В момента има поне двама държавни лидери, които живеят в

...
Коментари Харесай

Фантазмите на двама лидери. Единият се казва Бойко Борисов. |

В момента има най-малко двама държавни водачи, които живеят в изцяло фантазмени светове: Борисов и Тръмп. По това двамата доста си наподобяват. Но има една основна разлика, която не предвещава нищо положително за България.

В момента по света има най-малко двама държавни водачи, които живеят в безусловно фантазмени светове. От Белия дом Доналд Тръмп убеждава ежедневно себе си и световното население, че е изгубил изборите за президент на Съединени американски щати посредством някаква гигантска машинация. От Бояна и от джипката си пък Бойко Борисов се пробва да убеди българите и европейските си сътрудници, че корупционните му кавги са създадени от някаква мистериозна Мата Хари, която внасяла, изнасяла и в това време снимала кюлчета и пари, отмъкнала 700 милиона от хазарта, купила къща в Барселона и направила компрометиращи записи на премиера. Без това да ѝ попречи, несъмнено, да задоволява и човешки потребности.

Прилики и разлики

Разликата сред двамата ръководители, изпаднали във фантазмен делириум, не е толкоз естетическа или характерологична, а е по-скоро в реакцията на институциите към техните разкази и дейности. В Съединени американски щати самостоятелни институции към момента има и те от време на време смъкват Тръмп на земята. Съдилищата да вземем за пример отхвърлят с самоувереност всички “искове ” на завеждащия фантазменото шоу Рудолф Джулиани. Дори личният основен прокурор на Тръмп - Уилям Бар - не можа да си изкриви душата и призна, че няма доказателства за огромна машинация в изборния развой. Медии като Фокс нюз да вземем за пример, които подкрепяха Тръмп, също дадоха ясно да се разбере, че не имат вяра на приказките на екипа на президента. И даже оповестиха Байдън за определен президент на Съединени американски щати. Все отново би трябвало да се каже обаче, че доста представители на Републиканската партия към момента не са се разграничили изрично от фантазмените обсесии на Доналд Тръмп, което продължава да поддържа илюзиите му (или най-малко хитруванията му).

В България разминаването с действителността е доста по-трагично. Медийните рупори на Борисов и Движение за права и свободи нито за момент не са се усъмнили във все по-абсурдните истории, които пробутват на популацията. За тях Мата Хари, Пунта Мара, президентът, " Демократична България ", Корнелия Нинова, Сорос и скритите македонисти заговарят против премиера и единствено се чудят по какъв начин да го злепоставят. Българският основен прокурор пък е изпаднал в ступор и по съществуващите корупционни проблеми не е ревизирал даже дали Мата Хари и Пунта Мара не са едно и също лице. “Разследването ” на свадите от страна на подопечните му продължава към този момент месеци, без да се обясни даже дали фотосите и записите са достоверни. Та трябваше министър председателят Борисов самичък да си каже в изявлението за " Франкфуртер Алгемейне Цайтунг ", че най-малко фотосите са същински. До съдилищата пък не е достигнало още нищо - и надали нещо ще стигне най-малко до изборите. Съпартийците на Борисов са като стоманен партиен пестник. Някои по-засрамено, други с жар и екстаз въртят фантазмите на премиера и громят гигантския “заговор ” против него.

Има и една друга разлика сред Съединени американски щати и България. Зад океана към този момент има определен нов президент, който по този начин или другояче ще встъпи в служба през януари. Фантазменото шоу на Тръмп сигурно ще продължи, само че всички знаят, че то е по-скоро за почитателите: да ги държи мобилизирани, да си отварят кесиите за дарения, да гласоподават на сенатските избори в Джорджия и така нататък

В България опозицията е в друга обстановка. Първо, към момента не се знае по кое време ще са парламентарните избори и даже се тиражират хрумвания за отлагането им поради Ковид-кризата. Второ, макар трагичния спад на доверие в Борисов, опозиционните партии не съумяват да се възползват дейно от него.

Българска социалистическа партия под управлението на Корнелия Нинова не може да заеме пространството на огромна проевропейска партия, което сега ГЕРБ отваря. Нинова води Българска социалистическа партия не към центъра, а към “патриотично ” популистките ниши, където се състезава с Каракачанов, Симеонов, Сидеров и “Възраждане ”. В новото управление на социалистите има и европейски мислещи хора - като Крум Зарков, само че за жалост водещата мелодия не идва от тях. Българска социалистическа партия продължава да наподобява като безразсъден опит да се сътвори русофилски, соц-носталгичен и в същото време Орбанов политически план. С подобен тюрлю гювеч Българска социалистическа партия не може да хване въображението на динамичната градска среда, потръпваща от мисълта, че професор Румен Гечев е най-хубавото в региона на икономическата политика, което “столетницата ” предлага.

" Демократична България " (ДБ) се разви като цялостен противовес на изпадналите във фантазми ГЕРБ. Демократична България имат ясна визия за корупционната обстановка в страната и даже към този момент съумяха да убедят всички, че Борисов, в комбина с Движение за права и свободи, има в действителност тежки корупционни проблеми. Едва ли съществува човек в страната, който да го отхвърли в прям диалог. Това се отрази и върху обстоятелството, че над 60% от обществото считат настояванията за оставки на Борисов и Гешев за оправдани. От тази позиция Демократична България завоюва съдържателния публичен спор и точно заради това пребиваването на Борисов във фантазмен свят е толкоз очевидно за всички. Но политиката не е единствено роман - от това идва и фрустрацията на Демократична България. Хората може да са уверени, че нещата са доста неприятни, само че в същото време да не имат вяра, че те могат да се подобрят. От тази позиция задачата на Демократична България към този момент не е просто да громи Борисов - тази работа е свършена. По-скоро би трябвало да се основава чувство за общественост, която носи смяна, да се оповестяват първите действителни стъпки, които едно държавно управление с присъединяване на Демократична България би подхванало. Накратко: Демократична България би трябвало освен да громи фантазмите на Борисов, а да работи като действителна негова опция, която ще промени политиката при неговото отдръпване.

Най-голямата загадка от опозиционните партии все още е “Има подобен народ ”. Стратегията на Слави Трифонов е да заобикаля съдържателни позиции и просто да се възползва от нуждата от опция на ГЕРБ. Тази тактика проработи добре по време на пролетната карантина. Но в актуалната обстановка мълчанието на Трифонов и сътрудниците му стартира да става озадачаващо. Те стоят зад настояванията на своя референдум, въпреки че неадекватността на концепцията за редуциране на половина на народните представители стана доста забележима по време на опита за привикване на Велико народно събрание.

Най-важното оттук насетне

В умозаключение: казусът на опозиционните сили не е в това дали и кои от тях ще се сплотяват. Ясно е, че те ще се явят поотделно на идващите избори, само че е ясно също по този начин, че всяка от тях има върху какво да мисли във връзка с личните си позиции и тактика. Отсега да поставят тигана и да влизат в сладки приказки за следизборно взаимоотношение е мощно противопоказно.

И най-важното: задачата не е просто да се разрушават фантазмите на Борисов и на неговите съидейници. В последна сметка всеки има право да си измисля действителност. Разобличаването на измислицата е едно, а напълно друго е да убедиш хората, че алтернативата, която им предлагаш, си коства усилието. Ако това не се случи, мнозина биха предпочели да живеят в измислици. Дори без да имат вяра изключително в тях.


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР