Да не вкараме българското общество в лудница с безкрайни избори. Христо Иванов пред Свободна Европа
В момента България няма положителни варианти, тя има друго неприятни, счита съпредседателят на "Демократична България " (ДБ) Христо Иванов. на Свободна Европа той сподели, че нови избори единствено ще усилят сегашните политически разделения и по тази причина напъните му са ориентирани към основаване на държавно управление в границите на настоящия парламент.
Преди дни да получи третия мандат за сформиране на държавно управление, който е и последният. Според конституцията третият мандат се връчва на парламентарна група, определена от президента.
Ако това стане, Демократична България ще предложи на политическите сили да подпишат декларация с задължения, с цел да е ясно кой на какво споделя "да " и на какво - "не ".
Христо Иванов твърди, че основаването на държавно управление с третия мандат е сложна, само че постижима задача.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard
No media source currently available
Ето цялостния текст на изявлението:
- Не посягате ли към утопичното, господин Иванов?
- В някакъв смисъл това ни е работата. Хващам се за анонса на предаването – „ Политика по време на боязън “. Искам да кажа от какво мен ме е боязън - че ще загубим време. А в идващите месеци това може да се окаже доста значим житейски съставен елемент. Ако в идващите месеци се занимаваме с акция, а не се фокусираме върху няколко огромни тематики – да вземем за пример, да осигурим трайни и устойчиви доставки на газ, които трайно да ни откъснат от орбитата на "Газпром ", то ние през зимата можем да се окажем безнадеждно закъснели. Можем да се окажем безнадеждно закъснели и за подготвянето на един държавен бюджет, който да се оправя с очертаващата се икономическа застоялост и инфлация, и да ни приготви за рационализация на армията. Тя би трябвало доста бързо да стартира от позиция на това, от което всички ни е боязън.
В идващите месеци можем да пропуснем два доста значими политически прозореца – да влезем в Шенген, което в този момент е възможно)…
- Какъв Шенген при липса на граничен надзор и 700% растеж на стоките с пестициди, които никой не е проверявал…
- … не, това не е проблем на Шенген. Другият значим прозорец, който можем да изпуснем, е този за влизане в еврозоната. През идващите 13-14 месеца би трябвало да се създадат решителни крачки, с цел да имаме добре плануван и проведен преход към еврото.
Всичко това не са обособени части. Това значи да приключим процеса си на присъединение към Европейски Съюз и НАТО.
- Смятате го за недовършен?
- Той обективно не е приключил. Това, за което мисля, е дали в този фрагментиран парламент с малко повече упоритост и малко повече диалогичност можем да намерим болшинство и да довършим някои значими детайли от правосъдната промяна. Което също значи да осигурим пълноценно европейско участие на всички – на жителя, а не просто на държавните управления, седнали към някакви маси. Разбира се, става дума и за работа по Плана за възобновяване и резистентност. Именно в този интервал ние би трябвало да наваксаме огромното закъснение и да си подсигуряваме, че ще можем да използваме тези средства, като не просто ги фактурираме и ги похарчим, а [като осигурим] икономическите резултати от тях.
Целият този панегирик, който изреждам, е скучен на доста хора, тъй като [за това се говори] навръх средата на лятото и тъй като има задоволително причини и в интерес на това да има избори. Аз разбирам това. Но ние сме длъжни да дадем формула, която е сложна, само че не невъзможна. И че би трябвало да се опитаме да реализираме консенсус, вместо да тръгнем към акция, която да раздели още повече България. За мен това е независим риск.
- Кое е независим риск?
- Задълбочаващото се разделяне в нашето общество. Това, че българският политически живот е по подобен метод нацепен. Аз си го представям като една краставица, която е надробена на части за таратор. Ние от това не можем да осигурим взимането на трайни и устойчиви решения. А точно такива изисква обстановката. И тематиките, за които става дума, са доста значими. Ние до момента си позволявахме лукса да споделяме за тях, че „ айде, в този момент това ще го оставим “, „ това ще го оставим Брюксел да реши “ или „ я да оставим Вашингтон да го реши вместо нас и ние след това ще мрънкаме против Вашингтон “. Не, [ако вършим така], просто ще сме се замервали с възглавници като изтощени деца в края на рожден ден. И ще се сърдим, и ще се цупим – кой духна свещичките, кой взе играчката и така нататък Това е положението на българската политическа система сега. Тя доста мъчно взима решения, а е време за решения. И по тази причина в действителност, кръстопътят сред това дали да тръгнем на избори или да се опитаме да съставим държавно управление, е и кръстопът за това дали да изберем още една вълна на борба, която след толкоз избори демонстрира своята непроизводителност. Или да се опитаме да намерим метод да построяваме кардинални единодушия, без да забравяме какво ни разделя. Това, че ние не сме съгласни по някакви тематики, не значи, че можем да отложим останалите насъщни въпроси на деня. Днес денят е друг от всичко, което имахме до момента – има война, има и голям набор от рецесии – финансова, икономическа, енергийна, хранителна, бежанска (която се крие зад хранителната), рецесия на сигурността, рецесия на истината въобще.
- Казахте доста пъти в последните дни, че би трябвало да пробвате да намерите консенсус, без да си забравяте разликите. Но по какъв начин бихте могли да вършиме държавно управление с хора, с които разликите са точно по фундаментални полезности?
- Питате ме за Българска социалистическа партия ли?
- Не единствено. С Българска социалистическа партия имате разлики по връзки на войната и на газа – Българска социалистическа партия не желае да отстъпва от проруските си позиции, колкото и да ги маскира като уравновесени. А от другата страна има да вземем за пример ГЕРБ, с които даже да се разберете, в случай че го няма Бойко Борисов, ще се натъкнете на проблем във вижданията за битка с корупцията. Това са две големи по значимост разлики.
- А мислите ли, че в случай че отидем на избори, разликите по тези тематики ще изчезнат? Нищо сходно, просто ще се появи „ Възраждане “, а Костадин Костадинов към този момент напълно ясно съобщи, че счита да трансформира идната изборна акция в референдум за нашата принадлежност към евроатлантическото пространство. Сега в средата на лятото това наподобява далечно, само че октомври месец кой знае какви ще са настроенията, нормално те са по-мрачни. И в този смисъл една акция по тази тематика, може, багра се, да окаже мощна гравитация на самата Българска социалистическа партия, която, пробвайки да се спре приключването на гласове към "Възраждане ", да заеме едни [позиции], които ще създадат нашата работа дружно в идващ парламент още по-трудна. Защото и ние ще ги нападаме, ГЕРБ ще нападат нас, а ние всички дружно ще нападаме ГЕРБ и по този начин нататък. От това няма да излезе пъзел, от който елементарно да се подреди държавно управление.
Рискът е да стигнем до един парламент, който още веднъж да се разпадне на съставните си елементи и да би трябвало да вървим на избори през февруари. Това е безусловно действителен риск. Хората, които споделят: "да отидем на избори, тъй като имаме положителни социологически данни в този момент ", имат мотив. [Те казват]: видяхме, че конструирането на болшинство сред четирите партии в държавното управление в оставка е доста сложна работа. Аз съм безусловно склонен с това, това са съществени причини. Но дано да разберем - ние положителни варианти нямаме, имаме друго неприятни. Все отново остава шансът в границите на този парламент да търсим метод да реконструираме това болшинство с спомагателни диалози, разчитайки на обстоятелството, че третият мандат е "момент на истината " за доста играчи на политическия терен. Те до момента са разчитали, че имат политическо време, а в този момент може да им остава да скочат в пропастта. За някои от тях това значи евентуално изгубване. Този фактор може да бъде отрезвяващ.
Използвайки всичко това, ние считаме, че си коства да се опита с третия мандат. Ако в последна сметка надделее разновидността да се върви на избори, ние ще отидем умерено, на първо място, тъй като ще сме с чиста съвест, че сме си свършили виновната работа. Вие ме питате по какъв начин ще преодоляваме раздялите в този момент, а аз Ви споделям - в идващия парламент това може да се окаже още по-трудно. Плуралистичната народна власт не значи еднопартийно ръководство, в което всички гледат в една вярна посока, а [нещо], което съдържа в генетичния си код задачата да се търсят общи знаменатели. Ние виждаме една еволюция на българската политическа система и ще създадем дълбока неточност, в случай че не я видим. Започнахме я от двуполюсния модел, помните какъв брой подложен на критика беше той, по-късно започнаха да се появяват спасители, които бяха една едра фигура, към която гравитираха някакви дребни...
- Не са изчезвали тези спасители.
- Започнаха да стават по дребнички, веселя се за което...
-... един подобен "дребничък избавител " изгони ГЕРБ от първото място...
-... тъй като ГЕРБ сама по себе си стана партия от междинен размер, по тази причина. От тази позиция всички тези колоси от прекрасен междинен растеж ще би трябвало да се научат да си приказват. Ние ще сме принудени да вършим избори като луди калинки, оправдавам се за израза, до момента в който не се научим да си приказваме, запазвайки разликите си. Въпреки това [ще трябва] да съумяваме да вършим някаква работа на жителите, които са ни избрали. Ако не стартираме да го вършим, ще сложим под подозрение самото битие на републиката. Тя би трябвало да е на първо място продуктивна, а нашата република сега не е доста продуктивна. И още едни избори, на които още един път да разджуркаме, да нацепим, да начупим политическия терен, не съм сигурен, че са добър отговор на този въпрос.
- Имам възприятието, че спорите по въпрос, който не е противоречив. Не е противоречиво дали политическите сили би трябвало да се съберат, да се схванат и да правят работа...
- Спорен е. Има хора, които считат, че би трябвало да продължава да надвива логиката на раздялите и непримиримостта - в случай че ние спорим за едно или за 10 неща, морално е да не се съгласяваме за нищо друго, до момента в който не разгадаем този спор. Има такава логичност. Тя има своите морално-етични учредения, които аз не оборвам, само че в един миг влиза в спор с нуждата от сложни неща. Например да изградим някакво единодушие по какъв начин ще си подсигуряваме доставките на енергоносители.
- Преди малко казахте, че едно бъдещо държавно управление би трябвало да ни откъсне трайно от зависимостта от "Газпром ". От думите Ви разбирам, че не смятате това отделяне за трайно, а за краткотрайно решение.
- Ние сме създали първи стъпки в тази посока, само че с цел да можем да приказваме за трайно отделяне, това значи да сме си обезпечили дълготрайни постоянни доставки от различни източници или от микс на такива, които да лимитират ролята на "Газпром " или на свързани с Русия източници - директно или индиректно, като трасета или като източник на доставки, тъй като те са доста формите на тази взаимозависимост. Всичко това би трябвало да бъде сложено под надзор.
- Как се реализира това? С дълготраен контракт с различния снабдител?
- В този миг това се доближава по един метод и той се назовава комплицирани политически покупко-продажби и решения. Това не е като да отидеш в Лидл и да си купиш кофичка кисело мляко, имаш 5 лв. - имаш кисело мляко. Така работи елементарният пазар. А в тази обстановка пазарът на енергоносители е въпрос от стратегическа геополитическа големина, той се разисква сред държавните управления и има големи политически залози, с цел да можем да го решим бързо, преди нещата напълно да са се влошили и да е изтекло времето. На нас ни би трябвало трайно държавно управление, което да може да приказва с Турция, със средноазиатски републики, с други европейски сътрудници, като дълготраен политически състезател, който може да поеме задължения и с който другите желаят да си приказват. Има разлика сред това да ти се обади министър председателят на България и да ти се обади служебният министър председател на България. Служебният министър председател е като участник в ден на отворените порти - той идва, сяда, снима се, прави някои героични неща основно в региона на пиара, след което слиза от историческата сцена. Сериозните политически играчи ще желаят да приказват с парламент, с държавно управление, което е трайно и ангажира българския политически живот по метод, по който единствено парламентарно излъчено държавно управление може да го направи. Това е единствено един образец.
- Аз имам контрапример и той е обвързван с предходните Ви думи. Колко колегата в настоящето Народно заседание виждате, които биха споделили вашата визия за това, че откъсването от „ Газпром “ би трябвало да е трайно? Нима ГЕРБ, които спираха интерконектора, белким Българска социалистическа партия, които упорстват за подновяването на договарянията с „ Газпром “? Това са вашите евентуални сътрудници.
- Вие сте права. Аз няма да диспутирам за това. Ние някакви елементарни, изчистени разновидности нямаме. Разбира се, можем да кажем: тъй като всички останали са задоволително кардинални по тази тематика, да отидем да избори, нима българският суверен, както споделяше сътрудника Слави Трифонов, разбере каква е истината и гласоподава болшинство на „ Демократична България “.
