Карибска криза в Източна Украйна
В момента рецесията към Украйна върви по две писти, които на моменти се сливат, само че отново се разделят - те са Донбас и съветските „ червени линии “ в тази страна и въобще в Източна Европа. Кризата се движи и в две противоположни направления – на ескалация и деескалация.
Минските съглашения от 2015 година са основният инструмент за разрешаването на зародилия тогава спор за Донбас. Те са подписани от Украйна и Русия, а гаранти са Франция и Германия. Съгласно документите самопровъзгласените Донецка и Луганска национални републики (ДНР, ЛНР) не минават към Русия, а остават в Украйна, само че с правата на необятна автономност. Споразуменията плануват и график за осъществяване на обособените клаузи и в случай че всички те се съблюдаваха, за спора към този момент да сме не запомнили.
Работата обаче е в това, че въпреки да се е подписал под споразуменията, Киев през цялото време не възнамеряваше да ги извършва. Той или нарушаваше, или саботираше, или преиначаваше, или предизвикваше договореностите както в политическата, по този начин и в чисто военната им част. Според Организация на обединените нации до момента в спора са починали над 13 000 души, от които 3500 са цивилни жертви на непровокираните обстрели от Киев против цивилен обекти. Съединени американски щати и Западът си затваряха очите за това му държание, а това го насъскваше не просто да продължава в същия дух, само че към този момент и да отхвърля Минските съглашения и да заложи на навлизане в ДНР и ЛНР и на военното решение на казуса.
От септември ДНР и ЛНР предупреждаваха, че струпаните от Киев военни сили по така наречен линия на прикосновение (400 км дълга) съставляват подготовка за военно навлизане. Тези сили към този момент направиха офанзиви със закупените от Турция безпилотници " Байрактар ", похвалиха се и с използваха и получените от Съединени американски щати противотанкови ракети „ Джавелин “ („ Копие “). Впрочем двата типа въоръжения са неразрешени от Минските съглашения. Отделно украинските командири в конфликтната зона на Донбас са получили позволение от висшето командване да стрелят по своя преценка.
По-късно се появиха първите известия за скупчването на съветски военни елементи край Украйна, която в отговор също изпрати своя армия по границата.
Кремъл отхвърляше обвинявания за настъпление в Украйна, само че и не отхвърли в прав текст скупчването на армия. От отговорите му обаче ставаше ясно, че приготвя не експанзия или завладяване на украинска територия,
а да се притече на помощ на ДНР и ЛНР,
в случай че Киев ги нападне отново в нарушаване на Минските съглашения.
Така или другояче в Европа бе раздухана предвоенна неуравновесеност. Заговори се даже, че бойните дейности щели да пламнат през януари, вероятно февруари. Последните седмици заваляха страховити закани на Съединени американски щати и Запада против Русия, че ще заплати ужасна цена, в случай че извърши експанзия против Украйна. Институции, политици, политолози и медии на Запад се надпреварваха да обработват публичното мнение с разсъждения за тези закани.Но най-конкретен сякаш бе президентът на Съединени американски щати Джо Байдън, който пред публицисти разкри, че е споделил на Владимир Путин по време на 2-часовата им видеосреща за дислоцирането на американски и натовски войски в страните от Букурещката деветка Б-9 при съветско настъпление в Украйна. (В „ деветката “ влизат България, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Чехия и Естония). По думите му „ ние имаме святото обвързване да ги пазиме от всяко едно нахлуване “. Тук Байдън манипулативно вкарва украинската рецесия в трасето на съветските „ червени линии “, тъй като на всички е ясно, че Русия не счита да нахлува в никоя от страните от източния фланг на НАТО. В същото време, на уточняващ въпрос президентът отвърна, че изпращането на американски войски в самата Украйна въобще не се позволява във Вашингтон. Твърдението му прозвуча плахо, само че и трезво.
В Съединени американски щати обаче се чуха и крайни оферти. Пред „ Нюзуик “ сенаторът републиканец Роджър Уикър счита, че Вашингтон не би трябвало да изключва и нуклеарен удар в отговор на съветската експанзия по отношение на Украйна. „ Надявам се президентът да не изключва опцията за подобен вид “, цитира го списанието.
Бившият главнокомандващ НАТО Джеймс Ставридис предложи пред организация „ Блумбърг “ флотилията от американски кораби, основана в испанската база Рота, да бъде трансферирана в Гърция и да стартира постоянно дежурство в Черно море.
