Към родителите с малки деца: Нека да съм този, който го казва високо и ясно
В момента съм в подобен интервал от живота си, през който се усещам отпаднал съвсем непрестанно. Под отпаднал имам поради – разрушен, не-знам-как-ще-изкарам-деня изтощен, с кървясали очи…
Имам 3 момчета на възраст под 5 години. Не се окайвам от това. Всъщност може би напълно малко. Но знам, че има хора, които биха дали всичко за къща, цялостна със смях и безпорядък. Аз бях подобен човек доста, доста години; болката от безплодието е пробождаща и туптяща и непрекъсната. Спомням си по какъв начин позволявах на вярата да се роди още веднъж и след това я виждах да се разрушава на хиляди късчета, месец след месец, цели седем години.
Но тъкмо в този момент, в сегашния ми живот, имам три момчета под 5 години. Има доста моменти, в които те са прелестни - да вземем за пример, когато предходната седмица Исак сподели на снаха ми: „ Моят татко има коса по цялото тяло “. Или когато Илая покри брадичката и бузите си със зелените ресни на парцала за под и разгласи: „ Тате, имам брада като твоята! “, или когато Бен се промъква рано заран в кухнята преди другите момчета, усмихва ми се и споделя: „ Времето на Бен и тати!. “
Но също по този начин има доста моменти, в които нямам визия по какъв начин ще се оправя с тях, до момента в който пристигна времето за лягане. Постоянните претенции, потребности и кавги са като дращене с нокти по черна дъска всеки божи ден.
Едно от моите деца сигурно ще се трансформира в Стив Джобс. Сега към този момент чудесно разбирам родителите на този надарен човек. Синът ми има точна визия какво желае – тъкмо по този и никакъв различен метод. Понякога това е точната позиция, на която чинията би трябвало да е центрирана на масата, или какъв брой да са опънати чорапите му, или тъкмо какъв брой розов би трябвало да е делфинът, който рисувам – „ Със смели очи, не с тъжни, баща! “. Конкретен е като лазерен лъч и в никакъв случай не стопира, до момента в който не е тъкмо както го желае.
Трябва да призная, че от време на време от звука на неговите писъци ми идва да се скрия в дрешника. И не мога нито да потвърдя, нито да отрека изказванието, че до момента в който съм там, хапвам нервно чипс или черен шоколад.