- Много значим въпрос – сътрудник ли ви е?
- Да. Колега ми е. Аз не знам той по какъв начин би се определил. Дори да си мисли, че се занимава с нещо друго, той се занимава с оперативна политика. Направи няколко главозамайващи опита да преизобретява политиката и нейните правила. Не е единствен на българския политически терен. Ние все би трябвало някак си да преоткриваме демокрацията, да я измислим. Все едно не сме били до Гърция, да забележим какъв брой от дълго време тази работа е свършена. Ние можем да кажем: отиваме на избори и „ Демократична България “ независимо ще завоюва 180 гласа…
-... и ще Ви вкарат в лудницата за такова изявление.
-... въпросът не е мен дали ще ме вкарат в лудницата, а да не вкараме българското общество в лудница с безкрайни избори, в търсене на невъзможни болшинства. И може би има една точка, в която да си кажем по този начин: О.К., ние имаме своите подозрения във връзка с Х, Y и Z. Това значи, че ние би трябвало да седнем съществено да структурираме развой, в който да се поемат отговорности пред обществото, да се вижда кой къде стои. Това е по-трудният път, само че има по-висок капацитет за резултати. Мога да ви кажа следното: аз мисля, че можем с Българска социалистическа партия да се разберем за едно просто нещо и това е, че България би трябвало да има доставки на газ и те би трябвало да са преференциални и би трябвало да са съответни на общата европейска политика и би трябвало да подсигуряват нашата самостоятелност.
- За газа? С Българска социалистическа партия не мисля, че имате късмет.
- Напротив. Те не могат да кажат "не " за нито едно от тези неща. Те ще кажат, че за всички тези неща най-хубавия отговор ще ни даде „ Газпром “ и тук можем да спорим и да се притискаме взаимно, и да забележим кой ще надделее. Но, в случай че пратим Българска социалистическа партия да дава отговор откъм „ Възраждане “. Ние сме им от дясната страна, „ Възраждане “ - от лявата. Ако те би трябвало да спорят не с нас, а с „ Възраждане “, по въпроса кой е по-проруски, най-после, след тези избори, ще получим едно Българска социалистическа партия, което ще е още по-труден сътрудник за тази диалози. Разговорът ще е сложен. Въпросът е, че в този момент е една концепция по-лесен, в сравнение с има късмет да стане в идващия парламент.
Има причини и за противоположното. Аз посрамвам една теза и давам своите причини, уважавайки обстоятелството, че са вероятни и причини за противоположното. Въпросът е на комплициран баланс, който ние би трябвало да реализираме. Дълги години няма да имаме лукса на елементарни, еднопосочни решения. Дори, когато си мислим, че е по този начин. И ще би трябвало да се научим, в случай че желаеме да оцеляваме в тази извънредно комплицирана конюнктура, да водим комплицирани диалози. Да балансираме доста причини за и срещу. Да слушаме разнообразни гледни точки. Така работи парламентарната народна власт от епохи в някои страни и различен метод няма фиктивен.
- Ако инцидентно не съумеете и въпреки всичко има предварителни избори, ще влезете ли в предизборна коалиция с „ Продължаваме промяната “? Не можете да твърдите към този момент толкоз дни, че не сте обсъждали въпроса.
- Ако желаете, няма да го настоявам, само че не мога да Ви кажа нищо друго от това, тъй като подобен диалог не се случва. Все отново ние не сме в непосредствена предизборна обстановка. Лидерите на „ Продължаваме промяната “ към момента са в ръководството на страната, пробват се да свършат някои неща и евентуално са много заети. Не е и доста времето, в което да водим тези диалози. Но в този момент отворената тематика е тази: в случай че въпреки всичко опитаме нещо с третия мандат, то по какъв начин [да стане]. Те имат горчив опит и безусловно съответстващи подозрения за това дали може да се сформира функционално болшинство, отвън ГЕРБ, Движение за права и свободи и „ Възраждане “. Разговорът е по-скоро в тази посока. Ние сме тези, които ще сме по-активни в диалога за общо явяване, тъй като ние въпреки всичко имаме по-дълъг опит в това какво значи акция, която разделя общ електорат. Някой може да си мисли, че е елементарно такава акция да се организира редом – все едно нямаме нищо общо едни с други и всеки да приказва паралелно. Когато обаче акцията навлезе в дейната си фаза, стартира изнервянето на щабовете и на симпатизантите във Facebook, това постоянно води до съвместен конфронтация. Означава да разделим фамилии, да разделим общности, да разделим другарски групи и аз не желая да го видя това нещо. Абсолютно съм наясно за какво една групировка, изключително нова такава, [не иска] да пусне в жилището си някой различен, само че знам и какво значи да разделяме хора. Знам и какъв брой мъчно е това да се избегне. Миналия път се получи и желая да кажа, че се получи доста повече поради нашето притискане на зъби, в сравнение с без него. Този път съм по-притеснен, че ще бъде още по-трудно, тъй като за излизане дружно за общо ръководство ще би трябвало да се обясняваме, да бъдем атакувани по всевъзможен метод. И от тази позиция мисля, че би трябвало да преодолеем разбираемия нарцисизъм на партийните върхушки, които не желаят да разделят площад с някой различен. Те споделят, каквото [казват], само че се надяват да изядат колкото се може повече от сладоледа на другия. Това е обикновено в политиката, само че поради гласоподавателите, в тези времена на боязън, сме длъжни най-малко това да не им предизвикваме. Това ще бъде моята теза, когато стигнем до прага на изборите.
- Казахте, че ще ви нападат. Нека да опитвам. Управлявахте 6 месеца, не е кой знае какъв брой, само че въпреки всичко са си 6 месеца. Къде отиде вашата правосъдна промяна?
- Да, ето това ще бъде офанзива и тази офанзива ще изисква комплицирани пояснения, които голям брой гениални пиари ще опростяват и ще трансформират в елементарни формули, с които ще се окаже, че атакуваш другарчето си и така нататък Това е неизбежна динамичност в една акция, която е по-добре да не предизвикваме на своите гласоподаватели. Съдебната промяна [зависи от] невъзможността да си осигурим конституционно болшинство и [сн него] да създадем четири доста значими неща - трайно преструктуриране на прокуратурата, трайно унищожаване не просто на Гешев, а на опцията за Гешев или Цацаров, или Филчев, преструктуриране на Висшия правосъден съвет по този начин, че той да излезе от трайните въздействия, под които се намира по структурни аргументи, избор на нов Висш правосъден съвет, и то не на подобен, какъвто правосъдната номенклатура доста изкусно съумява да си избере. Защото това, което правосъдната номенклатура е провела като избор в правосъдната власт, ще докара до Висш правосъден съвет, спрямо който сегашният ще ни се види може би дори леко демократичен - спрямо това, което в този момент се провежда от няколкото центрове на загадка власт в правосъдната система. Между другото това напълно не е единствено Гешев.
- Въобще даже не е единствено Гешев.
- Там има една кула от слонова кост, която тъне в безмълвие, само че концентрира голямо въздействие и това е Върховният административен съд. Но това е тематика за идващ разговор…
- Това е друго предаване.
- Да. И различен стадий от битката ни за доклад на институции. Но това и избирането на нов инспекторат, който би трябвало да чисти гнилите ябълки, и да е в положение да го прави, от правосъдната власт, всичко това изисква конституционни болшинства. При невъзможността за това на нас ни се наложи да се занимаваме с изобретяването на всевъзможни заобиколни, ерзац-полу-недотам тактики за това какво може да бъде направено със законодателни кръпки и при тази комплицирана коалиция, която имахме, с най-различни процеси, които течаха в нея, в част от тях се оказа, че има въздействия, които ужким се борехме против тях, а се оказа, че обединението е толкоз зле съединена, че тя сама чупи връзката. Лични връзки се оказаха прекомерно значими в нея и надвиха над публичния интерес в доста значими точки и така нататък Всичко това направи процеса доста сложен. Важното, което желая да кажа по тази тематика, е, че към момента имаме късмет да прокараме, в случай че имаме малко повече време в този парламент, даже да отидем на избори, три доста значими неща. Едното доста значимо нещо е след доста комплицирана полемика, която включва и магистратите, направени механизми за следствие на основния прокурор, без който апропо не можем да усвояваме парите от Европа. Този механизъм най-сетне ще даде отговор по какъв начин основният прокурор, който управлява цялата прокуратура, а прокуратурата е де факто монополист на следствието в България, т.е. основният прокурор би трябвало да проверява себе си, поради решението "Колеви против България " на Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ), който установи този проблем - че основният прокурор не може да проверява себе си и подчинените на него структури не могат дейно да го проверяват, ние би трябвало да изработим успореден механизъм, който е доста комплицирано да се направи без конституционна смяна. Изработен е, би трябвало да го приемем. Другото нещо, което би трябвало да създадем, е да създадем казус. И това е да уредим административен потенциал на Европейската прокуратура тук, който е самостоятелен от нашата прокуратура и който разрешава Европейската прокуратура дейно да работи на наш терен в границите на своите компетентности, които са лимитирани, само че важни…
- Казвате, че съгласно Вас това може да бъде направено, въпреки и мъчно, в границите на сегашния…
- Законът е подготвен и е в Народното събрание. Може да бъде признат за две седмици – този за Европейската прокуратура. Третото нещо, което можем да създадем и е значимо да го създадем, това, несъмнено, е КПКОНПИ, да приемем закона, който я реформира и укрепва, без да прекаляваме, и да изберем Бойко Рашков и различен състав въобще, тъй като той ще бъде групов орган в КПКОНПИ. Това са, както сама виждате, доста значими стъпки и детайли от правосъдната промяна, които могат да бъдат направени безусловно в идващите месец-два.
Ако ние получим мандата, ние ще стартираме диалога с политическите сили с внасянето на една декларация, с която ще установим въобще има ли политически сили в Народното събрание, които са подготвени да си сложим избрани национални задания. И единствено в случай че има болшинства за това, въобще ще предлагаме състав на кабинета.
- Какво ще написа за войната в тази декларация?
- Само да свърша за правосъдната промяна. В тази декларация да вземем за пример ще написа "конституционна промяна ". И аз желая да стигнем до точката, в която политическите сили да би трябвало да кажат „ да “ или „ не “. И да са със съзнанието, че в случай че кажат „ не “, ще отидат с това „ не “ на избори. И ще би трябвало на избори да обяснят прясното си „ не “. Откровено се надявам леко да окажем напън върху българската политическа класа да се концентрира върху някои по-важни неща.
За войната ме питахте какво ще написа в таи декларация. Цялата декларация ще бъде за войната. Защото правосъдната промяна е за войната. Това да имаме правови институции, които са способни да ни ваксинират от корупцията, което е първокачествен инструмент за враждебно навлизане в България, е детайл от националната сигурност. Във време на война е изключително значим. Подкупите са един от главните и всякаквите стопански зависимости и компроматите с неразследвани обстоятелства, които те вършат уязвим на въздействие, са два от главните принадлежности за слагане според. Така че изчистването на това нещо, паленето на лампата зависи от реформираната правосъдна власт. Енергетиката е за войната. Енергийната самостоятелност на България, както във връзка с газ, по този начин и във връзка с нефт, да не забравяме в никакъв случай за тази значима тематика с Лукойл, по този начин и във връзка с нуклеарната ни енергетика. Там има също да се вземат значими решения, които се изискват, тъй като са трайни. Национални единодушия. Думата консенсус стана обидна и по тази причина не дръзвам да я използвам.
- Но тя не е. Не желаете ли да си върнем думите?
-... това всичкото е за войната. Българската войска би трябвало да се модернизира. Който не схваща това нещо, въобще не схваща къде се намира. Ние би трябвало да стартираме да прилагаме една амбициозна, сериозна, дълготрайна рационализация на българската войска, тъй че тя най-сетне да си върне достолепието, което българската република заслужава. Особено в този миг. Българските служби би трябвало да си повишат потенциала и изключително да извърнат внимание на своята накърнимост във връзка с Русия. Българското осведомително поле би трябвало да откри метод, без да изпада в цензура - а има залитания по това отношение в чужбина и това въобще не е смешка - да се ваксинира от избрани механизми за пропагандно и враждебно навлизане в публичното мнение.
Ние би трябвало да приключим нашата политическа интеграция в границите на Европейския съюз и в границите на неговите структури за сигурност. Това значи Шенген, това значи Еврозона. Ние би трябвало да се оправим с рецесиите, които удрят хората по джоба. Икономическите детайли на рецесия като инфлация, застоялост в международен проект. Ние би трябвало да се оправим с избрани хранителни проблеми, с цената на зърното. Зад цената на зърното почват проблеми в Африка. Тези проблеми не са нещо, което гледаме просто по малкия екран, те след това се трансформират в бежански талази. Всичко това е обвързвано с войната.
