`Баща ми ме докладва на полицията.` В Русия доносничат срещу противниците на войната -
" В момента доста хора полудяват "
Кирил, 32 година, водещ анализатор на IT системи от Москва
" Когато стартира " специфичната интервенция ", бях ужасяващ и разпространявах разнообразни изявления против войната в Украйна. Един от моите родственици, който е мощно влюбен във Владимир Путин, реагира бързо на това. В дома му даже виси портрет на Путин - тъкмо както в учебните заведения и в държавните институции. Той ме засипваше с всевъзможни пропагандни видеоклипове в WhatsApp, беше просто отвратително. Отначало го подцених, след това му противоречах и най-после архивирах цялата ни преписка.
Един ден полицията почука на вратата ми. Казаха, че имат тъжба против мен и би трябвало да дойда с тях. В полицейския сектор ми демонстрираха стопкадри на профила ми в Instagram и на кореспонденцията ми със упоменатия родственик. Тогава служителите на реда попитаха: " Това Ваш родственик ли е? " Казах: " Да. "
В диалога разбрах, че това не е първият случай, в който родственици се оплакват от хора, които са срещу войната. Полицаите признават, че самите те се опасяват да не бъдат изпратени в Украйна. В последна сметка ме пуснаха да си ходя. Но в този момент споделям изявленията си в обществените мрежи единствено с другари. Оттогава ми е някак си необичайно и притеснително.
Дори не се разстроих толкоз от доноса, а по-скоро от обстоятелството, че хората въобще не са склонни да одобряват мнението ти и даже вършат всичко допустимо, с цел да те разубедят. Това е най-трудното. Сред моите другари и сътрудници не познавам никого, който да поддържа тази " специфична интервенция ". Проблемите обаче пораждат с родственици, които работят в държавни институции, гледат държавната телевизия и познават единствено едната позиция.
Роднината, който ме съобщи, към този момент е в черния ми лист в WhatsApp, само че продължаваме да поддържаме връзка. Не съм човек, който таи яд. Той просто има руски метод на мислене и изпитва удивление към избран вид водачи. Съветвам хората, които претърпяват сходно нещо, да запазят човещината в себе си. В момента доста хора полудяват, само че би трябвало да им прощаваме и да не се трансформираме в тях.
Още преди войната мислех да напусна Русия. Помислих си за Сърбия. Но не мога да оставя фамилията си, което несъмнено не желае да си тръгне. Някъде надълбоко в себе си и аз желая да остана в Русия. Страната е прелестна, само че не и под този режим.
" Баща ми ме рапортува на полицията "
Анна, 21 година, студентка от Москва
Леля ми ми се обади на 10 април и сподели, че полицията се намирала в дома ни и желала да приказва с мен. Тя подаде телефона на служителя на реда, който ми сподели, че татко ми е подал сигнал против мен – сякаш за това, че съм писала изявления против войната, че съм дискредитирала съветската войска и съм призовавала да се убиват руснаци. Написах няколко изявления, само че несъмнено не такива апели. Докато служителят на реда споделяше, че татко ми е пийнал, вуйна ми се провикваше откъм гърба, че въпреки всичко бил пияч.
Когато стигнах в полицията, следователите бяха много изнервени от татко ми. Доказателството трябваше да бъде, че някой от Тайланд сякаш се е обадил на татко ми и му е споделил за моите изявления. Докато бях в сектора, той ми пишеше известия, че е бил измамен. В последна сметка ръководителят на отдела ме освободи. На идващия ден татко ми се обади да ме попита по какъв начин съм. Отговорих му, че не се усещам доста добре, тъй като ме беше натопил. Той отвърна: " Е, въпреки всичко не те заключиха. "
Израснах с баба ми и вуйна ми. Често посещавах татко си, когато към момента поддържахме връзка. През 2014 година гледахме дружно Олимпийските игри в Сочи и също по този начин говорихме за Украйна и протестното придвижване на Майдана. Още тогава имах опозиционни възгледи и спорех с татко си. Но той просто се присмиваше на политическите ми възгледи и не е прибягвал до експанзия.
Известно време живя с нас и по това време ми беше доста скучен. Когато бях на 13 години, избягах от у дома, тъй като той ме заплаши, че ще ми извади очите, а полицията по този начин и не пристигна. Всички възрастни не желаеха да ми повярват, че пие прекалено много.
