В момента ваксинация по света се извършва с две ваксини

В момента имунизация по света се прави с две ваксини против К-19. Другите са още в развой на тестване или доставка, написа vesti.bg

Едната от тези две ваксини, която беше записана първа, е съветската „ Спутник V”, създадена от института „ Гамалея”. Тя е ДНК ваксина.
Разработена е по относително нова технология. Използва вектори от човешки аденовируси, с цел да доближи клетките.

Вместо истинската вирусна ДНК на аденовирус, векторите придвижват ДНК на имунизацията. Тя се свързва с клетъчната ДНК и провокира произвеждането на протеини, които са същите като тези на ковид. В случая със „ Спутник V” това е протеинът на шипа, с който SARS-
CoV-2 се закрепва за клетките.

Процесът е съвсем същият, както в случай че клетката бъде инфектирана със същинския вирус, само че с няколко значими разлики.

Коронавирусът работи като паразит. Той инжектира своята РНК в ядрото на човешката клетка и я кара да създаде милиони негови копия преди да загине.

При „ Спутник V” клетката създава единствено протеини, а не вируси, тъй че няма заплаха от заразяване на други кафези и зараза. След това тя умира, както и когато е инфектирана със SARS-CoV-2.

Ако не загине сама, ще бъде убита от Т-лимфоцитите – имунните кафези, основани от тялото да спрат мнимата зараза, имитирана от имунизацията. Тоест опцията кафези с привнесено ДНК да оцелеят и да провокират разновидности или даже ракови болести в дълготраен проект, теоретично е пренебрежимо дребна.

За да могат Т-лимфоцитите да открият инфектираните кафези, обаче последните би трябвало да бъдат маркирани по някакъв метод. Това е работата на B-лимфоцитите. Те създават антитела, които се свързват с вирусите и служат като маркер.

Ваксината цели да провокира тъкмо тази имунна реакция. В отговор на творби коронавирусен протеин, се основават антитела, които са характерни за него и при същинско заразяване ще бъдат ефикасни и против SARS-CoV-2.

Какви са рисковете? Поради доста късото време за тестване – няколко месеца, не са известни вероятните дълготрайни странични резултати от имунизацията. Въпреки че теоретично опцията за разновидности вследствие на смяната на клетъчната ДНК, да е минимална, тя въпреки всичко не може да бъде изключена изцяло без в допълнение тестване, което ще отнеме години.

Освен това при „ Спутник V” съществува и нормалният за всяка ваксина риск от прекалено мощна имунна реакция. Тестовете до момента демонстрират, че той е задоволително дребен, с цел да бъде стартирано имунизиране.

Другата ваксина, която към този момент се ползва всеобщо, е „ Комирнати” на американската компания „ Пфайзер” и немската „ Бионтек”. Тя е РНК ваксина.

Това е най-новата технология. При нея се употребява така наречен осведомителна РНК. Тя се вкарва в човешки кафези със специфични липидни капсули.
За разлика от ДНК имунизациите, иРНК не трансформира генетичния код на клетките. Тя единствено препрограмира клетъчната ДНК да стартира произвеждане на вирусен протеин. И в тази ситуация това е протеинът на шипа, с който SARS-CoV-2 се закрепва за клетките. Оттук нататък процесът е същият, както при „ Спутник V”.

В дълготраен проект иРНК технологията се смята за по-безопасна, защото не крие риск от клетъчни разновидности.

Рискът от несъразмерна имунна реакция обаче е налице и при тази ваксина. Освен това както и при съветската, времето за тестване до момента е незадоволително, с цел да е несъмнено, че няма спомагателни странични резултати в дълготраен проект, изключително във връзка с децата и бременните.

Теоретично такива резултати не би трябвало да съществуват.

„ Спутник V” демонстрира малко по-ниска успеваемост – 91,4%. Докато при „ Комирнати” тя е 95%, по данни на производителите на всяка от двете ваксини.

България към този момент няма контракт за доставка на съветската ваксина. В същото време имунизирането с „ Комирнати” ще е гратис.