Правосъдното министерство конкретно казва как да се закрие спецправосъдието
В претекстовете си от правосъдното министерство показват, че потребността от промени цели да подсигурява конституционния принцип за независимостта на правосъдната власт и отбрана на правата на жителите.
“За десетгодишния период на своето деяние, профилираните наказателни съдилища и съответните им прокуратури не реализираха заложените със основаването им през 2011 година цели “, написа в претекстовете към законопроекта.
Показателни за неефективността на профилираното наказателно правораздаване са данните за активността му, съдържащи се в годишните отчети на Специализирания углавен съд. Анализът на получените данни сочи, че делата всъщност са почти 3% от общия брой постъпили каузи в съда.
Така да вземем за пример за 2020 година от постъпилите общо 6 418 каузи единствено 174 са всъщност. Останалите 6 244 са от частен темперамент, като съвсем половината от тях се отнасят до правосъден надзор върху задържането под стража в досъдебното произвеждане, разпит пред арбитър и разрешаване на разнообразни процесуално-следствени дейности – достъп до трафични данни, претършуване и изземване, обиск, задържане и изземване на преписка. Останалата част или общо 2 992 броя от делата от частен темперамент са за разрешаване за използването на специфични разследващи средства (СРС).
По отношение на наложените санкции - доминира наказването " отнемане от независимост " до 3 години. През 2020 година са съдени общо 290 души, от които 70 са оправдани, на 168 души е наложено наказване " отнемане от независимост " до 3 години, а останалите 58 са получили по-тежки присъди.
В претекстовете към законопроекта се напомнят и сериозните оценки във връзка с успеваемостта на профилираните наказателни съдилища и съответните им прокуратури в Доклада по отношение на върховенството на правото за 2020 година и в Доклада по Механизма за съдействие и инспекция от 2018 година Посочват се и изводите от " Индексът за усещане на корупцията " в годишните отчети на " Трансперънси интернешънъл " в последните години, съгласно които България остава най-корумпираната страна Европейския съюз (ЕС).
“Видно от показаните мнения и отчети, построената като паралелна (на общите съдилища) подсистема на профилираното наказателно правораздаване не води до реализиране на дефинираните при основаването й цели, а основава спомагателни опасности за независимостта на правосъдната власт и ерозира върховенството на правото “, се сочи още в документа.
Законопроектът в детайли урежда процедурата по приключването на висящите правосъдни производства. Предвидено е делата, по които не е извършено разпоредително съвещание да се изпратят по подсъдност за разглеждане от окръжните съдилища и съответните апелативни съдилища. Делата, по които е извършено разпоредително съвещание, да бъдат обсъждани в Софийския градски съд (СГС) и надлежно в Софийския апелативен съд (САС) от същия правосъден състав. За задачата правосъдните сформира ще се командироват в Софийски градски съд, надлежно в САС, до привършване на производствата.
По отношение на новообразуваните каузи след влизане на закона в действие - делата, които към този миг са подсъдни на спецправосъдието, ще минават в подсъдност на всички окръжни съдилища по разпоредбите на локалната подсъдност, в т. ч. и на Софийски градски съд.
Урежда се кадровият статус на съдиите и прокурорите в профилираните съдилища и прокуратура. Съдиите от Специализирания углавен съд и Апелативния профилиран углавен съд ще бъдат преназначени в настоящите съдилища.
За задачата е належащо в 14-дневен период от обявяване на закона те да подадат заявление до Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет, в което да заявят дали да бъдат възобновени на длъжността, която са заемали преди назначението си в Специализирания углавен съд, надлежно в Апелативния профилиран углавен съд, или да бъдат преназначени в областен, надлежно в апелативен съд. Аналогична опция е планувана за прокурорите от Специализираната прокуратура и Апелативната профилирана прокуратура, както и за следователите от следствения отдел в Специализираната прокуратура.
Отмяната на “кариерните бонуси “
При приключване на мандата или предварителното му преустановяване на членовете на Висш съдебен съвет, основният контрольор и инспекторите от ИВСС, се отстранява опцията те да се възвръщат на длъжността с една степен по-висока от заеманата преди избора в органите на правосъдната власт. За административните ръководители и техните заместници се отстранява опцията да се върнат на равна по степен служба в различен орган на правосъдната власт, след освобождение от съответната служба, като се резервира опцията те да се върнат на заеманата преди избора служба, с изключение на в случаите, когато са били назначени от по-ниско равнище на орган на правосъдната власт.
“Кариерното израстване на магистратите следва да зависи само и единствено от работата им точно като магистрати. Не може да бъде призната тезата, че функционалностите на Висш съдебен съвет и тези на ИВСС могат да бъдат приравнени на функционалните пълномощия на съдиите, прокурорите и следователите, каквото на процедура се получава в в този момент настоящите текстове “, се споделя в претекстовете.
Законопроектът предлага и унищожаване на специфичните привилегии на членовете на Висш съдебен съвет, основния контрольор и инспекторите от ИВСС във връзка с правото да получават парично обезщетение, обвързано със стажа им в посочените институции. Аргументът за това е, че функционалностите на членовете на Съвета и инспекторите са административни и контролни, т.е. те се разграничават от функционалностите при реализиране на правосъдната власт от магистратите, заради което не са налице и учредения за приравняването им и надлежно не основават съображение за погашение на посоченото обезщетение, обвързвано с магистратския стаж.
