В момента сме изправени пред две основни предизвикателства – пандемията

В момента сме изправени пред две съществени провокации – пандемията от COVID-19 и изменението в климата. Изглежда, че тези два казуса са се комбинирали, с цел да образуват различен, който заплашва да подкопае напредъка ни в борбата с тях. От началото на пандемията до август 2021 година човечеството е генерирало 8,4 млн. тона пластмасов боклук, асоцииран с пандемията, който можем да прибавим към така и така впечатляващите количества отпадъци, които към този момент сме изхвърлили на Земята, нашия единствен дом. Специалисти чакат, че до края на годината 11 млн. тона пластмасови боклуци ще обсипят планетата ни и евентуално ще застрашат морските жители, ще допринесат за гибелта на пингвините и даже ще спомогнат за разпространяването на COVID-19. 34 000 тона от тях ще си проправят път в океаните.

„ Пандемията от COVID-19 усили търсенето на пластмасовите артикули за еднократна приложимост, което от своя страна ускори натиска върху така и така излезлия отвън надзор световен проблем с отпадъците – изяснява новият теоретичен труд, оповестен в PNAS . – В случая използваме MITgcm – нашия модел за установяване на пластмасата в океаните – с цел да изчислим въздействието на пандемията върху изхвърлянето на този вид отпадъци. “

Авторите предвиждат, че доста количество пластмасови боклуци ще се озоват по плажовете (а след това – и на морското дъно). В Арктика пък ще се образува зона наоколо до полюсите, в която ще се натрупват пластмасови отпадъци.

MITgcm (MIT General Circulation Model) е съвременна стратегия, създадена от Масачузетския софтуерен институт, която моделира динамичностите на океана и атмосферата. С други думи, основава „ виртуална действителност “, която „ симулира по какъв начин се движи морската вода под въздействието напразно и по какъв начин пластмасата плува по повърхността на океана “, изяснява Янксу Занг, един от създателите на изследването.

Симулацията демонстрира, че по-голямата част от пластмасовите боклуци ще се озоват на плажовете и морското дъно – това са места, които към този момент сме замърсили задоволително със своите отпадъци. Вследствие на характерното държание на океанските течения обаче, дребни количества най-вероятно ще продължат да циркулират в океана, или ще се доближат до Северния ледовит океан и ще стартират да се натрупват в тази зона „ без излаз “, както учените я назовават.

Изследването открива, че съвсем ¾ от пластмасовите боклуци, които попадат в океана, идват от азиатските реки. Учените акцентират, че това не се дължи на по-големия брой случаи на континента (общият брой случаи на двете Америки надвишава този в Азия, макар че вирусът ги доближава на по-късен етап). Авторите на изследването откриват, че по-голямата част от пластмасовите боклуци, генерирани в резултат на пандемията, идват от лечебните заведения – освен това от региони, които от дълго време имат проблеми с ръководството на отпадъците. „ Те просто не могат да се оправят със обстановка, в която имат още повече отпадъци “, споделят експертите.

За да се преборим с този проблем, ще би трябвало да създадем някои в действителност огромни промени. „ Трябва да се промотират новаторски технологии “ – пишат учените в своя теоретичен труд. Нужно е да проучим по-добри способи за събирането, класифицирането, обработката и преработването на пластмасовите боклуци.

„ Пластмасата, генерирана поради Коронавирус, е единствено част от по-големия проблем, пред който сме се изправили пред в 21-ви век – пластмасовите боклуци – споделя Занг. – За да го разгадаем, се нуждаем от софтуерна реставрация, стопански преход и смяна в метода ни на живот. “

Източник: IFLScience