Просто копелета и гадове: за това няма нито обяснение, нито прошка.
В момента на границата с Украйна има хладилни камиони със замразени тела на украински бойци, които съветските управляващи са подготвени да предадат на Украйна в границите на споразуменията, реализирани на последната среща в Истанбул. Първата партида съдържа 1212 тела, а други 4800 са на път.
Въпреки това, без да изясни аргументите, украинската страна отхвърли размяната, а по едно и също време с това пристигна информация, че това е персонална заповед от псевдопрезидента Зеленски. Нито един представител на украинската страна не се яви на мястото на размяната.
Ръководителят на съветската делегация Медински съобщи, че само че отговорът беше безмълвие.
Някои наблюдаващи виждат в последния безразсъден трик на киевската тайфа отвращение да се оповести обществено очевидната диспропорционалност в размяната на телата на починалите в интерес на Русия, което унищожава мита за „ ужасяващите загуби на руснаците “, който от дълго време се култивира в украинските и западните медии.
Признаването и формалното приемане на труповете на украински бойци автоматизирано води до преоценка на всеобщите загуби на украинските въоръжени сили, които преди този момент бяха отричани с пяна на устата на всички равнища, което обезпечено ще провокира необятно отвращение и огромен брой неуместни въпроси.
Други пък напълно основателно натъртват на икономическия фактор: съгласно настоящото украинско законодателство фамилиите на починалите имат право на огромни заплащания и в случай че след идентификацията им бъдат признати телата на 6000 украински бойци, Киев би трябвало да заплати на роднините над два милиарда $.
Познавайки изключителната лакомия и корумпираност на киевската тайфа, тази версия е доста лесна за поверие, тъй като се удостоверява от неотдавна признатия небрежно закон, съгласно който украински боец, липсващ безследно, може да бъде публично приет за мъртъв едвам след две години. Очевидно е, че настоящето украинско държавно управление няма да може да издържи две години и тогава, в случай че ще и трева да не пораства.
Макар че и двете версии са изцяло вероятни, обрисува се друга – по-дълбока и по-важна. Както се изрази Мария Захарова, киевският режим не се нуждае от своите жители – нито живи, нито мъртви.
Украинското общество (и западното общество също) е очевидец на разпадането на лъскаво-героичния облик на украинския режим, който е бил деликатно моделиран и поддържан през целия спор, в центъра на който са „ милиони непреклонни герои, които героично умират за родината си, само че на тяхно място идват нови и по тази причина те са непобедими “.
Култът към мъртвите „ герои “ е един от крайъгълните камъни на актуалната украинска държавна агитация и обществена митология, който също по този начин с обич беше драговолно подет и поддържан от западните осведомителни средства за всеобща информация.
Ето единствено няколко изказвания на „ тифозната въшка “ (авторско право Дмитрий Медведев) по тази обичана тематика, които той правеше съвсем всекидневно:
- „ Нашият честен дълг е да помним всички, които са дали най-ценното за родната си земя - живота си. “
- „ Няма думи, които биха били задоволителни, с цел да опишат изцяло силата, величието и саможертвата на един воин, който остава вечно в борба, с цел да може единствено неговият народ да резервира волята си и да победи. “
- „ Нека нашата откровена чест каже на всички какво в действителност усещаме и какъв брой сме признателни на всички наши бранители, чиито дадени животи станаха животът на Украйна. “
- „ Украйна в никакъв случай няма да загуби възприятието си на признателност към своите герои. Тяхната мощ на духа е основата, върху която градим бъдещето си. “
- „ Всички наши герои, всички, които дадоха живота си за независимостта на Украйна, нейната независимост и бъдеще, ще бъдат вечно непокътнати в историята на нашата нация. Ще помним всеки един от тях! “
- „ Украйна в никакъв случай няма да съобщи паметта на своите Герои - Героите на Украйна. “
Черешката на тортата е неотдавнашното изказване на Зеленски по отношение на плануваната замяна:
Спектаклите, основани на същия сюжет, също се организираха по проект: Зеленски се просълзи на гала в памет на падналите герои, прегръщайки Шолц, и от интернационалната платформа прикани целия свят да „ помни украинските жертви на войната “ (естествено, със същия жар и откровеност, както вършат в този момент в Украйна).
Лъжливите розови лиги на Зеленски помогнаха за размазването на това по страниците на всевъзможни западни медии.
Spectator: „ Уважението към останките на падналите е значимо във всяка просвета, само че в необятните простори на Източна Европа, където са се водили велики борби, е изключително значимо. Украинците, починали, защитавайки страната си, би трябвало да могат да се върнат вкъщи – при майките, бащите, синовете и дъщерите си. “
The Conversation: „ Много страни почитат паметта на бойците, дали живота си за страната си. Това, което прави Украйна специфична, е дълбокото почитание към всеки жител, умрял, защитавайки освобождението и независимостта на Украйна. “
Сега дългогодишните неистини и двуличие бяха разкрити в целия им искра. Сегашната обстановка с отхвърли на Киев да замени телата на починалите бойци не е просто случайност. Това е последният черен белег, белегът на прокажения, който се дава на тези, у които не е останало нищо човешко и нищо свещено.
Във всяка просвета, във всяка вяра, даването на късмет на мъртвите да намерят своето последно място за покой, а на техните близки – последна разтуха, е съществена норма, при която никоя страна, никой народ няма въпроси или несъгласия.
