Петрушка и Жар птица танцуват в Софийска опера в памет на Игор Стравински
„ В моя живот на композитор аз се учех основно от личните си неточности, а не от източници на мъдрост и познания.” Тази година се навършват 140 години от рождението на съветския композитор Игор Стравински. Определян като една от най-значимите персони на XX век, композиторът твори в голям брой музикални жанрове, като непрестанно опитва, търсейки нови изразни форми и стилове.
В памет на Стравински Софийската опера и балет ще показа на своята аудитория в две дати едноактовите балети „ Петрушка “ и „ Жар птица “ - на 18-ти от 19:00ч. и на 20-ти март от 16:00 ч.
В дейните си креативен години Стравински живее във Франция, Швейцария, Съединени американски щати и това в допълнение обогатява неговия музикален изказ. Композиторът на практика твори във всички музикални стилове, познати през този интервал, а всяко негово ново произведение се е превръщало в значимо културно събитие и е предизвиквало полемики и крайни разнопосочни отзиви и оценки.
Игор Стравински получава международна популярност с три балета, написани по поръчка на импресариото Сергей Дягилев за неговата балетна натрупа - „ Жар-птица “ (1910), „ Петрушка “ (1911) и „ Пролетно свещенодействие “ (1913). Тези три музикални произведния попадат в така наречен съветски интервал на композитора. Те предизвикат публиката и рецензията по невъобразим дотогава метод и се стига до основаването на нов музикален жанр, станал прочут по-късно като „ неокласицизъм “. Така стартира неокласичсекият интервал на композитора, когато в креативните си търсения той премисля музикалните обичаи на XVIII век и отдава респект на класици като Чайковски и Бах.
След Втората международна война се появява нов авангарден жанр в музиката, който внася разнообразни и ексцентрични изразни средства. Тогава Стравински навлиза в третия си - „ сериен “ интервал, употребявайки като главен композиционен детайл в творбите си серия неповтарящи се звуци.
Нито един различен композитор на XX век не е толкоз разнороден в творчеството си, с толкоз самостоятелен и характерен музикален изказ. Неговото творчество оказва въздействие върху цели генерации млади композитори от другите краища на света. През целия си креативен живот Игор Стравински е считал, че чувството е водещо, както за създателя, по този начин и за публиката, а не разбирането или знанието:
„ Работата на композитора е развой на усещане, а не на осмисляне. Той прихваща, сортира, комбинира, само че до самия край не си дава сметка по кое време смислите от друг тип и значение пораждат в творбата му. “
„ Петрушка “ и „ Жар птица “ са същинско музикално и танцово нововъведение, революционен за времето си креативен акт, претворен от една група „ титанични “ актьори в лицето на композитора Игор Стравински, хореографа Михаил Фокин, балетния импресарио Сергей Дягилев и превъзходните балетни танцьори от неговата натрупа, споделят от Софийска опера.
В резултат на концепцията на Дягилев да се сътвори балет по музиката на Стравински, композиторът вижда опция да опише прастарите фолклорни текстове на нов авангарден музикален език и по тази причина се обръща към приказките от сборника на Афанасиев - в „ Жар-птица “ и персонажите от уличния куклен спектакъл – в „ Петрушка “. Така се ражда рядка композиция от гениални музика, хореография и танцово осъществяване.
Музиката на Игор Стравински и хореографията на Михаил Фокин меко казано скандализират тогавашната балетна колегия и аудитория. Неслучайно съвремениците на Стравински го назовават „ музикален Прометей “, „ композитор-хамелеон “, „ деспот на музикална мода “... Около неговите творби постоянно пораждат буйни разногласия.
Балетите „ Жар-птица “ и „ Петрушка “ като че ли изпреварват времето си и намират своя спорен, само че победоносен триумф още на министър председателите си на сцените на парижките театри „ Шатле “ („ Петрушка “ - 1911 г) и „ Гранд Опера “ („ Жар-птица “ -1910 г). Танцуват балетните величия от популярната натрупа на Сергей Дягилев – Вацлав Нижински и Тамара Карсавина, а на премиерата на „ Жар-птица “ ролята на Иван Церевич извършва самият Михаил Фокин.