Отделно Байдън заплаши Русия и с нова тактичност на водената против нея хибридна война: „ Абсолютно ясно дадох на президента Путин да разбере, че в случай че нахлуе в Украйна, то икономическите последствия за неговата стопанска система ще бъдат разрушителни. Ще платите ужасна цена “.
Ако се съди по мненията на Запад, цената ще е задушаването на съветската стопанска система със „ наказания от пъкъла “. Първо, Германия ще бъде изкомандвана да погребе „ Северен поток 2 “. Второ, ще бъде неразрешено конвертирането на рубли в долари, евро и паунди. Трето, ще се вкарат още наказания против финансирането на „ Газпром “, “Роснефт “ и дъщерните им компании, плануват се и секторни наказания против добивната индустрия и металургията, най-големия съветски осигурител „ Согаз “ и товарния транспортьор " Совкомфлот ". Накрая ще бъде задействано и далекобойното хибридно оръжие SWIFT или изключването на Русия от международната платежна система.
Тук няма по какъв начин да се избегне паралелът с икономическото задушаване на Съюз на съветските социалистически републики или с хибридната война против него от страна на администрацията на Рейгън (1980-1988 г.). Макар че най-масивният гвоздей в руския ковчег бе забит от тези, които са желали сякаш да спасят Съюз на съветските социалистически републики – имам поради превратаджиите от 1991-ва. Да, последният пирон бе забит от водачите на Русия, Украйна и Беларус в Беловежката гора, само че той бе неизбежна последица от превратаджийския гвоздей. Всичко това обаче бе последица от хибридната война на Запада против Москва.
По пистата за „ алените линии “ Путин даде ясно да се разбере на Байдън, че няма да одобри превръщането на украинската територия в директна опасност за страната му от Съединени американски щати или НАТО. Няма да одобри ударни въоръжения пред прага на Русия, което ще рече в страните от Б-9, тъй като по този начин американски или натовски ракети ще могат за 5-9 минути да ударят Москва. По тази причина Русия не приема разширението на НАТО с Украйна или Грузия.
Знаем какъв бе и отговорът на Байдън – не признава никакви червени линии по въпроса за Украйна и всяка страна има право да влиза в каквито си желае съюз.
На собствен ред Москва също предизвести за тежки последствия, в случай че Западът не се съобрази с „ алените ѝ линии “. Нищо чудно, в случай че тези последици бъдат кръстени „ отговори от пъкъла “. Няма да е изненадващо, в случай че Русия затегне газовото кранче за Европа или в случай че се върне към ракетите със междинен обхват, в случай че въобще приведе в бойна подготвеност част от ракетния си капацитет, в това число и най-новият, против цели в страните от Б-9, както и против Съединени американски щати, било на или отвън американска територия. Това ще важи и за Военноморския координационен център на НАТО във Варна.
И по този начин, и по двете писти предвоенната ескалация доближи съвсем върховата си точка.
Но на 7 декември стартира противоположният развой,
тогава президентите Владимир Путин и Джо Байдън организираха договаряния във видеоформат. Тогава в действителност бе даден старта на деескалация посредством дипломация. Кой знае дали след години историците няма да пишат, че това е бил стартът и за цялостното разплитане на донбаския възел! На Путин не му е било мъчно да изреди украинските нарушавания на Минските съглашения, тъй като те са очевадни. И поради тях към момента продължава спорът в Донбас.
Момент от срещата на Джо Байдън с Владимир Путин
По втората писта той е показал позицията, че страната му желае юридически гаранции за неприемането на Украйна в НАТО и най-много за неразполагането на ударни въоръжения там и в другите прилежащи на Русия натовски страни. Но наред с ясно изразените позиции на двете страни, другият и безспорно по-голям резултат от среща бе договореността на президентите да се прегледат взаимните искания от техните екипи с явната цел да се потърси задоволително решение. В тази връзка Байдън изпрати в Киев, Москва и Брюксел зам-държавния секретар госпожа Карън Донфрид и организира съвещания с Европа. Чу мнението и на финландския президент Саули Ниинистьо, който се нагърби с ролята на медиатор в качеството му на титуляр на Хелзинския акт от 1975 година, третиращ и европейската сигурност. След това Ниинистьо приказва и с Путин, а при започване на месеца съобщи в изявление за „ Файненшъл таймс “, че „ най-важното е вие да не провокирате и да не игнорирате руснаците “, т.е. натовският Запад да се преценяват с националните ползи на Русия (Финландия не е в НАТО).