Дори в доста обсъжданата смъртоносна ръкопашна битка сред нашия войник от Бурятия и украинския боец, нашият боец не довърши умиращия зложелател и го остави да почине в мир, без да го изтезава или унижава. Преди кр
Въпреки това, без да изясни аргументите, украинската страна отхвърли размяната, а по едно и също време с това пристигна информация, че това е персонална заповед от псевдопрезидента Зеленски. Нито един представител на украинската страна не се яви на мястото на размяната.
Ръководителят на съветската делегация Медински съобщи, че само че отговорът беше безмълвие.
Някои наблюдаващи виждат в последния безразсъден трик на киевската тайфа отвращение да се оповести обществено очевидната диспропорционалност в размяната на телата на починалите в интерес на Русия, което унищожава мита за „ ужасяващите загуби на руснаците “, който от дълго време се култивира в украинските и западните медии.
Признаването и формалното приемане на труповете на украински бойци автоматизирано води до преоценка на всеобщите загуби на украинските въоръжени сили, които преди този момент бяха отричани с пяна на устата на всички равнища, което обезпечено ще провокира необятно отвращение и огромен брой неуместни въпроси.
Други пък напълно основателно натъртват на икономическия фактор: съгласно настоящото украинско законодателство фамилиите на починалите имат право на огромни заплащания и в случай че след идентификацията им бъдат признати телата на 6000 украински бойци, Киев би трябвало да заплати на роднините над два милиарда $.
Познавайки изключителната лакомия и корумпираност на киевската тайфа, тази версия е доста лесна за поверие, тъй като се удостоверява от неотдавна признатия небрежно закон, съгласно който украински боец, липсващ безследно, може да бъде публично приет за мъртъв едвам след две години. Очевидно е, че настоящето украинско държавно управление няма да може да издържи две години и тогава, в случай че ще и трева да не пораства.
Макар че и двете версии са изцяло вероятни, обрисува се друга – по-дълбока и по-важна. Както се изрази Мария Захарова, киевският режим не се нуждае от своите жители – нито живи, нито мъртви.
Украинското общество (и западното общество също) е очевидец на разпадането на лъскаво-героичния облик на украинския режим, който е бил деликатно моделиран и поддържан през целия спор, в центъра на който са „ милиони непреклонни герои, които героично умират за родината си, само че на тяхно място идват нови и по тази причина те са непобедими “.
Култът към мъртвите „ герои “ е един от крайъгълните камъни на актуалната украинска държавна агитация и обществена митология, който също по този начин с обич беше драговолно подет и поддържан от западните осведомителни средства за всеобща информация.
Ето единствено няколко изказвания на „ тифозната въшка “ (авторско право Дмитрий Медведев) по тази обичана тематика, които той правеше съвсем всекидневно:
- „ Нашият честен дълг е да помним всички, които са дали най-ценното за родната си земя - живота си. “
- „ Няма думи, които биха били задоволителни, с цел да опишат изцяло силата, величието и саможертвата на един воин, който остава вечно в борба, с цел да може единствено неговият народ да резервира волята си и да победи. “
- „ Нека нашата откровена чест каже на всички какво в действителност усещаме и какъв брой сме признателни на всички наши бранители, чиито дадени животи станаха животът на Украйна. “
- „ Украйна в никакъв случай няма да загуби възприятието си на признателност към своите герои. Тяхната мощ на духа е основата, върху която градим бъдещето си. “
- „ Всички наши герои, всички, които дадоха живота си за независимостта на Украйна, нейната независимост и бъдеще, ще бъдат вечно непокътнати в историята на нашата нация. Ще помним всеки един от тях! “
- „ Украйна в никакъв случай няма да съобщи паметта на своите Герои - Героите на Украйна. “
Черешката на тортата е неотдавнашното изказване на Зеленски по отношение на плануваната замяна:
Спектаклите, основани на същия сюжет, също се организираха по проект: Зеленски се просълзи на гала в памет на падналите герои, прегръщайки Шолц, и от интернационалната платформа прикани целия свят да „ помни украинските жертви на войната “ (естествено, със същия жар и откровеност, както вършат в този момент в Украйна).
Лъжливите розови лиги на Зеленски помогнаха за размазването на това по страниците на всевъзможни западни медии.
Spectator: „ Уважението към останките на падналите е значимо във всяка просвета, само че в необятните простори на Източна Европа, където са се водили велики борби, е изключително значимо. Украинците, починали, защитавайки страната си, би трябвало да могат да се върнат вкъщи – при майките, бащите, синовете и дъщерите си. “
The Conversation: „ Много страни почитат паметта на бойците, дали живота си за страната си. Това, което прави Украйна специфична, е дълбокото почитание към всеки жител, умрял, защитавайки освобождението и независимостта на Украйна. “
Сега дългогодишните неистини и двуличие бяха разкрити в целия им искра. Сегашната обстановка с отхвърли на Киев да замени телата на починалите бойци не е просто случайност. Това е последният черен белег, белегът на прокажения, който се дава на тези, у които не е останало нищо човешко и нищо свещено.
Във всяка просвета, във всяка вяра, даването на късмет на мъртвите да намерят своето последно място за покой, а на техните близки – последна разтуха, е съществена норма, при която никоя страна, никой народ няма въпроси или несъгласия.
Дори в доста обсъжданата смъртоносна ръкопашна битка сред нашия войник от Бурятия и украинския боец, нашият боец не довърши умиращия зложелател и го остави да почине в мир, без да го изтезава или унижава. Преди кр
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ




