В момента управлява страхът. А страхът е лош съветник. Уплашеният

В момента ръководи страхът. А страхът е неприятен консултант. Уплашеният човек е нападателен човек, той реагира нападателно, когато не може да избяга, а ние няма къде да бягаме, притиснати сме в ъгъла. Страхът сега е публична държавна политика. Ние сме потопени в принуждение. Насилието, стимулирано от боязън, е най-токсичният феномен, който завзема от ден на ден територии.
Това сподели психиатърът доктор Владимир Сотиров пред БНР.

" Логично е, когато хората имат прекарването, че с тях е злоупотребено, когато са лимитирани свободата им, ползите им, потребностите им по един непосреден, действителен метод, у тях да възникне ентусиазъм за митинг против тази мощ и под мощ разбирам всички тези ограничения, които се вземат против рецесията. ", изясни психиатърът

" За разлика от вируса, който, извинявайте, само че в обществото той не нанася щета. Да, има изолирани случаи, само че като цяло не вреди осезаемо, до момента в който ограниченията, които се постановат, с цел да ни предпазят от тези вреди, са доста действителни, предизвикват премеждия и са много продължителни. И в този смисъл реакцията против този вид принуждение – тъй като това е принуждение, тези ограничения съставляват форма на принуждение – е обикновено хората да изпитват яд против тях. ", сподели още Сотиров.

По думите му ние в същото време насочваме гнева си не против оня, който подхваща ограниченията, а против другите – тези, които им се съпротивляват и най-много към тези, които не се опасяват.

" Когато насилниците са недостъпни, прекомерно зли, прекомерно мощни, ние не можем да насочим гнева си към тях. В логиката на психиката се назовава " изместване " – когато не можем да изразим непосредствено експанзията си, пренасочваме я към някой, който е по-близо. И го вършим непрестанно – тъй като не можем да се разгневим на Бойко Борисов, защото е прекомерно мощен, злопаметен, разполага с голямо въздействие (хайде дано това е хитопезата) – когато сме изпълнени с възмущение и надълбоко неспокойствие, го насочваме към околните си, към съседите, към другите хора. ", сподели още специалистът.

Според психиатъра не е нужно да нарушаваш разпоредбите, с цел да бъдеш ненавиждан, задоволително е да не се страхуваш. " Да, би трябвало да съблюдаваме ограниченията, да сме внимателни, само че не трябва да сме уплашени, тъй като страхът води до дисфункционални решения. ", добави той.

" Също по този начин би трябвало да приемем, че неприятното действие на една система е функционалност на ръководството. Когато системата е дисфункционална, казусът е в ръководството на системата. И гневът ни не би трябвало да бъде ориентиран към хората до нас, а към държавното управление, към тези, които ни ръководят. "