На собствен ред Кремъл показа вижданията и предложенията си и пред ръководителя на Европейския съвет Шарл Мишел, френския президент Емануел Макрон, английският министър председател Борис Джонсън, новия немски външен миистър Анналена Бербок и пред посланиците в Москва на страни от Централна и Западна Европа. А предходната седмица показа на Запада и предложенията си за съглашение да не се разполагат край границите ѝ ударни въоръжения и инфраструктура, както и проектодоговор с гаранции за сигурност на всички наранени страни.
Всичко това приказва за в действителност масирана дипломатическа атака към деескалация и от двете страни.
Всъщност Кремъл държи два коза, пред които Западът няма какво да опълчи, в случай че е почтен състезател. Относно „ алените линии “ неслучайно съпоставят Украйна с Карибската рецесия от 1961 година, която изправи света на крачка от нуклеарна война. Тогава шокираната Америка откри, че може да бъде ударена непосредствено от скрито дислоцираните руски ракети в Куба. Тази опасност бе нейната „ алена линия “.
На собствен ред президентът Джон Кенеди заплаши да бомбардира базите с ракетите, в случай че Съюз на съветските социалистически републики не ги изтегли. И руският водач Никита Хрушчов ги изтегли, въпреки и не без пазарлъка за изтеглянето и на американските ракети от Турция, които също непосредствено заплашваха страната му. Путин с съображение се притеснява да не изпадне в обстановката на Кенеди, по тази причина желае да не допусне директната опасност против страната му. И в случай че Байдън е благородник като общественик, ще би трябвало да се съобрази с „ алените линии “ на Кремъл.
Що се отнася до ДНР и ЛНР, то Русия отстоява едно всепризнато право на демокрацията, каквото е автономията (самата тя е цялостна с автономии). Примерно, жителите им да запазят правото си да не бъдат преследвани поради съветския си език. И на Съединени американски щати това не би трябвало да им е непознато. Та белким самите Съединени американски щати не са съюз на автономии,
белким не са Съединени Автономни Щати,
които си имат законодателни събрания (парламенти), министър председатели (губернатори), министри или всеобщ приказваме латински език в цели елементи от страната.
Към момента са налице три резултата от дипломатическата деескалация. Първо, към този момент всички на Запад намерено признават Минските съглашения като „ противопожарната пяна “ на донбаското огнище. Това го направиха и Байдън, и русофобският държавен секретар Антъни Блинкън, и Берлин, и Лондон, и Париж, и Г-7 на срещата си предходната седмица. Потвърди го в Москва и Карън Донфрид, съгласно която Байдън упорства за наложителен самостоятелен статут на Донбас, с цел да се постави завършек на спора.
Не че не са го знаели до момента, само че по разнообразни аргументи са го премълчавали, подминавали или подценявали. Но откакто Путин им показа цялостен лист от „ минските нарушавания “, към този момент не може да се „ скатават “ от такава еднопосочна поддръжка на договореностите. А това е значимо, тъй като Украйна не мисли по този начин. Досега тя разчиташе на тарикатското състояние да „ минава метър “: да нарушава споразуменията, само че наказваната да бъде Русия, която държи на спазването им. Дали обаче този номер ще минава и отсега нататък? Президентът Владимир Зеленски бил подготвен да договаря с Путин, само че не и с ДНР и ЛНР по съответни въпроси за самостоятелния им статут. Бившият почитан началник в Службата за сигурност на Украйна ген. Василий Вовк разкритикува неотдавна метода на Киев към споразуменията пред украинската телевизия „ Наш “, тъй като " нито президентът, нито обкръжението му схващат същността на минския развой и основите на " нормандския формат ". Те са чели единствено извадки от това. Но там системата е доста по-сложна ", уверен е той. Всъщност Украйна би трябвало да бъде накарана да съблюдава споразуменията, като спре да ги нарушава и като ги съблюдава сложно, а освен извадки от тях.
Второ, всички на Запад трасират разговора и дипломацията като главен път за решаването на казуса. Говорителката на Белия дом Джен Псаки оцени като „ добър симптом “ консултациите на Вашингтон както с украинските и европейските, по този начин и с съветските водачи. Това е значимо, тъй като Киев не се е отказал от военното решение в Донбас.