Ние би трябвало също по този начин да увеличим упоритостта си в границите на НАТО. Сериозно да увеличим наличието на многонационални сили на нашата територия и по този начин нататък.
- Има едно проучване на „ Алфа рисърч “ от април и едно от май, което демонстрира смяна в публичното мнение за това къде е мястото на България - дали то е в Европейския съюз или до Русия. През април хората са считали, че мястото на България е в Европейския съюз и НАТО, по този начин са дали отговор 63%, един месец по-късно те са 39%.
- Ако това е наклонност, ние сигурни ли сме, че желаеме през октомври да проведем избори, които Костадин Костадинов да трансформира в референдум? Сигурни ли сме, че желаеме да опитаме?
- Само че моят въпрос е различен. Когато имаш едва водачество, обусловено от това, че обединението е прекомерно пъстра, на фона на тишината, спазвана от решителния човек, нахлува популизмът.
- Така е. Напълно сте права. Ние би трябвало да сме наясно, че факторите, които обособяват тази динамичност не са някакъв гърмеж на русофилия.
- Да, социолозите също предизвестяват, че това може да не е трайна настройка.
- Доколкото общата ми преценка като практикуващ политик ми разрешава да кажа, тук става въпрос за два фактора. Единият е страхът от Русия, която е близко и е нападателна. И другото нещо е невъзможността на българския политически естаблишмънт да генерира решение, да генерира чувство за трайна посока, чувство, че също така, че помним кой какво ни назова и по какъв начин ни погледна преди 3 седмици, ние помним и какви са националните задания.
Ако желаеме да се оправим с това нещо, ние би трябвало да кажем на хората: „ Хора, в България има институции, има и политическо водачество “. И тук не става въпрос за един левент на коня. Тук става дума въобще в парламентарната република за дарба за групови решения, които да са подчинени на националния интерес. Но в случай че не стартираме занапред да го вършим, надявайки се да изхвърлим на терена всички тези, които ни пречат, в действителност още повече да се разделим, още повече да поляризираме обществото, ще стане още по-трудно. И по тази причина аз споделям, че моят боязън от това, че ще изпуснем скъпо време, ще се поляризираме, ще си създадем още по-труден процеса по взимане на решения, ме кара да мина към по-решително търсене на вид в границите на третия мандат нещо да създадем. Защото ние би трябвало да овладеем тази наклонност.
В момента, в който българските жители кажат, че ние имаме ясна визия за това по какъв начин, употребявайки най-могъщите в историята съюзи, НАТО и Европейския съюз, да си подсигуряваме сигурността и освен това – да използваме този миг за скок в своето развиване. Защото в случай че не беше тази война, българският политически хайлайф въобще нямаше да посмее да сложи толкоз без заобикалки въпроса за енергийната взаимозависимост. Така че ние в случай че не го вършим в този момент това нещо, трендовете на фрустрация, боязън, съмнение ще се усилват. И колкото и избори да произведем, това единствено ще ги задълбочава тези трендове.
Именно по тази причина споделям, че е по-добре да опитаме малко да се стегнем. За политиците приказвам. Да се фокусираме върху значимите неща, които би трябвало да се вършат. Да се научим да си приказваме обикновено и почтително за значими неща. Има някои неща, които би трябвало да се свършат. И да забележим дали тогава българските жители няма да са една концепция по-спокойни и една концепция да можем да проведем с тях по-рационален диалог какво в действителност е бъдещето на страната ни. А то е доста просто да се ревизира. Всеки един от нас може да се огледа. Може да го види в своята къща, може да го види при съседите. Там има деца. Тези деца, всички, желаят на Запад. Нито едно дете, в социологически значими категории, не върви да учи в Московския държавен университет. Не неприятен университет самичък по себе си, с обичаи и по този начин нататък.
Така че това [на Запад] е бъдещето, това е посоката, ние би трябвало да успокоим България и в действителност да я насочим в тази посока. Затова споделям, че в случай че образуваме държавно управление с третия мандат, неговата задача ще бъде да приключи като народен консенсус и като съответни политики нашата интеграция в НАТО и в Европейския съюз.
Преди дни да получи третия мандат за сформиране на държавно управление, който е и последният. Според конституцията третият мандат се връчва на парламентарна група, определена от президента.
Ако това стане, Демократична България ще предложи на политическите сили да подпишат декларация с задължения, с цел да е ясно кой на какво споделя "да " и на какво - "не ".
Христо Иванов твърди, че основаването на държавно управление с третия мандат е сложна, само че постижима задача.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard No media source currently available
Ето цялостния текст на изявлението:
- Не посягате ли към утопичното, господин Иванов?
- В някакъв смисъл това ни е работата. Хващам се за анонса на предаването – „ Политика по време на боязън “. Искам да кажа от какво мен ме е боязън - че ще загубим време. А в идващите месеци това може да се окаже доста значим житейски съставен елемент. Ако в идващите месеци се занимаваме с акция, а не се фокусираме върху няколко огромни тематики – да вземем за пример, да осигурим трайни и устойчиви доставки на газ, които трайно да ни откъснат от орбитата на "Газпром ", то ние през зимата можем да се окажем безнадеждно закъснели. Можем да се окажем безнадеждно закъснели и за подготвянето на един държавен бюджет, който да се оправя с очертаващата се икономическа застоялост и инфлация, и да ни приготви за рационализация на армията. Тя би трябвало доста бързо да стартира от позиция на това, от което всички ни е боязън.
В идващите месеци можем да пропуснем два доста значими политически прозореца – да влезем в Шенген, което в този момент е възможно)…
- Какъв Шенген при липса на граничен надзор и 700% растеж на стоките с пестициди, които никой не е проверявал…
- … не, това не е проблем на Шенген. Другият значим прозорец, който можем да изпуснем, е този за влизане в еврозоната. През идващите 13-14 месеца би трябвало да се създадат решителни крачки, с цел да имаме добре плануван и проведен преход към еврото.
Всичко това не са обособени части. Това значи да приключим процеса си на присъединение към Европейски Съюз и НАТО.
- Смятате го за недовършен?