Сега страната ни се намира в една такава обстановка: има война, случват се ужасни неща, а хората не желаят да ги видят, тъй като им е мъчно да ги одобряват. И без друго пострадвам от меланхолия, а в този момент обстановката в цялата страна се наслагва върху персоналното ми състояние. Чувствам се още по-зле. В избран миг желая да напусна, само че сега нямам средства. Хората в Русия би трябвало да бъдат по-внимателни, даже когато поддържат връзка с роднините си, тъй като и те могат да подадат сигнал в полицията.
" Не желая повече детето ми да върви на учебно заведение в Русия "
Ксения, 30 година, някогашна учителка от Ростов на Дон
На 28 февруари сложих две флагове на балкона си на 16-ия етаж и ги изрисувах: едно съветско и едно украинско. А на 2 март започнах да залепвам листовки с надпис " Не на войната " на входа на къщата и в асансьора. Но още на 4 март полицията пристигна. Казаха, че съседите са съобщили за тези флагове и са споделили, че съм терорист. Полицаите погледнаха знамената и това беше всичко. След това продължих да популяризирам листовките, само че някой продължаваше да ги къса.
Докато преподавах на 20 март в учебното заведение, полицията пристигна при директорката. Трябваше да отида с тях в полицейския сектор. Нашият домоуправител е изпратил на полицията фотоси от охранителните камери в асансьора на жилищната ни постройка. След получено предизвестие ми беше разрешено да се върна в учебно заведение. Там ми дадоха хартия и писалка и ми споделиха да си подам оставка. Директорката сподели, че щом съм толкоз срещу страната, не би трябвало да работя за нея, а учебното заведение въпреки всичко било държавна институция. Оттогава се устоявам от обществени помощи и внимавам с кого приказвам по тези тематики.
Не желая да остана в Русия и това лято ще подхваща нещо, с цел да не върви детето ми повече на учебно заведение тук. Разбира се, че изяснявам на щерка си какво в действителност се случва в страната и в света. Преди ходех на митинги в нашия град, с цел да може тя да има по-добро бъдеще. В момента съм изцяло объркана, нямам никакви спестявания и не знам какво да върша.
*Имената са изменени от съображения за сигурност.
Превод от немски: Борис Благоев
Кирил, 32 година, водещ анализатор на IT системи от Москва
" Когато стартира " специфичната интервенция ", бях ужасяващ и разпространявах разнообразни изявления против войната в Украйна. Един от моите родственици, който е мощно влюбен във Владимир Путин, реагира бързо на това. В дома му даже виси портрет на Путин - тъкмо както в учебните заведения и в държавните институции. Той ме засипваше с всевъзможни пропагандни видеоклипове в WhatsApp, беше просто отвратително. Отначало го подцених, след това му противоречах и най-после архивирах цялата ни преписка.
Един ден полицията почука на вратата ми. Казаха, че имат тъжба против мен и би трябвало да дойда с тях. В полицейския сектор ми демонстрираха стопкадри на профила ми в Instagram и на кореспонденцията ми със упоменатия родственик. Тогава служителите на реда попитаха: " Това Ваш родственик ли е? " Казах: " Да. "
В диалога разбрах, че това не е първият случай, в който родственици се оплакват от хора, които са срещу войната. Полицаите признават, че самите те се опасяват да не бъдат изпратени в Украйна. В последна сметка ме пуснаха да си ходя. Но в този момент споделям изявленията си в обществените мрежи единствено с другари. Оттогава ми е някак си необичайно и притеснително.
Дори не се разстроих толкоз от доноса, а по-скоро от обстоятелството, че хората въобще не са склонни да одобряват мнението ти и даже вършат всичко допустимо, с цел да те разубедят. Това е най-трудното. Сред моите другари и сътрудници не познавам никого, който да поддържа тази " специфична интервенция ". Проблемите обаче пораждат с родственици, които работят в държавни институции, гледат държавната телевизия и познават единствено едната позиция.
Роднината, който ме съобщи, към този момент е в черния ми лист в WhatsApp, само че продължаваме да поддържаме връзка. Не съм човек, който таи яд. Той просто има руски метод на мислене и изпитва удивление към избран вид водачи. Съветвам хората, които претърпяват сходно нещо, да запазят човещината в себе си. В момента доста хора полудяват, само че би трябвало да им прощаваме и да не се трансформираме в тях.
