“Все пак се решиха на това”. САЩ намериха средство срещу Китай
За първи път след Студената война американците разположиха зад граница наземни ракети със междинен обхват. Те бяха трансферирани в края на предходната седмица във Филипините. Не се знае какъв брой тъкмо. Служебно – за присъединяване в ученията. Всъщност, с цел да се изпитат механизмите на работа на многообластни тактическит групи (МОТГ - MDTF - Multi-Domain Task Force), неотдавна основани, с цел да сдържат Китай. За новата тактика на Вашингтон в района – в материала.
Морски ракети за армията
Американците не разполагат с наземни ракети със междинен обхват от края на 80-те години, съгласно ДРСМО. След като Съединените щати се отдръпнаха от него през 2019 година, Пентагонът подреди на промишлеността бързо да сътвори такива оръжия за сухопътните сили и да ги приготви за разполагане до четвъртото тримесечие на 2023 година За този контракт “Локхийд Мартин ” получи съвсем 340 милиона $. Целта на плана е да се създаде перспективна ракетна система земя-земя с разширени бойни благоприятни условия, способна да поразява цели на разстояние от 500 до 5000 километра.
Изпълнителите не изобретиха колелото и взеха съществуващи решения от флота. Резултатът е “Тайфун ”, който е 40-футов общоприет транспортен резервоар на колесно шаси с четири отвесни стартови капсули Mк41. Те се употребяват необятно във флота и могат да изстрелват ракети за разнообразни цели. За сухопътните сили бяха определени “Томахоук ” и СM-6.
Различни модификации на крилатите ракети “Томахоук ” се употребяват от въоръжените сили на Съединени американски щати от 1983 година Обхватът, според от разновидността, е от 1600 до 2500 километра. Военноморските сили на Съединени американски щати са употребявали тези ракети във всички въоръжени спорове с тях след “Пустинна стихия. ” Оръжието е тъкмо, скромно и на ниска цена. “Томахавките ” обаче в никакъв случай не са били изстрелвани против страна с развита система за Противовъздушна отбрана. Дозвукова скорост и много огромните размери ги вършат не най-трудната цел за модерна система за противовъздушна защита.
Ракетата РИМ-174 СМ-6 беше въведена в употреба през 2013 година Принадлежи към клас " земя-въздух ", предопределен за Противовъздушна отбрана и ПРО на военни кораби. Обсегът на пукотевица по въздушни цели е 230 километра. Въпреки това, като част от “Тайфун ”, работи в квазибалистичен режим против надводни и наземни цели. Обхват - 460 километра. На последния сектор от траекторията - ориентиране с деен радар.
Батерийният комплект “Тайфун ” включва уеднаквен команден пункт с поддържаща машина, четири пускови установки и транспортно-зареждащи системи. Изградени са на триосни полуремаркета и се придвижват от влекачи от фамилията ХЕМТТ. За да стреляте, би трябвало да поставите батареята на квалифицирано място.
Многообластни групи
Операторът на новите ракетни системи в Азиатско-Тихоокеанския район ще бъде 1-ва тактическа многообластна група, която разположи “Тайфун ” във Филипините. Основната цел са китайски кораби и военна инфраструктура. Потенциалът на НОАК тук е единствено малко по-слаб от американския. Китай към този момент има повече кораби от Съединени американски щати. Има противокорабни ракети с огромен обхват, в това число хиперзвукови, развита мрежа от летища и голям брой самолети.
Вашингтон се притеснява, че НОАК ще сътвори по този начин наречената зона на отхвърлен достъп (Anti-Access/Area Denial, A2/AD) над Тайванския проток - територия, надеждно покрита от системи за Противовъздушна отбрана и брегови ракетни системи, където западните самолети и кораби ще понесе безпричинно високи разноски при положение на спор. Според Пентагона сухопътните сили, и по-специално МОТГ, ще би трябвало да пробият тази цитадела.
Съставът и силата на такива единици варира според от бойната задача и изискванията. Основната ударна мощ са високоточни ракети от РСЗО ХИМАРС до съвременни хиперзвукови ракети. Особено внимание се обръща на разузнаването, радиоелектронната битка и връзките. Има и експерти по киберсигурност. В случай на война МОТГ ще употребява цялостния си капацитет, с цел да понижи успеваемостта на „ зоните без достъп “. Освен това ще унищожи основни обекти на военната инфраструктура на съперника.
Според полковник Джейсън Чарланд, експерт в щаба на армията в Пентагона, потреблението на МОТГ против Китай има смисъл единствено в случай че ракетните оръжия са разгърнати наоколо - на първата островна верига, която включва Филипините, Южна Корея и Япония. Сега най-близката военна база е в Гуам, на две хиляди километра. Чарланд означи, че към този момент Сеул и Токио нямат предпочитание да разположат американски ударни системи. Но Манила наподобява се поддаде.
Предполага се, че многообластните групи, в допълнение към ракетите “Томахоук ” и СМ-6, ще получат перспективни хиперзвукови оръжия с огромен обсег). Те ще могат да развиват скорост до 17 пъти тази на звука и да поразяват цели на разстояние до три хиляди километра. Така американците от Филипините ще доближат до съвсем всяка точка на Китай, чак до Пекин.
Отговорът на Китай
Китай обаче има по какъв начин да отговори на тази опасност. Според американски специалисти Пекин разполага с величествен боеприпас от балистични ракети със междинен обхват “Донфън-26 ” - до 80 единици. Те са способни да изхвърлят нуклеарна бойна глава на 3000-5500 километра. В неядрените оръжия те са подготвени да унищожат огромни надводни кораби, за което западната преса ги назова „ убийци на самолетоносачи “.
Китайците разполагат с ракети със междинен обхват ДФ-21A, ДФ-21C, ДФ-21D и ДФ-21E, с общо към 150 пускови установки. Има към петдесет носителя на нуклеарни бойни глави ДФ-21A и ДФ-21E. Ракети с дребен обхват (ДФ-11, ДФ-15 и ДФ-16) - няколкостотин. Вероятно такива обилни запаси бяха повода за отдръпването на Съединени американски щати от контракта за унищожаване на тези типове оръжия.
В същото време Китай поредно модернизира своя ракетен боеприпас. По-специално, НОАК към този момент е въоръжена с балистична ракета със междинен обхват ДФ-17, предопределена да изстрелва хиперзвукова бойна глава ДФ-ЗФ в нуклеарно или стандартно съоръжение на височина. Този планер, сходен по предопределение на съветския „ Авангард “, е кадърен да форсира до 5 пъти скоростта на звука и интензивно да маневрира по траекторията си, което затруднява прихващането му от системите за противоракетна защита.
Превод : В. Сергеев
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед8019Доц. Валери Жаблянов: Левицата в Европа и в България би трябвало да се разгласи против растящата милитаризацияАлтернативен Поглед7473Доц. Валери Жаблянов: Управляващи и съпротива не са в положение да предложат друга държавна политикаАлтернативен Поглед25975 " ЛЕВИЦАТА! " внесе документите си в ЦИК за присъединяване в изборитеАлтернативен Поглед30505Д-р Мариян Карагьозов: Вижда ли се краят на ерата Ердоган след локалните избори в Турция?Алтернативен Поглед20779Д-р Мариян Карагьозов: Ще има ли серпантина на ескалацията на израелско-иранския спор?Алтернативен Поглед130136Проф. Николай Витанов: Харков ще бъде обграден от съветската войска и ще бъде високомерен за 100 дниАлтернативен Поглед89817
Морски ракети за армията
Американците не разполагат с наземни ракети със междинен обхват от края на 80-те години, съгласно ДРСМО. След като Съединените щати се отдръпнаха от него през 2019 година, Пентагонът подреди на промишлеността бързо да сътвори такива оръжия за сухопътните сили и да ги приготви за разполагане до четвъртото тримесечие на 2023 година За този контракт “Локхийд Мартин ” получи съвсем 340 милиона $. Целта на плана е да се създаде перспективна ракетна система земя-земя с разширени бойни благоприятни условия, способна да поразява цели на разстояние от 500 до 5000 километра.
Изпълнителите не изобретиха колелото и взеха съществуващи решения от флота. Резултатът е “Тайфун ”, който е 40-футов общоприет транспортен резервоар на колесно шаси с четири отвесни стартови капсули Mк41. Те се употребяват необятно във флота и могат да изстрелват ракети за разнообразни цели. За сухопътните сили бяха определени “Томахоук ” и СM-6.
Различни модификации на крилатите ракети “Томахоук ” се употребяват от въоръжените сили на Съединени американски щати от 1983 година Обхватът, според от разновидността, е от 1600 до 2500 километра. Военноморските сили на Съединени американски щати са употребявали тези ракети във всички въоръжени спорове с тях след “Пустинна стихия. ” Оръжието е тъкмо, скромно и на ниска цена. “Томахавките ” обаче в никакъв случай не са били изстрелвани против страна с развита система за Противовъздушна отбрана. Дозвукова скорост и много огромните размери ги вършат не най-трудната цел за модерна система за противовъздушна защита.
Ракетата РИМ-174 СМ-6 беше въведена в употреба през 2013 година Принадлежи към клас " земя-въздух ", предопределен за Противовъздушна отбрана и ПРО на военни кораби. Обсегът на пукотевица по въздушни цели е 230 километра. Въпреки това, като част от “Тайфун ”, работи в квазибалистичен режим против надводни и наземни цели. Обхват - 460 километра. На последния сектор от траекторията - ориентиране с деен радар.