- Той обективно не е приключил. Това, за което мисля, е дали в този фрагментиран парламент с малко повече упоритост и малко повече диалогичност можем да намерим болшинство и да довършим някои значими детайли от правосъдната промяна. Което също значи да осигурим пълноценно европейско участие на всички – на жителя, а не просто на държавните управления, седнали към някакви маси. Разбира се, става дума и за работа по Плана за възобновяване и резистентност. Именно в този интервал ние би трябвало да наваксаме огромното закъснение и да си подсигуряваме, че ще можем да използваме тези средства, като не просто ги фактурираме и ги похарчим, а [като осигурим] икономическите резултати от тях.
Целият този панегирик, който изреждам, е скучен на доста хора, тъй като [за това се говори] навръх средата на лятото и тъй като има задоволително причини и в интерес на това да има избори. Аз разбирам това. Но ние сме длъжни да дадем формула, която е сложна, само че не невъзможна. И че би трябвало да се опитаме да реализираме консенсус, вместо да тръгнем към акция, която да раздели още повече България. За мен това е независим риск.
- Кое е независим риск?
- Задълбочаващото се разделяне в нашето общество. Това, че българският политически живот е по подобен метод нацепен. Аз си го представям като една краставица, която е надробена на части за таратор. Ние от това не можем да осигурим взимането на трайни и устойчиви решения. А точно такива изисква обстановката. И тематиките, за които става дума, са доста значими. Ние до момента си позволявахме лукса да споделяме за тях, че „ айде, в този момент това ще го оставим “, „ това ще го оставим Брюксел да реши “ или „ я да оставим Вашингтон да го реши вместо нас и ние след това ще мрънкаме против Вашингтон “. Не, [ако вършим така], просто ще сме се замервали с възглавници като изтощени деца в края на рожден ден. И ще се сърдим, и ще се цупим – кой духна свещичките, кой взе играчката и така нататък Това е положението на българската политическа система сега. Тя доста мъчно взима решения, а е време за решения. И по тази причина в действителност, кръстопътят сред това дали да тръгнем на избори или да се опитаме да съставим държавно управление, е и кръстопът за това дали да изберем още една вълна на борба, която след толкоз избори демонстрира своята непроизводителност. Или да се опитаме да намерим метод да построяваме кардинални единодушия, без да забравяме какво ни разделя. Това, че ние не сме съгласни по някакви тематики, не значи, че можем да отложим останалите насъщни въпроси на деня. Днес денят е друг от всичко, което имахме до момента – има война, има и голям набор от рецесии – финансова, икономическа, енергийна, хранителна, бежанска (която се крие зад хранителната), рецесия на сигурността, рецесия на истината въобще.
- Казахте доста пъти в последните дни, че би трябвало да пробвате да намерите консенсус, без да си забравяте разликите. Но по какъв начин бихте могли да вършиме държавно управление с хора, с които разликите са точно по фундаментални полезности?
- Питате ме за Българска социалистическа партия ли?
- Не единствено. С Българска социалистическа партия имате разлики по връзки на войната и на газа – Българска социалистическа партия не желае да отстъпва от проруските си позиции, колкото и да ги маскира като уравновесени. А от другата страна има да вземем за пример ГЕРБ, с които даже да се разберете, в случай че го няма Бойко Борисов, ще се натъкнете на проблем във вижданията за битка с корупцията. Това са две големи по значимост разлики.
- А мислите ли, че в случай че отидем на избори, разликите по тези тематики ще изчезнат? Нищо сходно, просто ще се появи „ Възраждане “, а Костадин Костадинов към този момент напълно ясно съобщи, че счита да трансформира идната изборна акция в референдум за нашата принадлежност към евроатлантическото пространство. Сега в средата на лятото това наподобява далечно, само че октомври месец кой знае какви ще са настроенията, нормално те са по-мрачни. И в този смисъл една акция по тази тематика, може, багра се, да окаже мощна гравитация на самата Българска социалистическа партия, която, пробвайки да се спре приключването на гласове към "Възраждане ", да заеме едни [позиции], които ще създадат нашата работа дружно в идващ парламент още по-трудна. Защото и ние ще ги нападаме, ГЕРБ ще нападат нас, а ние всички дружно ще нападаме ГЕРБ и по този начин нататък. От това няма да излезе пъзел, от който елементарно да се подреди държавно управление.
Рискът е да стигнем до един парламент, който още веднъж да се разпадне на съставните си елементи и да би трябвало да вървим на избори през февруари. Това е безусловно действителен риск. Хората, които споделят: "да отидем на избори, тъй като имаме положителни социологически данни в този момент ", имат мотив. [Те казват]: видяхме, че конструирането на болшинство сред четирите партии в държавното управление в оставка е доста сложна работа. Аз съм безусловно склонен с това, това са съществени причини. Но дано да разберем - ние положителни варианти нямаме, имаме друго неприятни. Все отново остава шансът в границите на този парламент да търсим метод да реконструираме това болшинство с спомагателни диалози, разчитайки на обстоятелството, че третият мандат е "момент на истината " за доста играчи на политическия терен. Те до момента са разчитали, че имат политическо време, а в този момент може да им остава да скочат в пропастта. За някои от тях това значи евентуално изгубване. Този фактор може да бъде отрезвяващ.
Използвайки всичко това, ние считаме, че си коства да се опита с третия мандат. Ако в последна сметка надделее разновидността да се върви на избори, ние ще отидем умерено, на първо място, тъй като ще сме с чиста съвест, че сме си свършили виновната работа. Вие ме питате по какъв начин ще преодоляваме раздялите в този момент, а аз Ви споделям - в идващия парламент това може да се окаже още по-трудно. Плуралистичната народна власт не значи еднопартийно ръководство, в което всички гледат в една вярна посока, а [нещо], което съдържа в генетичния си код задачата да се търсят общи знаменатели. Ние виждаме една еволюция на българската политическа система и ще създадем дълбока неточност, в случай че не я видим. Започнахме я от двуполюсния модел, помните какъв брой подложен на критика беше той, по-късно започнаха да се появяват спасители, които бяха една едра фигура, към която гравитираха някакви дребни...
- Не са изчезвали тези спасители.
- Започнаха да стават по дребнички, веселя се за което...
-... един подобен "дребничък избавител " изгони ГЕРБ от първото място...
-... тъй като ГЕРБ сама по себе си стана партия от междинен размер, по тази причина. От тази позиция всички тези колоси от прекрасен междинен растеж ще би трябвало да се научат да си приказват. Ние ще сме принудени да вършим избори като луди калинки, оправдавам се за израза, до момента в който не се научим да си приказваме, запазвайки разликите си. Въпреки това [ще трябва] да съумяваме да вършим някаква работа на жителите, които са ни избрали. Ако не стартираме да го вършим, ще сложим под подозрение самото битие на републиката. Тя би трябвало да е на първо място продуктивна, а нашата република сега не е доста продуктивна. И още едни избори, на които още един път да разджуркаме, да нацепим, да начупим политическия терен, не съм сигурен, че са добър отговор на този въпрос.
- Имам възприятието, че спорите по въпрос, който не е противоречив. Не е противоречиво дали политическите сили би трябвало да се съберат, да се схванат и да правят работа...
- Спорен е. Има хора, които считат, че би трябвало да продължава да надвива логиката на раздялите и непримиримостта - в случай че ние спорим за едно или за 10 неща, морално е да не се съгласяваме за нищо друго, до момента в който не разгадаем този спор. Има такава логичност. Тя има своите морално-етични учредения, които аз не оборвам, само че в един миг влиза в спор с нуждата от сложни неща. Например да изградим някакво единодушие по какъв начин ще си подсигуряваме доставките на енергоносители.
- Преди малко казахте, че едно бъдещо държавно управление би трябвало да ни откъсне трайно от зависимостта от "Газпром ". От думите Ви разбирам, че не смятате това отделяне за трайно, а за краткотрайно решение.
- Ние сме създали първи стъпки в тази посока, само че с цел да можем да приказваме за трайно отделяне, това значи да сме си обезпечили дълготрайни постоянни доставки от различни източници или от микс на такива, които да лимитират ролята на "Газпром " или на свързани с Русия източници - директно или индиректно, като трасета или като източник на доставки, тъй като те са доста формите на тази взаимозависимост. Всичко това би трябвало да бъде сложено под надзор.
- Как се реализира това? С дълготраен контракт с различния снабдител?
- В този миг това се доближава по един метод и той се назовава комплицирани политически покупко-продажби и решения. Това не е като да отидеш в Лидл и да си купиш кофичка кисело мляко, имаш 5 лв. - имаш кисело мляко. Така работи елементарният пазар. А в тази обстановка пазарът на енергоносители е въпрос от стратегическа геополитическа големина, той се разисква сред държавните управления и има големи политически залози, с цел да можем да го решим бързо, преди нещата напълно да са се влошили и да е изтекло времето. На нас ни би трябвало трайно държавно управление, което да може да приказва с Турция, със средноазиатски републики, с други европейски сътрудници, като дълготраен политически състезател, който може да поеме задължения и с който другите желаят да си приказват. Има разлика сред това да ти се обади министър председателят на България и да ти се обади служебният министър председател на България. Служебният министър председател е като участник в ден на отворените порти - той идва, сяда, снима се, прави някои героични неща основно в региона на пиара, след което слиза от историческата сцена. Сериозните политически играчи ще желаят да приказват с парламент, с държавно управление, което е трайно и ангажира българския политически живот по метод, по който единствено парламентарно излъчено държавно управление може да го направи. Това е единствено един образец.
- Аз имам контрапример и той е обвързван с предходните Ви думи. Колко колегата в настоящето Народно заседание виждате, които биха споделили вашата визия за това, че откъсването от „ Газпром “ би трябвало да е трайно? Нима ГЕРБ, които спираха интерконектора, белким Българска социалистическа партия, които упорстват за подновяването на договарянията с „ Газпром “? Това са вашите евентуални сътрудници.
- Вие сте права. Аз няма да диспутирам за това. Ние някакви елементарни, изчистени разновидности нямаме. Разбира се, можем да кажем: тъй като всички останали са задоволително кардинални по тази тематика, да отидем да избори, нима българският суверен, както споделяше сътрудника Слави Трифонов, разбере каква е истината и гласоподава болшинство на „ Демократична България “.
- Много значим въпрос – сътрудник ли ви е?
- Да. Колега ми е. Аз не знам той по какъв начин би се определил. Дори да си мисли, че се занимава с нещо друго, той се занимава с оперативна политика. Направи няколко главозамайващи опита да преизобретява политиката и нейните правила. Не е единствен на българския политически терен. Ние все би трябвало някак си да преоткриваме демокрацията, да я измислим. Все едно не сме били до Гърция, да забележим какъв брой от дълго време тази работа е свършена. Ние можем да кажем: отиваме на избори и „ Демократична България “ независимо ще завоюва 180 гласа…
-... и ще Ви вкарат в лудницата за такова изявление.
-... въпросът не е мен дали ще ме вкарат в лудницата, а да не вкараме българското общество в лудница с безкрайни избори, в търсене на невъзможни болшинства. И може би има една точка, в която да си кажем по този начин: О.К., ние имаме своите подозрения във връзка с Х, Y и Z. Това значи, че ние би трябвало да седнем съществено да структурираме развой, в който да се поемат отговорности пред обществото, да се вижда кой къде стои. Това е по-трудният път, само че има по-висок капацитет за резултати. Мога да ви кажа следното: аз мисля, че можем с Българска социалистическа партия да се разберем за едно просто нещо и това е, че България би трябвало да има доставки на газ и те би трябвало да са преференциални и би трябвало да са съответни на общата европейска политика и би трябвало да подсигуряват нашата самостоятелност.
- За газа? С Българска социалистическа партия не мисля, че имате късмет.
- Напротив. Те не могат да кажат "не " за нито едно от тези неща. Те ще кажат, че за всички тези неща най-хубавия отговор ще ни даде „ Газпром “ и тук можем да спорим и да се притискаме взаимно, и да забележим кой ще надделее. Но, в случай че пратим Българска социалистическа партия да дава отговор откъм „ Възраждане “. Ние сме им от дясната страна, „ Възраждане “ - от лявата. Ако те би трябвало да спорят не с нас, а с „ Възраждане “, по въпроса кой е по-проруски, най-после, след тези избори, ще получим едно Българска социалистическа партия, което ще е още по-труден сътрудник за тази диалози. Разговорът ще е сложен. Въпросът е, че в този момент е една концепция по-лесен, в сравнение с има късмет да стане в идващия парламент.
