следващи проблеми неизбежни. Но това не е неточност единствено на военните, това е военно-политическа неточност.
Неправилната оценка трябваше да бъде дадена от множеството ведомства, в противоположен случай, в случай че данните на другите структури съществено се разминаваха между тях, управлението на страната нямаше да вземе решение за осъществяване на СВО. Невъзможно е да се стартира такова събитие, в случай че има най-малкото подозрение по отношение на правилността на оценката на обстановката и опциите на съперника.
Въпрос: за какво Кадиров приказва в този момент и то толкоз остро? Всъщност той упрекна за напускането на Лиман освен командването на Харковската група, само че и началника на Генералния щаб, който не се вслуша в предизвестията на водача на Чечения. А над Герасимов във военната подчиненост са единствено Шойгу и Путин. Тоест рецензията е стигнала до подстъпите на най-високото военно и държавно равнище.
Рамзан Ахматович е човек и лидер от източната, освен това планинска традиция. Много умел водач. Тази традиция допуска, че представителят на властта има фина конфигурация, която му разрешава да усети всевъзможни промени в публичното мнение без никакви изследвания на публичното мнение. В противоположен случай е невероятно да се поддържа баланс сред другите тейпи, чиито старейшини зорко наблюдават всички да бъдат еднообразно почитани и които имат вековна история на другарство и омраза (до кръвна вражда) между тях и със прилежащите нации.
Рамзан Кадиров е отличен знак, който отразява позицията на обществото с известна преднина. В отличие от него, Путин реагира със забавяне на измененията в публичното мнение, като подхваща избрани стъпки единствено когато стане изцяло невероятно да се мине без тях.
Тази разлика още веднъж се изяснява с разликата в управническите култури. Източната система допуска, че главата на везира би трябвало да бъде хвърлена на хората, преди те да стартират намерено да роптаят, в противоположен случай може да е прекомерно късно. Тя работи самодейно.
Ето за какво толкоз доста министри и паши в Османската империя приключват кариерата си по едно и също време с живота си. Нашата управническа традиция (на която Путин е идеалният изразител, не по-малко фино от Кадиров, който усеща както самото публично търсене, по този начин и момента, когато салдото на силите се срутва и би трябвало да се вземе еднопосочно решение) допуска опазване на опцията за обществен компромис и политическа маневра до самия край. Окончателното решение се взема единствено когато всички пътища са затворени - остава единствено една алтернатива.
С острото си изказване Кадиров дава сигнал на Путин: в обществото стартират тектонични промени. Имаме потребност от военни ръководители, които да оправдават неуспехите. Извеждайки рецензията на равнището на началника на Генералния щаб, той показва, че остава малко време за взимане на решение и на идващия кръг обществото може да стартира да задава въпроси даже не на Шойгу, а на самия Путин.
Освен това не би трябвало да забравяме, че Кадиров направи изказването си, откакто участва на подписването на документите за влизане на новите райони в Русия. Церемонията се организира в Кремъл и на нея участва целият върх на съветското държавно управление. Рамзан Ахматович имаше неограничена опция да съпостави часовника си с авторитетни политици на федерално равнище и да разбере, че доста от тях са стигнали до изводи, сходни на неговите. Това значи, че на Путин най-малкото е намекнато за желателността на чистките в Министерство на защитата (между другото, някои към този момент са прочистени).
Това значи ли, че чистките в МО ще доближат ново равнище и ще обиден висшето управление? Като изключим нещо изключително, считам, че към този момент Путин ще се опита да не подхваща никакви фрапантни стъпки.
Да напомним, че неотдавна Шойгу и Герасимов го убедиха да организира частична готовност. Разбира се, аз не съм участвал на техния диалог, само че разбирам, че те биха могли да реализират подписването на този декрет единствено като обещаят бърз и триумфален завършек на войната.
Всички последни дейности на въоръжените сили на Руската федерация, от изоставянето на региона на Харков до предаването на Лиман, се вписват в концепцията за подготовка на огромна настъпателна интервенция. Те се пробват да унищожат запасите, готови от въоръжените сили на Украйна през лятото, без да вкарват своите в пердах.
Мобилизираните най-вече, като се изключи изпратените за попълване на бойни елементи, се приготвят интензивно. Очевидно те в действителност ще се опитат да ги пуснат допълнително или по-малко спокойни сектори на фронта, с цел да получат минимално обстреляни елементи от една страна и да минимизират загубите от друга. В интервала от края на ноември до края на януари може да се чака огромно нахлуване на съветските войски с решаващи цели.
Цели:
1. Максимумът е да се направи това, което не беше допустимо през февруари-март 2022 година, и изцяло да се пречупи съпротивата на украинската войска в една къса интервенция.
2. Най-малко – да се откри надзор над още четири-пет региона на Югоизтока, до идващото краткотрайно стабилизиране на фронтовата линия. Това ще лиши Киев от забележителна част от мобилизационния запас и множеството от оживелите промишлени предприятия, ще утежни стратегическото състояние на въоръжените сили на Украйна, а също по този начин ще подкопае морала на украинската войска, разсейвайки всички илюзии за опцията за победа над Русия и правейки провалянето на Украйна неизбежно.
Разчетът на войските, нужни за интервенцията, нейният проект, подготовка и така нататък, са на управлението на Министерството на защитата и Генералния щаб. Те дефинират броя на мобилизираните, нужни за обезпечаване на триумф. Ако желаят да сменят някои командири на групи, ще им се обезпечи поддръжка. Но да се извърши всеобща промяна на ръководители в Министерството на защитата в навечерието на нахлуване е възможно единствено в случай че неспособността на настоящето управление да обезпечи триумф стане безусловно неоспорима. Без инспекция на бойното поле това е малко евентуално.
Тоест офанзивата е последният късмет на настоящето военно управление. При триумф обществото ще елементарни всичко и ще не помни всичко, което значи, че тематиката за оставките ще отпадне. Ако не успее, надали ще съумеят да се измъкнат единствено с оставки, обществото ще се задоволи единствено с в детайли следствие на аргументите за неуспеха и наказателни каузи.
Имат ли военните задоволително сили и средства за победа? С активизирания контингент - да. Но ще взема решение не толкоз числеността на войските, а умеенето на командирите. Защо не назначат други генерали? Защото и генералите се учат да се борят със личните си неточности и тези неточности се заплащат с човешки животи.
Не инцидентно Суворов обичаше поговорката: „ За един обичай, двама небити дават “. Опитът във войната е ужасно нещо. Малко хора се раждат като блестящи стратези, само че насъбраният опит ви разрешава да избегнете хлапашки неточности. Новият военачалник би трябвало отначало да придобие опита на своя предходник (той не се трансферира дружно с длъжността). И това са нови войнишки животи.
И последно, назначават нов командващ за готова от различен интервенция единствено в краен случай (ако предшественикът е умрял или не е в положение по друга причина). В противоположен случай, при положение на проваляне, е невероятно да се предяви иск към него. Той ще каже, че не е възнамерявал интервенцията, не я е подготвил, че проектите и подготовката са били толкоз отвратителни, че той персонално не е могъл да избави интервенцията. Затова дано този, който е готвил, той и да организира - няма да има кого да упреква.
В изказването на Кадиров има още един значим подробност, обвързван с позицията на обществото във връзка с СВО. Той сподели, че е належащо да се употребяват нуклеарни оръжия на фронта. Това значи, че съгласно възприятията на забележителна част от съветския хайлайф, в случай че идната атака се провали, обществото по-скоро ще се съгласи Украйна да бъде заличена от картата на света благодарение на ОМП, даже рискувайки нуклеарна война, в сравнение с да утвърди идващите талази на готовност.
Хората обичат да печелят. На вълната на успехите нараства патриотичният напредък, а с него и потокът от доброволци в редиците на победоносната войска. Ако няма победи и врагът е надалеч, хората избират вместо тях да води война нуклеарният боеприпас.
Освен всичко друго, това значи, че доста руснаци към този момент не гледат на Украйна като на краткотрайно отпаднала част от съветския свят, която би трябвало да се върне, а като на екзистенциален зложелател, за чието заличаване всички средства са положителни. Рамзан Ахматович усеща тази смяна в настроението и излъчва информацията нагоре.
Като цяло зимата на 2022-2023 година ще реши доста, в случай че не и всичко, на този свят. Включително и ориста на самия свят. Успехът на идната съветска атака към този момент не е ориста на обособени политици и генерали, а ориста на цивилизацията. Победата е нужна като въздух. Може би Кадиров приказва за това прекомерно остро, само че го споделя по най-хубавия метод. Някой би трябвало да го каже.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