В московските класни стаи днес, ученици от 11-ти клас разгръщат

В московските класни стаи през днешния ден, възпитаници от 11-ти клас разпростират чисто нови учебници по история, които безогледно афишират, че съветската инвазия в Украйна освен е оправдана… тя е нужна.

Редактирани от президентския консултант Владимир Медински, тези томове показват протичащата се война като героична, „ отбранителна “ задача. Учениците са уверявани, че Русия се намесила, с цел да „ предотврати края на цивилизацията “, представяйки „ специфичната военна интервенция “ като морална задача за отбрана против западна експанзия.

Следствието е ужасяващо разумно: когато децата поемат пропагандата на страната като факт, се образуват цели генерации, които имат вяра, че бомбардирането на непознати градове е родолюбив дълг.

Обхватът на Кремъл стига още по-далеч: ежеседмични „ значими диалози “ индоктринират по-малките възпитаници с патриотични уроци, възхвалявайки армията и представяйки всяко противоречие като изменничество.

Прочетете го отново: „ … представяйки всяко противоречие като предателство… “

В този съвременен автократичен модел историята не служи за размисъл, а като идеологически инструмент, внушаващ, че Русия е безконечната жертва и героичен избавител.

Ужасяващото „ ново обикновено “ в Киев

Междувременно, Киев се е примирил с една брутална нова действителност. През последните нощи съветските офанзиви с дронове и ракети не стихват. Насочени са към гражданска инфраструктура: учебни заведения, лечебни заведения, метростанции. Убиват цивилни и трансформират домовете в руини. Само в последната вълна към 400 дрона и 18 ракети са поразили града в границите на десетчасова офанзива, убивайки двама и ранявайки над двадесет души.

Метрото в Киев е бомбоубежище. Там хората са постоянно нащрек, постоянно уязвими. Граждани се гушат подземен, наблюдавайки тавани, които може да рухнат всеки миг. „ Нощта не носи покой. Тя носи детонации “, споделя с болежка един гражданин в репортаж на Kyiv Independent, пробвайки се да одобри хаоса като част от живота ('You think the end has come' — as Russian attacks on Ukraine escalate, Kyiv grapples with terrifying new normal, by Andrea Januta, Daria Shulzhenko, Jul 10).

В stopfake.org пък четем (Putin’s Final Chapter: How War Became Russia’s National Curriculum, By EUvsDisinfo, Jul 2) за „ просветителната “ система на руснаците към днешна дата – пропита с агитация, целяща да ваксинира съветските младежи против състраданието. Като ги учи, че страната ги пази от „ враждебния Запад “, Кремъл оправдава експанзионизма и войната. Новият образователен раздел за Украйна откъсва истината от морала – жертвите се трансформират в злодеи, а клането – в „ отбрана “.

В контрастност, жителите на Киев учат по различен тип образователна стратегия: тази, която се води сред сирени и артилерийски гърмежи. Те схващат, че оцеляването значи взаимност, взаимопомощ и прочувствена резистентност. Докато Кремъл пренаписва историята за своите деца, в Киев хората копнеят за същинска история – пропита със споделено страдалчество и групова опозиция.

Русия употребява тактиката на „ двойните удари “ – първа вълна против дадена цел, следвана от втора, ориентирана към избавителните екипи. Не става дума единствено за дронове. Балистични ракети, в това число ирански Шахеди и даже севернокорейски KN-23, се употребяват безсистемно. Това не е тъкмо прецизна офанзива, това е акция за гнет, целяща да сковава обществото посредством боязън.

В Москва тази тактика се показва като тактическа нужда. Но на процедура тя основава боязън, фрустрация и групова контузия измежду украинците. Родители треперят при всеки звън на вратата; фамилии спят на пода, подготвени да се хвърлят в скривалище. Градовете се трансформират в призрачни силуети в нощта. Мрак и тревога.

Западната поддръжка за Украйна остава основна, само че постоянно е неуверена. Американските доставки на ракети Patriot се бавят от логистика и администрация, и политикантстване; европейският отговор е разпокъсан; дипломатическите старания буксуват. В същото време Кремъл стяга вътрешния надзор, заглушава (каквото би могло да е останало от) опозицията и приготвя идващото потомство да върви по стъпките на Путин.

Този контрастност – наложена подправена действителност против действителността на фронтовата линия – ще оформи идните години. Русия гради общество, готово за безконечна война; Украйна се бори за правото си просто да съществува. Победата в тази война няма да е единствено териториална, тя ще бъде идеологическа: чий роман ще надделее, кое дете ще научи чия история?

Пропагандата е оръжие. В Русия тя се употребява редовно – от учебниците до детските анимации – за да се образуват жители, които абсолютно следват страната в нови разрушителни войни. И към този момент виждаме резултатите.

Но украинският роман е различен: не на хипнотизиращи неистини, а на сурова устойчивост. Един народ, заставен към резистентност, учтив посредством загуба, кръв и вяра. Всяка претърпяна нощ, всяка заран, в която се разсънят и стартират да строят още веднъж, е нова глава в историята им – история на изумителна храброст.

Светът би трябвало да осъзнае: това не е просто следващ геополитически спор. Това е борба на разкази, на души, на детски сърца. Битка за бъдещето на Европа и света. На чия страна ще застанем – на тези, които преподават война като мир? Или на тези, които я понасят всекидневно и отхвърлят да изгубят човечността си?

_____________________

Този коментар показва персоналното мнение на създателя
и може да не съответствува с позициите на редакцията на Novini.bg.