И трето, към този момент има признаци, че Съединени американски щати и Западът чуват опасенията на Русия. Външният ѝ министър Сергей Лавров съобщи пред египетската телевизия TeN, че Съединени американски щати развиват разговора с Русия против борбата. „ Това, че президентът на Съединени американски щати сподели, че след беседата с съветския президент схваща загрижеността на съветската страна, аз считам за позитивен сигнал “, посочи на собствен ред шефът на Руския съвет за интернационалните връзки Игор Иванов (предшественикът на Лавров). Париж пък разгласи, че е подготвен най-внимателно да прегледа предложенията на Москва по въпросите на сигурността в Източна Европа.
След срещата Путин-Бадън деескалацията набра висока скорост и може би към този момент изпреварва ескалацията. След визитата ѝ в Москва Карен Донфрид съобщи на НАТО съветския пакет от оферти за дълготрайни и надеждни гаранции за сигурност и Съветът на НАТО е подготвен да ги обдсъди при деескалация на обстановката по границата. Цялостно обаче
деескалацията още не се е откъснала на непреодолима отдалеченост
от борбата. Все още съотношението сред двете трендове е на кантар. Здравомислието изисква да победи деескалацията, пък и Съединени американски щати си дават сметка, че Русия е по-силна с най-новите ѝ въоръжения. Изисква също НАТО да одобри съветската концепция за договаряния по сигурността в Източна Европа.
В същото време за русофобите на Запад ескалацията е примамлива до неудържимост. Тях ги блазни, че при този вид квалифицираните наказания и хибридната война ще срутен Русия, както на времето се случи със Съюз на съветските социалистически републики. Съответно Путин няма да дочака преизбирането си през 2024 година, което за тях е надали не смисълът на демократичната мантра. Дали това ще се случи е различен въпрос, само че нищо чудно, в случай че при непреодолимото закъснение на ескалацията пред деескалацията тези сили приготвят и извършат с Киев провокации в Донбас, които ще дадат мотив Русия да бъде упрекната в експанзия (дори и без физически да нахлуе в ДНР и ЛНР), с цел да бъдат стоварени върху нея „ глобите от пъкъла “.
Москва към този момент предизвести за такава заплаха. Но в случай че това в действителност се случи, европейската сигурност рискува да нагази в борба, от която излизането ще бъде доста трудно, може би и невероятно.
Минските съглашения от 2015 година са основният инструмент за разрешаването на зародилия тогава спор за Донбас. Те са подписани от Украйна и Русия, а гаранти са Франция и Германия. Съгласно документите самопровъзгласените Донецка и Луганска национални републики (ДНР, ЛНР) не минават към Русия, а остават в Украйна, само че с правата на необятна автономност. Споразуменията плануват и график за осъществяване на обособените клаузи и в случай че всички те се съблюдаваха, за спора към този момент да сме не запомнили.
Работата обаче е в това, че въпреки да се е подписал под споразуменията, Киев през цялото време не възнамеряваше да ги извършва. Той или нарушаваше, или саботираше, или преиначаваше, или предизвикваше договореностите както в политическата, по този начин и в чисто военната им част. Според Организация на обединените нации до момента в спора са починали над 13 000 души, от които 3500 са цивилни жертви на непровокираните обстрели от Киев против цивилен обекти. Съединени американски щати и Западът си затваряха очите за това му държание, а това го насъскваше не просто да продължава в същия дух, само че към този момент и да отхвърля Минските съглашения и да заложи на навлизане в ДНР и ЛНР и на военното решение на казуса.
От септември ДНР и ЛНР предупреждаваха, че струпаните от Киев военни сили по така наречен линия на прикосновение (400 км дълга) съставляват подготовка за военно навлизане. Тези сили към този момент направиха офанзиви със закупените от Турция безпилотници " Байрактар ", похвалиха се и с използваха и получените от Съединени американски щати противотанкови ракети „ Джавелин “ („ Копие “). Впрочем двата типа въоръжения са неразрешени от Минските съглашения. Отделно украинските командири в конфликтната зона на Донбас са получили позволение от висшето командване да стрелят по своя преценка.
По-късно се появиха първите известия за скупчването на съветски военни елементи край Украйна, която в отговор също изпрати своя армия по границата.
