Директорът на НИМХ: Имаме средства да работим до края на август
В момента имаме средства да работим до края на август, може би и първата седмица на септември, зависи какви икономии от консумативи успеем да създадем. Това съобщи пред БНР шефът на Национален институт по метеорология и хидрология професор Христо Брънзов.
" Ако Национален институт по метеорология и хидрология излезе от Българска академия на науките и отиде в МОН, той ще получава средства непосредствено от страната и ще избегне обстановка, в която страната споделя: " Ние дадохме задоволително пари на Българска академия на науките, оправяйте се там ", изясни ученият.
" Разговорът малко преднамерено, от някои хора, се измести в една посока за пари и за дефицит. В реалност, разногласието сред Национален институт по метеорология и хидрология и Българска академия на науките е доста по-дълбок ", добави той.
По думите му разногласието е за тежестта на другите типове научни проучвания и дали би трябвало най-вече в България - една бедна страна - да се развиват фундаментални проучвания, резултата от които е след десетилетия и както се вижда, даже и да минат десетилетия, този резултат го няма, или би трябвало да се акцентира върху научно-приложните изследвани, които имат директно влияние върху обществото и върху стопанската система на страната.
" Този спор продължава към този момент доста години в Българска академия на науките. Тази година изрично разногласието беше решен в интерес на фундаменталните научни проучвания, резултат от които са публикации и цитати - 80% тегло. За дейностите, които рядко обслужват страната и обществото - приказвам за научно-приложни действия - едвам 5%. Съотношение 16 към 1 ", добави Брънзов.
Национален институт по метеорология и хидрология не са разглеждали въпроса за излизане от Българска академия на науките преди втори юли , когато е било отхвърлено тяхно предложение за намаляване на това съответствие и това съответствие да бъде 50 към 35% в интерес на фундаменталните науки.
" Не единствено че беше отхвърлено, само че в случай че влезете в уеб страницата на Българска академия на науките, ще видите, че няма в протокола, а е написано едно дълго обсъждане по какъв начин да се нормират точките на една публикация - дали да бъде наброя на създателите или на корен квадратен от този брой. Това дефинитивно ни убеди, че Българска академия на науките няма никакво желание да промени вижданията си във връзка с научно-приложната активност, заради което постоянно, тъй като това е повода, тя ще генерира тези следствия - каквито и да е средства, както и да дойдат в Българска академия на науките, съвсем в никакъв случай няма да доближават до действия като нашата, каквито апропо има в много институти ", сподели още той.
" Освен Национален институт по метеорология и хидрология, минимум средства от Българска академия на науките са отпуснати на Ядрения институт, Института по археология и Геофизичния институт – тези, които обществото разпознава ", изясни Брънзов.
" Тези неща доближиха върха си, защото средствата, които получи Национален институт по метеорология и хидрология за хонорари са безусловно същите като на един чисто теоретичен институт. Дори нямаше средства за нощния труд на хората. При нас, с цел да работим 24 часа, 220 души са на денонощен режим на работа. Дори за тези хора нямаше средства, заради което се наложи да прехвърлим част от средствата, които са за прехрана, към хората и останахме без средства за връзки, електрическа енергия, консумативи… ".
" Ако Национален институт по метеорология и хидрология излезе от Българска академия на науките и отиде в МОН, той ще получава средства непосредствено от страната и ще избегне обстановка, в която страната споделя: " Ние дадохме задоволително пари на Българска академия на науките, оправяйте се там ", изясни ученият.
" Разговорът малко преднамерено, от някои хора, се измести в една посока за пари и за дефицит. В реалност, разногласието сред Национален институт по метеорология и хидрология и Българска академия на науките е доста по-дълбок ", добави той.
По думите му разногласието е за тежестта на другите типове научни проучвания и дали би трябвало най-вече в България - една бедна страна - да се развиват фундаментални проучвания, резултата от които е след десетилетия и както се вижда, даже и да минат десетилетия, този резултат го няма, или би трябвало да се акцентира върху научно-приложните изследвани, които имат директно влияние върху обществото и върху стопанската система на страната.
" Този спор продължава към този момент доста години в Българска академия на науките. Тази година изрично разногласието беше решен в интерес на фундаменталните научни проучвания, резултат от които са публикации и цитати - 80% тегло. За дейностите, които рядко обслужват страната и обществото - приказвам за научно-приложни действия - едвам 5%. Съотношение 16 към 1 ", добави Брънзов.
Национален институт по метеорология и хидрология не са разглеждали въпроса за излизане от Българска академия на науките преди втори юли , когато е било отхвърлено тяхно предложение за намаляване на това съответствие и това съответствие да бъде 50 към 35% в интерес на фундаменталните науки.
" Не единствено че беше отхвърлено, само че в случай че влезете в уеб страницата на Българска академия на науките, ще видите, че няма в протокола, а е написано едно дълго обсъждане по какъв начин да се нормират точките на една публикация - дали да бъде наброя на създателите или на корен квадратен от този брой. Това дефинитивно ни убеди, че Българска академия на науките няма никакво желание да промени вижданията си във връзка с научно-приложната активност, заради което постоянно, тъй като това е повода, тя ще генерира тези следствия - каквито и да е средства, както и да дойдат в Българска академия на науките, съвсем в никакъв случай няма да доближават до действия като нашата, каквито апропо има в много институти ", сподели още той.
" Освен Национален институт по метеорология и хидрология, минимум средства от Българска академия на науките са отпуснати на Ядрения институт, Института по археология и Геофизичния институт – тези, които обществото разпознава ", изясни Брънзов.
" Тези неща доближиха върха си, защото средствата, които получи Национален институт по метеорология и хидрология за хонорари са безусловно същите като на един чисто теоретичен институт. Дори нямаше средства за нощния труд на хората. При нас, с цел да работим 24 часа, 220 души са на денонощен режим на работа. Дори за тези хора нямаше средства, заради което се наложи да прехвърлим част от средствата, които са за прехрана, към хората и останахме без средства за връзки, електрическа енергия, консумативи… ".
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ




