Не, в България няма галопираща инфлация |
“В момента в България има галопираща инфлация. Огледайте се в страните в Европа, тези, които са в еврозоната, има страни, които са в пъти с по-висока инфлация. “
са на Цончо Ганев от партия “Възраждане ” и са изречени от него в качеството му на претендент за депутат в предизборно изявление по Българска национална телевизия на 6 ноември 2021 година Контекстът на изявлението му е бъдещето участие на България в еврозоната.
Подобна теза бе неколкократно изразена и от Вътрешна македонска революционна организация. Според водача на партията (вече в оставка), инфлацията е галопираща. Още през лятото от групировката поведоха национални митинги “срещу скока на всички цени ”. Тогава те, че “идва страховита инфлация ” и че “т. нар. партии на смяната хвърлиха страната в неустановеност и далавера “.
Темата за прекалено повишение на цените се дискутираше постоянно в предизборната акция. Какви са обаче обстоятелствата?
Какво съставлява инфлацията и по кое време е галопираща?
е паричен феномен, при който е налице общо покачване на цените на стоките и услугите, а освен на някои обособени продукти. Това би означавало, че за 1 лев през днешния ден можете да купите по-малко от през вчерашния ден. Когато се пресмята междинното нарастване на цените, по-голямо отражение имат цените на артикули, за които харчим повече – да вземем за пример електричество.
Всички артикули и услуги, които семействата използват в течение на годината, образуват така наречен „ потребителска кошница “. Всеки артикул в кошницата има избрана цена, която може да се трансформира с времето. Годишният ритъм на инфлация съставлява цената на цялата кошница в даден месец спрямо цената ѝ през същия месец на миналата година.
В този смисъл – инфлация в България в действителност има, както има и в целия Европейски съюз. на Национален статистически институт демонстрира, че на годишна база тя доближава 6% в България. Последните данни на за октомври демонстрират, че междинната норма на инфлация в Европейски Съюз е 4,1% на годишна база.
За да приказваме за галопираща инфлация обаче, покачването на цените би трябвало да е сред 20 и 200% годишно. Както е видно от данните, такова нещо няма освен в България, само че и в целия Европейски съюз, където даже страните с по-висока инфлация от България са надалеч под прага от 20%.
В същото време Европейската комисия чака междинна инфлация за еврозоната от 2,4% в края на годината със закъснение до 2,2% през 2022 година и продължаващо понижаване през 2023 година до 1,4%. предвижда средногодишна претеглена инфлация от 2,4%.
За последно подобен вид инфлация в България се следи през 1996 година, когато цените се повишават със 122% по отношение на 1995 година През идната 1997 година към този момент приказваме за хиперинфлация. Тогава покупателната стойност на парите спада с от няколкостотин до няколко хиляди % и то за къс интервал от време. В един миг през този интервал България даже записва най-високата инфлация в света.
Макар да не може да се приказва за галопираща инфлация на потребителските цени като цяло, такава има при обособени артикули – да вземем за пример цените на природния газ на интернационалните пазари са се нараснали с над 200% единствено за година. Но това не значи, че цената на природния газ въздейства директно и съразмерно на повдигането на цените на всички артикули и услуги за крайните клиенти. При всички положения обаче, цените на енергоносителите и на суровините играят роля в определянето на крайните цени.
На какво се дължи нарастването на цените?
На първо място – на пандемията. Когато светът изпадна в икономическа рецесия, породена от здравната, държавните управления по целия свят започнаха да подхващат ограничения, които да предпазят бизнеса и жителите от следствията. Именно поради това, казано просто, централните банки започнаха да печатат пари и да ги изливат в стопанските системи.
Увеличаването на паричната маса в една система постоянно води до проинфлационни процеси. Такова е и формалното пояснение за инфлацията, която не е просто покачване на цените (което може да бъде реалност и заради естествени пазарни движения), а в множеството случаи е разследване на съответна парична политика, както свидетелства и глава 4 в за ценовата непоклатимост на ЕЦБ. Тоест, инфлацията е естествена реакция на опитите на международните държавни управления и централни банки да подкрепят своите жители в рецесията, и в този смисъл – покачването на цените не е нито изненадващо, нито ненадейно.
Що се отнася съответно до България – инфлацията у нас е “привнесена ”, т.е. породена от външни за страната фактори, най-много от “наводнението от пари ”, което Европейската централна банка предприе през пандемията (българският пазар и европейският са свързани, както са и родният лев и общата европейска валута). Така счита и в изявление пред Българска национална телевизия. България сама няма право да печата пари, поради изискването на Валутен съвет, в което се намира.
В допълнение, пандемията в началото провокира шоково стесняване на международното ползване. След излизането на имунизациите обаче, търсенето стартира бързо да пораства и стопанските системи потеглиха стремително нагоре, до момента в който огромна част от производителите не бяха подготвени да задоволят новите поръчки. Това също способства за нарастването на цените на базово равнище. В стопанската система този феномен е прочут като “инфлация-търсене ”, както някогашният финансов министър Петър Чобанов в собствен материал за инфлацията.
Всичко това значи, че нарастването на цените ще стартира гладко да понижава, когато веригите на доставки се възвръщат в естествен размер и когато централните банки стартират да понижават своите тласъци към стопанските системи.
Проверено:
Твърдението, че в България има галопираща инфлация, е погрешно.
Йордан Бързаков е приключил Немската езикова гимназия в Благоевград, след което става ученик на Факултета по публицистика и всеобща връзка към Софийския университет „ Климент Охридски “. Професионалният му път стартира в предаването „ Господари на ефира “, минава през други телевизионни планове и няколко печатни медии. От 2019 година работи в Клуб Z. Занимава се главно с финанси, стопанска система, енергетика и превоз. Публикува и по тематики, свързани с Близкия изток и района.