Кремъл отхвърляше обвинявания за настъпление в Украйна, само че и не отхвърли в прав текст скупчването на армия. От отговорите му обаче ставаше ясно, че приготвя не експанзия или завладяване на украинска територия,
а да се притече на помощ на ДНР и ЛНР,
в случай че Киев ги нападне отново в нарушаване на Минските съглашения.
Така или другояче в Европа бе раздухана предвоенна неуравновесеност. Заговори се даже, че бойните дейности щели да пламнат през януари, вероятно февруари. Последните седмици заваляха страховити закани на Съединени американски щати и Запада против Русия, че ще заплати ужасна цена, в случай че извърши експанзия против Украйна. Институции, политици, политолози и медии на Запад се надпреварваха да обработват публичното мнение с разсъждения за тези закани.Но най-конкретен сякаш бе президентът на Съединени американски щати Джо Байдън, който пред публицисти разкри, че е споделил на Владимир Путин по време на 2-часовата им видеосреща за дислоцирането на американски и натовски войски в страните от Букурещката деветка Б-9 при съветско настъпление в Украйна. (В „ деветката “ влизат България, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Чехия и Естония). По думите му „ ние имаме святото обвързване да ги пазиме от всяко едно нахлуване “. Тук Байдън манипулативно вкарва украинската рецесия в трасето на съветските „ червени линии “, тъй като на всички е ясно, че Русия не счита да нахлува в никоя от страните от източния фланг на НАТО. В същото време, на уточняващ въпрос президентът отвърна, че изпращането на американски войски в самата Украйна въобще не се позволява във Вашингтон. Твърдението му прозвуча плахо, само че и трезво.
В Съединени американски щати обаче се чуха и крайни оферти. Пред „ Нюзуик “ сенаторът републиканец Роджър Уикър счита, че Вашингтон не би трябвало да изключва и нуклеарен удар в отговор на съветската експанзия по отношение на Украйна. „ Надявам се президентът да не изключва опцията за подобен вид “, цитира го списанието.
Бившият главнокомандващ НАТО Джеймс Ставридис предложи пред организация „ Блумбърг “ флотилията от американски кораби, основана в испанската база Рота, да бъде трансферирана в Гърция и да стартира постоянно дежурство в Черно море.
Отделно Байдън заплаши Русия и с нова тактичност на водената против нея хибридна война: „ Абсолютно ясно дадох на президента Путин да разбере, че в случай че нахлуе в Украйна, то икономическите последствия за неговата стопанска система ще бъдат разрушителни. Ще платите ужасна цена “.
Ако се съди по мненията на Запад, цената ще е задушаването на съветската стопанска система със „ наказания от пъкъла “. Първо, Германия ще бъде изкомандвана да погребе „ Северен поток 2 “. Второ, ще бъде неразрешено конвертирането на рубли в долари, евро и паунди. Трето, ще се вкарат още наказания против финансирането на „ Газпром “, “Роснефт “ и дъщерните им компании, плануват се и секторни наказания против добивната индустрия и металургията, най-големия съветски осигурител „ Согаз “ и товарния транспортьор " Совкомфлот ". Накрая ще бъде задействано и далекобойното хибридно оръжие SWIFT или изключването на Русия от международната платежна система.
Тук няма по какъв начин да се избегне паралелът с икономическото задушаване на Съюз на съветските социалистически републики или с хибридната война против него от страна на администрацията на Рейгън (1980-1988 г.). Макар че най-масивният гвоздей в руския ковчег бе забит от тези, които са желали сякаш да спасят Съюз на съветските социалистически републики – имам поради превратаджиите от 1991-ва. Да, последният пирон бе забит от водачите на Русия, Украйна и Беларус в Беловежката гора, само че той бе неизбежна последица от превратаджийския гвоздей. Всичко това обаче бе последица от хибридната война на Запада против Москва.
По пистата за „ алените линии “ Путин даде ясно да се разбере на Байдън, че няма да одобри превръщането на украинската територия в директна опасност за страната му от Съединени американски щати или НАТО. Няма да одобри ударни въоръжения пред прага на Русия, което ще рече в страните от Б-9, тъй като по този начин американски или натовски ракети ще могат за 5-9 минути да ударят Москва. По тази причина Русия не приема разширението на НАТО с Украйна или Грузия.
Знаем какъв бе и отговорът на Байдън – не признава никакви червени линии по въпроса за Украйна и всяка страна има право да влиза в каквито си желае съюз.
На собствен ред Москва също предизвести за тежки последствия, в случай че Западът не се съобрази с „ алените ѝ линии “. Нищо чудно, в случай че тези последици бъдат кръстени „ отговори от пъкъла “. Няма да е изненадващо, в случай че Русия затегне газовото кранче за Европа или в случай че се върне към ракетите със междинен обхват, в случай че въобще приведе в бойна подготвеност част от ракетния си капацитет, в това число и най-новият, против цели в страните от Б-9, както и против Съединени американски щати, било на или отвън американска територия. Това ще важи и за Военноморския координационен център на НАТО във Варна.
И по този начин, и по двете писти предвоенната ескалация доближи съвсем върховата си точка.
Но на 7 декември стартира противоположният развой,
тогава президентите Владимир Путин и Джо Байдън организираха договаряния във видеоформат. Тогава в действителност бе даден старта на деескалация посредством дипломация. Кой знае дали след години историците няма да пишат, че това е бил стартът и за цялостното разплитане на донбаския възел! На Путин не му е било мъчно да изреди украинските нарушавания на Минските съглашения, тъй като те са очевадни. И поради тях към момента продължава спорът в Донбас.
Момент от срещата на Джо Байдън с Владимир Путин
По втората писта той е показал позицията, че страната му желае юридически гаранции за неприемането на Украйна в НАТО и най-много за неразполагането на ударни въоръжения там и в другите прилежащи на Русия натовски страни. Но наред с ясно изразените позиции на двете страни, другият и безспорно по-голям резултат от среща бе договореността на президентите да се прегледат взаимните искания от техните екипи с явната цел да се потърси задоволително решение. В тази връзка Байдън изпрати в Киев, Москва и Брюксел зам-държавния секретар госпожа Карън Донфрид и организира съвещания с Европа. Чу мнението и на финландския президент Саули Ниинистьо, който се нагърби с ролята на медиатор в качеството му на титуляр на Хелзинския акт от 1975 година, третиращ и европейската сигурност. След това Ниинистьо приказва и с Путин, а при започване на месеца съобщи в изявление за „ Файненшъл таймс “, че „ най-важното е вие да не провокирате и да не игнорирате руснаците “, т.е. натовският Запад да се преценяват с националните ползи на Русия (Финландия не е в НАТО).
На собствен ред Кремъл показа вижданията и предложенията си и пред ръководителя на Европейския съвет Шарл Мишел, френския президент Емануел Макрон, английският министър председател Борис Джонсън, новия немски външен миистър Анналена Бербок и пред посланиците в Москва на страни от Централна и Западна Европа. А предходната седмица показа на Запада и предложенията си за съглашение да не се разполагат край границите ѝ ударни въоръжения и инфраструктура, както и проектодоговор с гаранции за сигурност на всички наранени страни.
Всичко това приказва за в действителност масирана дипломатическа атака към деескалация и от двете страни.
Всъщност Кремъл държи два коза, пред които Западът няма какво да опълчи, в случай че е почтен състезател. Относно „ алените линии “ неслучайно съпоставят Украйна с Карибската рецесия от 1961 година, която изправи света на крачка от нуклеарна война. Тогава шокираната Америка откри, че може да бъде ударена непосредствено от скрито дислоцираните руски ракети в Куба. Тази опасност бе нейната „ алена линия “.
На собствен ред президентът Джон Кенеди заплаши да бомбардира базите с ракетите, в случай че Съюз на съветските социалистически републики не ги изтегли. И руският водач Никита Хрушчов ги изтегли, въпреки и не без пазарлъка за изтеглянето и на американските ракети от Турция, които също непосредствено заплашваха страната му. Путин с съображение се притеснява да не изпадне в обстановката на Кенеди, по тази причина желае да не допусне директната опасност против страната му. И в случай че Байдън е благородник като общественик, ще би трябвало да се съобрази с „ алените линии “ на Кремъл.
Що се отнася до ДНР и ЛНР, то Русия отстоява едно всепризнато право на демокрацията, каквото е автономията (самата тя е цялостна с автономии). Примерно, жителите им да запазят правото си да не бъдат преследвани поради съветския си език. И на Съединени американски щати това не би трябвало да им е непознато. Та белким самите Съединени американски щати не са съюз на автономии,
белким не са Съединени Автономни Щати,
които си имат законодателни събрания (парламенти), министър председатели (губернатори), министри или всеобщ приказваме латински език в цели елементи от страната.
Към момента са налице три резултата от дипломатическата деескалация. Първо, към този момент всички на Запад намерено признават Минските съглашения като „ противопожарната пяна “ на донбаското огнище. Това го направиха и Байдън, и русофобският държавен секретар Антъни Блинкън, и Берлин, и Лондон, и Париж, и Г-7 на срещата си предходната седмица. Потвърди го в Москва и Карън Донфрид, съгласно която Байдън упорства за наложителен самостоятелен статут на Донбас, с цел да се постави завършек на спора.
Не че не са го знаели до момента, само че по разнообразни аргументи са го премълчавали, подминавали или подценявали. Но откакто Путин им показа цялостен лист от „ минските нарушавания “, към този момент не може да се „ скатават “ от такава еднопосочна поддръжка на договореностите. А това е значимо, тъй като Украйна не мисли по този начин. Досега тя разчиташе на тарикатското състояние да „ минава метър “: да нарушава споразуменията, само че наказваната да бъде Русия, която държи на спазването им. Дали обаче този номер ще минава и отсега нататък? Президентът Владимир Зеленски бил подготвен да договаря с Путин, само че не и с ДНР и ЛНР по съответни въпроси за самостоятелния им статут. Бившият почитан началник в Службата за сигурност на Украйна ген. Василий Вовк разкритикува неотдавна метода на Киев към споразуменията пред украинската телевизия „ Наш “, тъй като " нито президентът, нито обкръжението му схващат същността на минския развой и основите на " нормандския формат ". Те са чели единствено извадки от това. Но там системата е доста по-сложна ", уверен е той. Всъщност Украйна би трябвало да бъде накарана да съблюдава споразуменията, като спре да ги нарушава и като ги съблюдава сложно, а освен извадки от тях.
Второ, всички на Запад трасират разговора и дипломацията като главен път за решаването на казуса. Говорителката на Белия дом Джен Псаки оцени като „ добър симптом “ консултациите на Вашингтон както с украинските и европейските, по този начин и с съветските водачи. Това е значимо, тъй като Киев не се е отказал от военното решение в Донбас.
И трето, към този момент има признаци, че Съединени американски щати и Западът чуват опасенията на Русия. Външният ѝ министър Сергей Лавров съобщи пред египетската телевизия TeN, че Съединени американски щати развиват разговора с Русия против борбата. „ Това, че президентът на Съединени американски щати сподели, че след беседата с съветския президент схваща загрижеността на съветската страна, аз считам за позитивен сигнал “, посочи на собствен ред шефът на Руския съвет за интернационалните връзки Игор Иванов (предшественикът на Лавров). Париж пък разгласи, че е подготвен най-внимателно да прегледа предложенията на Москва по въпросите на сигурността в Източна Европа.
След срещата Путин-Бадън деескалацията набра висока скорост и може би към този момент изпреварва ескалацията. След визитата ѝ в Москва Карен Донфрид съобщи на НАТО съветския пакет от оферти за дълготрайни и надеждни гаранции за сигурност и Съветът на НАТО е подготвен да ги обдсъди при деескалация на обстановката по границата. Цялостно обаче
деескалацията още не се е откъснала на непреодолима отдалеченост
от борбата. Все още съотношението сред двете трендове е на кантар. Здравомислието изисква да победи деескалацията, пък и Съединени американски щати си дават сметка, че Русия е по-силна с най-новите ѝ въоръжения. Изисква също НАТО да одобри съветската концепция за договаряния по сигурността в Източна Европа.
В същото време за русофобите на Запад ескалацията е примамлива до неудържимост. Тях ги блазни, че при този вид квалифицираните наказания и хибридната война ще срутен Русия, както на времето се случи със Съюз на съветските социалистически републики. Съответно Путин няма да дочака преизбирането си през 2024 година, което за тях е надали не смисълът на демократичната мантра. Дали това ще се случи е различен въпрос, само че нищо чудно, в случай че при непреодолимото закъснение на ескалацията пред деескалацията тези сили приготвят и извършат с Киев провокации в Донбас, които ще дадат мотив Русия да бъде упрекната в експанзия (дори и без физически да нахлуе в ДНР и ЛНР), с цел да бъдат стоварени върху нея „ глобите от пъкъла “.
Москва към този момент предизвести за такава заплаха. Но в случай че това в действителност се случи, европейската сигурност рискува да нагази в борба, от която излизането ще бъде доста трудно, може би и невероятно.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