Сред публиката на министър председателите на двата балета е елитът на Париж – Марсел Пруст, Морис Равел, Сара Бернар, Клод Дебюси, Жан Кокто... Когато „ Жар-птица “ излиза на сцена, за един ден никому незнайният до този миг съветски композитор се трансформира в звезда.
В памет на Стравински Софийската опера и балет ще показа на своята аудитория в две дати едноактовите балети „ Петрушка “ и „ Жар птица “ - на 18-ти от 19:00ч. и на 20-ти март от 16:00 ч.
В дейните си креативен години Стравински живее във Франция, Швейцария, Съединени американски щати и това в допълнение обогатява неговия музикален изказ. Композиторът на практика твори във всички музикални стилове, познати през този интервал, а всяко негово ново произведение се е превръщало в значимо културно събитие и е предизвиквало полемики и крайни разнопосочни отзиви и оценки.
Игор Стравински получава международна популярност с три балета, написани по поръчка на импресариото Сергей Дягилев за неговата балетна натрупа - „ Жар-птица “ (1910), „ Петрушка “ (1911) и „ Пролетно свещенодействие “ (1913). Тези три музикални произведния попадат в така наречен съветски интервал на композитора. Те предизвикат публиката и рецензията по невъобразим дотогава метод и се стига до основаването на нов музикален жанр, станал прочут по-късно като „ неокласицизъм “. Така стартира неокласичсекият интервал на композитора, когато в креативните си търсения той премисля музикалните обичаи на XVIII век и отдава респект на класици като Чайковски и Бах.
След Втората международна война се появява нов авангарден жанр в музиката, който внася разнообразни и ексцентрични изразни средства. Тогава Стравински навлиза в третия си - „ сериен “ интервал, употребявайки като главен композиционен детайл в творбите си серия неповтарящи се звуци.
Нито един различен композитор на XX век не е толкоз разнороден в творчеството си, с толкоз самостоятелен и характерен музикален изказ. Неговото творчество оказва въздействие върху цели генерации млади композитори от другите краища на света. През целия си креативен живот Игор Стравински е считал, че чувството е водещо, както за създателя, по този начин и за публиката, а не разбирането или знанието:
„ Работата на композитора е развой на усещане, а не на осмисляне. Той прихваща, сортира, комбинира, само че до самия край не си дава сметка по кое време смислите от друг тип и значение пораждат в творбата му. “
„ Петрушка “ и „ Жар птица “ са същинско музикално и танцово нововъведение, революционен за времето си креативен акт, претворен от една група „ титанични “ актьори в лицето на композитора Игор Стравински, хореографа Михаил Фокин, балетния импресарио Сергей Дягилев и превъзходните балетни танцьори от неговата натрупа, споделят от Софийска опера.
В резултат на концепцията на Дягилев да се сътвори балет по музиката на Стравински, композиторът вижда опция да опише прастарите фолклорни текстове на нов авангарден музикален език и по тази причина се обръща към приказките от сборника на Афанасиев - в „ Жар-птица “ и персонажите от уличния куклен спектакъл – в „ Петрушка “. Така се ражда рядка композиция от гениални музика, хореография и танцово осъществяване.
Музиката на Игор Стравински и хореографията на Михаил Фокин меко казано скандализират тогавашната балетна колегия и аудитория. Неслучайно съвремениците на Стравински го назовават „ музикален Прометей “, „ композитор-хамелеон “, „ деспот на музикална мода “... Около неговите творби постоянно пораждат буйни разногласия.
Балетите „ Жар-птица “ и „ Петрушка “ като че ли изпреварват времето си и намират своя спорен, само че победоносен триумф още на министър председателите си на сцените на парижките театри „ Шатле “ („ Петрушка “ - 1911 г) и „ Гранд Опера “ („ Жар-птица “ -1910 г). Танцуват балетните величия от популярната натрупа на Сергей Дягилев – Вацлав Нижински и Тамара Карсавина, а на премиерата на „ Жар-птица “ ролята на Иван Церевич извършва самият Михаил Фокин.
Сред публиката на министър председателите на двата балета е елитът на Париж – Марсел Пруст, Морис Равел, Сара Бернар, Клод Дебюси, Жан Кокто... Когато „ Жар-птица “ излиза на сцена, за един ден никому незнайният до този миг съветски композитор се трансформира в звезда.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