Още преди войната мислех да напусна Русия. Помислих си за Сърбия. Но не мога да оставя фамилията си, което несъмнено не желае да си тръгне. Някъде надълбоко в себе си и аз желая да остана в Русия. Страната е прелестна, само че не и под този режим.
" Баща ми ме рапортува на полицията "
Анна, 21 година, студентка от Москва
Леля ми ми се обади на 10 април и сподели, че полицията се намирала в дома ни и желала да приказва с мен. Тя подаде телефона на служителя на реда, който ми сподели, че татко ми е подал сигнал против мен – сякаш за това, че съм писала изявления против войната, че съм дискредитирала съветската войска и съм призовавала да се убиват руснаци. Написах няколко изявления, само че несъмнено не такива апели. Докато служителят на реда споделяше, че татко ми е пийнал, вуйна ми се провикваше откъм гърба, че въпреки всичко бил пияч.
Когато стигнах в полицията, следователите бяха много изнервени от татко ми. Доказателството трябваше да бъде, че някой от Тайланд сякаш се е обадил на татко ми и му е споделил за моите изявления. Докато бях в сектора, той ми пишеше известия, че е бил измамен. В последна сметка ръководителят на отдела ме освободи. На идващия ден татко ми се обади да ме попита по какъв начин съм. Отговорих му, че не се усещам доста добре, тъй като ме беше натопил. Той отвърна: " Е, въпреки всичко не те заключиха. "
Израснах с баба ми и вуйна ми. Често посещавах татко си, когато към момента поддържахме връзка. През 2014 година гледахме дружно Олимпийските игри в Сочи и също по този начин говорихме за Украйна и протестното придвижване на Майдана. Още тогава имах опозиционни възгледи и спорех с татко си. Но той просто се присмиваше на политическите ми възгледи и не е прибягвал до експанзия.
Известно време живя с нас и по това време ми беше доста скучен. Когато бях на 13 години, избягах от у дома, тъй като той ме заплаши, че ще ми извади очите, а полицията по този начин и не пристигна. Всички възрастни не желаеха да ми повярват, че пие прекалено много.
Сега страната ни се намира в една такава обстановка: има война, случват се ужасни неща, а хората не желаят да ги видят, тъй като им е мъчно да ги одобряват. И без друго пострадвам от меланхолия, а в този момент обстановката в цялата страна се наслагва върху персоналното ми състояние. Чувствам се още по-зле. В избран миг желая да напусна, само че сега нямам средства. Хората в Русия би трябвало да бъдат по-внимателни, даже когато поддържат връзка с роднините си, тъй като и те могат да подадат сигнал в полицията.
" Не желая повече детето ми да върви на учебно заведение в Русия "
Ксения, 30 година, някогашна учителка от Ростов на Дон
На 28 февруари сложих две флагове на балкона си на 16-ия етаж и ги изрисувах: едно съветско и едно украинско. А на 2 март започнах да залепвам листовки с надпис " Не на войната " на входа на къщата и в асансьора. Но още на 4 март полицията пристигна. Казаха, че съседите са съобщили за тези флагове и са споделили, че съм терорист. Полицаите погледнаха знамената и това беше всичко. След това продължих да популяризирам листовките, само че някой продължаваше да ги къса.
Докато преподавах на 20 март в учебното заведение, полицията пристигна при директорката. Трябваше да отида с тях в полицейския сектор. Нашият домоуправител е изпратил на полицията фотоси от охранителните камери в асансьора на жилищната ни постройка. След получено предизвестие ми беше разрешено да се върна в учебно заведение. Там ми дадоха хартия и писалка и ми споделиха да си подам оставка. Директорката сподели, че щом съм толкоз срещу страната, не би трябвало да работя за нея, а учебното заведение въпреки всичко било държавна институция. Оттогава се устоявам от обществени помощи и внимавам с кого приказвам по тези тематики.
Не желая да остана в Русия и това лято ще подхваща нещо, с цел да не върви детето ми повече на учебно заведение тук. Разбира се, че изяснявам на щерка си какво в действителност се случва в страната и в света. Преди ходех на митинги в нашия град, с цел да може тя да има по-добро бъдеще. В момента съм изцяло объркана, нямам никакви спестявания и не знам какво да върша.
*Имената са изменени от съображения за сигурност.
Превод от немски: Борис Благоев
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