са на Цончо Ганев от партия “Възраждане ” и са изречени от него в качеството му на претендент за депутат в предизборно изявление по Българска национална телевизия на 6 ноември 2021 година Контекстът на изявлението му е бъдещето участие на България в еврозоната.
Подобна теза бе неколкократно изразена и от Вътрешна македонска революционна организация. Според водача на партията (вече в оставка), инфлацията е галопираща. Още през лятото от групировката поведоха национални митинги “срещу скока на всички цени ”. Тогава те, че “идва страховита инфлация ” и че “т. нар. партии на смяната хвърлиха страната в неустановеност и далавера “.
Темата за прекалено повишение на цените се дискутираше постоянно в предизборната акция. Какви са обаче обстоятелствата?
Какво съставлява инфлацията и по кое време е галопираща?
е паричен феномен, при който е налице общо покачване на цените на стоките и услугите, а освен на някои обособени продукти. Това би означавало, че за 1 лев през днешния ден можете да купите по-малко от през вчерашния ден. Когато се пресмята междинното нарастване на цените, по-голямо отражение имат цените на артикули, за които харчим повече – да вземем за пример електричество.
Всички артикули и услуги, които семействата използват в течение на годината, образуват така наречен „ потребителска кошница “. Всеки артикул в кошницата има избрана цена, която може да се трансформира с времето. Годишният ритъм на инфлация съставлява цената на цялата кошница в даден месец спрямо цената ѝ през същия месец на миналата година.
В този смисъл – инфлация в България в действителност има, както има и в целия Европейски съюз. на Национален статистически институт демонстрира, че на годишна база тя доближава 6% в България. Последните данни на за октомври демонстрират, че междинната норма на инфлация в Европейски Съюз е 4,1% на годишна база.
За да приказваме за галопираща инфлация обаче, покачването на цените би трябвало да е сред 20 и 200% годишно. Както е видно от данните, такова нещо няма освен в България, само че и в целия Европейски съюз, където даже страните с по-висока инфлация от България са надалеч под прага от 20%.
В същото време Европейската комисия чака междинна инфлация за еврозоната от 2,4% в края на годината със закъснение до 2,2% през 2022 година и продължаващо понижаване през 2023 година до 1,4%. предвижда средногодишна претеглена инфлация от 2,4%.
За последно подобен вид инфлация в България се следи през 1996 година, когато цените се повишават със 122% по отношение на 1995 година През идната 1997 година към този момент приказваме за хиперинфлация. Тогава покупателната стойност на парите спада с от няколкостотин до няколко хиляди % и то за къс интервал от време. В един миг през този интервал България даже записва най-високата инфлация в света.
Макар да не може да се приказва за галопираща инфлация на потребителските цени като цяло, такава има при обособени артикули – да вземем за пример цените на природния газ на интернационалните пазари са се нараснали с над 200% единствено за година. Но това не значи, че цената на природния газ въздейства директно и съразмерно на повдигането на цените на всички артикули и услуги за крайните клиенти. При всички положения обаче, цените на енергоносителите и на суровините играят роля в определянето на крайните цени.
На какво се дължи нарастването на цените?
На първо място – на пандемията. Когато светът изпадна в икономическа рецесия, породена от здравната, държавните управления по целия свят започнаха да подхващат ограничения, които да предпазят бизнеса и жителите от следствията. Именно поради това, казано просто, централните банки започнаха да печатат пари и да ги изливат в стопанските системи.
Увеличаването на паричната маса в една система постоянно води до проинфлационни процеси. Такова е и формалното пояснение за инфлацията, която не е просто покачване на цените (което може да бъде реалност и заради естествени пазарни движения), а в множеството случаи е разследване на съответна парична политика, както свидетелства и глава 4 в за ценовата непоклатимост на ЕЦБ. Тоест, инфлацията е естествена реакция на опитите на международните държавни управления и централни банки да подкрепят своите жители в рецесията, и в този смисъл – покачването на цените не е нито изненадващо, нито ненадейно.
Що се отнася съответно до България – инфлацията у нас е “привнесена ”, т.е. породена от външни за страната фактори, най-много от “наводнението от пари ”, което Европейската централна банка предприе през пандемията (българският пазар и европейският са свързани, както са и родният лев и общата европейска валута). Така счита и в изявление пред Българска национална телевизия. България сама няма право да печата пари, поради изискването на Валутен съвет, в което се намира.
В допълнение, пандемията в началото провокира шоково стесняване на международното ползване. След излизането на имунизациите обаче, търсенето стартира бързо да пораства и стопанските системи потеглиха стремително нагоре, до момента в който огромна част от производителите не бяха подготвени да задоволят новите поръчки. Това също способства за нарастването на цените на базово равнище. В стопанската система този феномен е прочут като “инфлация-търсене ”, както някогашният финансов министър Петър Чобанов в собствен материал за инфлацията.
Всичко това значи, че нарастването на цените ще стартира гладко да понижава, когато веригите на доставки се възвръщат в естествен размер и когато централните банки стартират да понижават своите тласъци към стопанските системи.
Проверено:
Твърдението, че в България има галопираща инфлация, е погрешно.
Йордан Бързаков е приключил Немската езикова гимназия в Благоевград, след което става ученик на Факултета по публицистика и всеобща връзка към Софийския университет „ Климент Охридски “. Професионалният му път стартира в предаването „ Господари на ефира “, минава през други телевизионни планове и няколко печатни медии. От 2019 година работи в Клуб Z. Занимава се главно с финанси, стопанска система, енергетика и превоз. Публикува и по тематики, свързани с Близкия изток и района.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