“За десетгодишния период на своето деяние, профилираните наказателни съдилища и съответните им прокуратури не реализираха заложените със основаването им през 2011 година цели “, написа в претекстовете към законопроекта.
Показателни за неефективността на профилираното наказателно правораздаване са данните за активността му, съдържащи се в годишните отчети на Специализирания углавен съд. Анализът на получените данни сочи, че делата всъщност са почти 3% от общия брой постъпили каузи в съда.
Така да вземем за пример за 2020 година от постъпилите общо 6 418 каузи единствено 174 са всъщност. Останалите 6 244 са от частен темперамент, като съвсем половината от тях се отнасят до правосъден надзор върху задържането под стража в досъдебното произвеждане, разпит пред арбитър и разрешаване на разнообразни процесуално-следствени дейности – достъп до трафични данни, претършуване и изземване, обиск, задържане и изземване на преписка. Останалата част или общо 2 992 броя от делата от частен темперамент са за разрешаване за използването на специфични разследващи средства (СРС).
По отношение на наложените санкции - доминира наказването " отнемане от независимост " до 3 години. През 2020 година са съдени общо 290 души, от които 70 са оправдани, на 168 души е наложено наказване " отнемане от независимост " до 3 години, а останалите 58 са получили по-тежки присъди.
В претекстовете към законопроекта се напомнят и сериозните оценки във връзка с успеваемостта на профилираните наказателни съдилища и съответните им прокуратури в Доклада по отношение на върховенството на правото за 2020 година и в Доклада по Механизма за съдействие и инспекция от 2018 година Посочват се и изводите от " Индексът за усещане на корупцията " в годишните отчети на " Трансперънси интернешънъл " в последните години, съгласно които България остава най-корумпираната страна Европейския съюз (ЕС).
“Видно от показаните мнения и отчети, построената като паралелна (на общите съдилища) подсистема на профилираното наказателно правораздаване не води до реализиране на дефинираните при основаването й цели, а основава спомагателни опасности за независимостта на правосъдната власт и ерозира върховенството на правото “, се сочи още в документа.
Законопроектът в детайли урежда процедурата по приключването на висящите правосъдни производства. Предвидено е делата, по които не е извършено разпоредително съвещание да се изпратят по подсъдност за разглеждане от окръжните съдилища и съответните апелативни съдилища. Делата, по които е извършено разпоредително съвещание, да бъдат обсъждани в Софийския градски съд (СГС) и надлежно в Софийския апелативен съд (САС) от същия правосъден състав. За задачата правосъдните сформира ще се командироват в Софийски градски съд, надлежно в САС, до привършване на производствата.
По отношение на новообразуваните каузи след влизане на закона в действие - делата, които към този миг са подсъдни на спецправосъдието, ще минават в подсъдност на всички окръжни съдилища по разпоредбите на локалната подсъдност, в т. ч. и на Софийски градски съд.
Урежда се кадровият статус на съдиите и прокурорите в профилираните съдилища и прокуратура. Съдиите от Специализирания углавен съд и Апелативния профилиран углавен съд ще бъдат преназначени в настоящите съдилища.
За задачата е належащо в 14-дневен период от обявяване на закона те да подадат заявление до Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет, в което да заявят дали да бъдат възобновени на длъжността, която са заемали преди назначението си в Специализирания углавен съд, надлежно в Апелативния профилиран углавен съд, или да бъдат преназначени в областен, надлежно в апелативен съд. Аналогична опция е планувана за прокурорите от Специализираната прокуратура и Апелативната профилирана прокуратура, както и за следователите от следствения отдел в Специализираната прокуратура.
Отмяната на “кариерните бонуси “
При приключване на мандата или предварителното му преустановяване на членовете на Висш съдебен съвет, основният контрольор и инспекторите от ИВСС, се отстранява опцията те да се възвръщат на длъжността с една степен по-висока от заеманата преди избора в органите на правосъдната власт. За административните ръководители и техните заместници се отстранява опцията да се върнат на равна по степен служба в различен орган на правосъдната власт, след освобождение от съответната служба, като се резервира опцията те да се върнат на заеманата преди избора служба, с изключение на в случаите, когато са били назначени от по-ниско равнище на орган на правосъдната власт.
“Кариерното израстване на магистратите следва да зависи само и единствено от работата им точно като магистрати. Не може да бъде призната тезата, че функционалностите на Висш съдебен съвет и тези на ИВСС могат да бъдат приравнени на функционалните пълномощия на съдиите, прокурорите и следователите, каквото на процедура се получава в в този момент настоящите текстове “, се споделя в претекстовете.
Законопроектът предлага и унищожаване на специфичните привилегии на членовете на Висш съдебен съвет, основния контрольор и инспекторите от ИВСС във връзка с правото да получават парично обезщетение, обвързано със стажа им в посочените институции. Аргументът за това е, че функционалностите на членовете на Съвета и инспекторите са административни и контролни, т.е. те се разграничават от функционалностите при реализиране на правосъдната власт от магистратите, заради което не са налице и учредения за приравняването им и надлежно не основават съображение за погашение на посоченото обезщетение, обвързвано с магистратския стаж.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