Батерийният комплект “Тайфун ” включва уеднаквен команден пункт с поддържаща машина, четири пускови установки и транспортно-зареждащи системи. Изградени са на триосни полуремаркета и се придвижват от влекачи от фамилията ХЕМТТ. За да стреляте, би трябвало да поставите батареята на квалифицирано място.
Многообластни групи
Операторът на новите ракетни системи в Азиатско-Тихоокеанския район ще бъде 1-ва тактическа многообластна група, която разположи “Тайфун ” във Филипините. Основната цел са китайски кораби и военна инфраструктура. Потенциалът на НОАК тук е единствено малко по-слаб от американския. Китай към този момент има повече кораби от Съединени американски щати. Има противокорабни ракети с огромен обхват, в това число хиперзвукови, развита мрежа от летища и голям брой самолети.
Вашингтон се притеснява, че НОАК ще сътвори по този начин наречената зона на отхвърлен достъп (Anti-Access/Area Denial, A2/AD) над Тайванския проток - територия, надеждно покрита от системи за Противовъздушна отбрана и брегови ракетни системи, където западните самолети и кораби ще понесе безпричинно високи разноски при положение на спор. Според Пентагона сухопътните сили, и по-специално МОТГ, ще би трябвало да пробият тази цитадела.
Съставът и силата на такива единици варира според от бойната задача и изискванията. Основната ударна мощ са високоточни ракети от РСЗО ХИМАРС до съвременни хиперзвукови ракети. Особено внимание се обръща на разузнаването, радиоелектронната битка и връзките. Има и експерти по киберсигурност. В случай на война МОТГ ще употребява цялостния си капацитет, с цел да понижи успеваемостта на „ зоните без достъп “. Освен това ще унищожи основни обекти на военната инфраструктура на съперника.
Според полковник Джейсън Чарланд, експерт в щаба на армията в Пентагона, потреблението на МОТГ против Китай има смисъл единствено в случай че ракетните оръжия са разгърнати наоколо - на първата островна верига, която включва Филипините, Южна Корея и Япония. Сега най-близката военна база е в Гуам, на две хиляди километра. Чарланд означи, че към този момент Сеул и Токио нямат предпочитание да разположат американски ударни системи. Но Манила наподобява се поддаде.
Предполага се, че многообластните групи, в допълнение към ракетите “Томахоук ” и СМ-6, ще получат перспективни хиперзвукови оръжия с огромен обсег). Те ще могат да развиват скорост до 17 пъти тази на звука и да поразяват цели на разстояние до три хиляди километра. Така американците от Филипините ще доближат до съвсем всяка точка на Китай, чак до Пекин.
Отговорът на Китай
Китай обаче има по какъв начин да отговори на тази опасност. Според американски специалисти Пекин разполага с величествен боеприпас от балистични ракети със междинен обхват “Донфън-26 ” - до 80 единици. Те са способни да изхвърлят нуклеарна бойна глава на 3000-5500 километра. В неядрените оръжия те са подготвени да унищожат огромни надводни кораби, за което западната преса ги назова „ убийци на самолетоносачи “.
Китайците разполагат с ракети със междинен обхват ДФ-21A, ДФ-21C, ДФ-21D и ДФ-21E, с общо към 150 пускови установки. Има към петдесет носителя на нуклеарни бойни глави ДФ-21A и ДФ-21E. Ракети с дребен обхват (ДФ-11, ДФ-15 и ДФ-16) - няколкостотин. Вероятно такива обилни запаси бяха повода за отдръпването на Съединени американски щати от контракта за унищожаване на тези типове оръжия.
В същото време Китай поредно модернизира своя ракетен боеприпас. По-специално, НОАК към този момент е въоръжена с балистична ракета със междинен обхват ДФ-17, предопределена да изстрелва хиперзвукова бойна глава ДФ-ЗФ в нуклеарно или стандартно съоръжение на височина. Този планер, сходен по предопределение на съветския „ Авангард “, е кадърен да форсира до 5 пъти скоростта на звука и интензивно да маневрира по траекторията си, което затруднява прихващането му от системите за противоракетна защита.
Превод : В. Сергеев
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед8019Доц. Валери Жаблянов: Левицата в Европа и в България би трябвало да се разгласи против растящата милитаризацияАлтернативен Поглед7473Доц. Валери Жаблянов: Управляващи и съпротива не са в положение да предложат друга държавна политикаАлтернативен Поглед25975 " ЛЕВИЦАТА! " внесе документите си в ЦИК за присъединяване в изборитеАлтернативен Поглед30505Д-р Мариян Карагьозов: Вижда ли се краят на ерата Ердоган след локалните избори в Турция?Алтернативен Поглед20779Д-р Мариян Карагьозов: Ще има ли серпантина на ескалацията на израелско-иранския спор?Алтернативен Поглед130136Проф. Николай Витанов: Харков ще бъде обграден от съветската войска и ще бъде високомерен за 100 дниАлтернативен Поглед89817
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