Има причини и за противоположното. Аз посрамвам една теза и давам своите причини, уважавайки обстоятелството, че са вероятни и причини за противоположното. Въпросът е на комплициран баланс, който ние би трябвало да реализираме. Дълги години няма да имаме лукса на елементарни, еднопосочни решения. Дори, когато си мислим, че е по този начин. И ще би трябвало да се научим, в случай че желаеме да оцеляваме в тази извънредно комплицирана конюнктура, да водим комплицирани диалози. Да балансираме доста причини за и срещу. Да слушаме разнообразни гледни точки. Така работи парламентарната народна власт от епохи в някои страни и различен метод няма фиктивен.
- Ако инцидентно не съумеете и въпреки всичко има предварителни избори, ще влезете ли в предизборна коалиция с „ Продължаваме промяната “? Не можете да твърдите към този момент толкоз дни, че не сте обсъждали въпроса.
- Ако желаете, няма да го настоявам, само че не мога да Ви кажа нищо друго от това, тъй като подобен диалог не се случва. Все отново ние не сме в непосредствена предизборна обстановка. Лидерите на „ Продължаваме промяната “ към момента са в ръководството на страната, пробват се да свършат някои неща и евентуално са много заети. Не е и доста времето, в което да водим тези диалози. Но в този момент отворената тематика е тази: в случай че въпреки всичко опитаме нещо с третия мандат, то по какъв начин [да стане]. Те имат горчив опит и безусловно съответстващи подозрения за това дали може да се сформира функционално болшинство, отвън ГЕРБ, Движение за права и свободи и „ Възраждане “. Разговорът е по-скоро в тази посока. Ние сме тези, които ще сме по-активни в диалога за общо явяване, тъй като ние въпреки всичко имаме по-дълъг опит в това какво значи акция, която разделя общ електорат. Някой може да си мисли, че е елементарно такава акция да се организира редом – все едно нямаме нищо общо едни с други и всеки да приказва паралелно. Когато обаче акцията навлезе в дейната си фаза, стартира изнервянето на щабовете и на симпатизантите във Facebook, това постоянно води до съвместен конфронтация. Означава да разделим фамилии, да разделим общности, да разделим другарски групи и аз не желая да го видя това нещо. Абсолютно съм наясно за какво една групировка, изключително нова такава, [не иска] да пусне в жилището си някой различен, само че знам и какво значи да разделяме хора. Знам и какъв брой мъчно е това да се избегне. Миналия път се получи и желая да кажа, че се получи доста повече поради нашето притискане на зъби, в сравнение с без него. Този път съм по-притеснен, че ще бъде още по-трудно, тъй като за излизане дружно за общо ръководство ще би трябвало да се обясняваме, да бъдем атакувани по всевъзможен метод. И от тази позиция мисля, че би трябвало да преодолеем разбираемия нарцисизъм на партийните върхушки, които не желаят да разделят площад с някой различен. Те споделят, каквото [казват], само че се надяват да изядат колкото се може повече от сладоледа на другия. Това е обикновено в политиката, само че поради гласоподавателите, в тези времена на боязън, сме длъжни най-малко това да не им предизвикваме. Това ще бъде моята теза, когато стигнем до прага на изборите.
- Казахте, че ще ви нападат. Нека да опитвам. Управлявахте 6 месеца, не е кой знае какъв брой, само че въпреки всичко са си 6 месеца. Къде отиде вашата правосъдна промяна?
- Да, ето това ще бъде офанзива и тази офанзива ще изисква комплицирани пояснения, които голям брой гениални пиари ще опростяват и ще трансформират в елементарни формули, с които ще се окаже, че атакуваш другарчето си и така нататък Това е неизбежна динамичност в една акция, която е по-добре да не предизвикваме на своите гласоподаватели. Съдебната промяна [зависи от] невъзможността да си осигурим конституционно болшинство и [сн него] да създадем четири доста значими неща - трайно преструктуриране на прокуратурата, трайно унищожаване не просто на Гешев, а на опцията за Гешев или Цацаров, или Филчев, преструктуриране на Висшия правосъден съвет по този начин, че той да излезе от трайните въздействия, под които се намира по структурни аргументи, избор на нов Висш правосъден съвет, и то не на подобен, какъвто правосъдната номенклатура доста изкусно съумява да си избере. Защото това, което правосъдната номенклатура е провела като избор в правосъдната власт, ще докара до Висш правосъден съвет, спрямо който сегашният ще ни се види може би дори леко демократичен - спрямо това, което в този момент се провежда от няколкото центрове на загадка власт в правосъдната система. Между другото това напълно не е единствено Гешев.
- Въобще даже не е единствено Гешев.
- Там има една кула от слонова кост, която тъне в безмълвие, само че концентрира голямо въздействие и това е Върховният административен съд. Но това е тематика за идващ разговор…
- Това е друго предаване.
- Да. И различен стадий от битката ни за доклад на институции. Но това и избирането на нов инспекторат, който би трябвало да чисти гнилите ябълки, и да е в положение да го прави, от правосъдната власт, всичко това изисква конституционни болшинства. При невъзможността за това на нас ни се наложи да се занимаваме с изобретяването на всевъзможни заобиколни, ерзац-полу-недотам тактики за това какво може да бъде направено със законодателни кръпки и при тази комплицирана коалиция, която имахме, с най-различни процеси, които течаха в нея, в част от тях се оказа, че има въздействия, които ужким се борехме против тях, а се оказа, че обединението е толкоз зле съединена, че тя сама чупи връзката. Лични връзки се оказаха прекомерно значими в нея и надвиха над публичния интерес в доста значими точки и така нататък Всичко това направи процеса доста сложен. Важното, което желая да кажа по тази тематика, е, че към момента имаме късмет да прокараме, в случай че имаме малко повече време в този парламент, даже да отидем на избори, три доста значими неща. Едното доста значимо нещо е след доста комплицирана полемика, която включва и магистратите, направени механизми за следствие на основния прокурор, без който апропо не можем да усвояваме парите от Европа. Този механизъм най-сетне ще даде отговор по какъв начин основният прокурор, който управлява цялата прокуратура, а прокуратурата е де факто монополист на следствието в България, т.е. основният прокурор би трябвало да проверява себе си, поради решението "Колеви против България " на Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ), който установи този проблем - че основният прокурор не може да проверява себе си и подчинените на него структури не могат дейно да го проверяват, ние би трябвало да изработим успореден механизъм, който е доста комплицирано да се направи без конституционна смяна. Изработен е, би трябвало да го приемем. Другото нещо, което би трябвало да създадем, е да създадем казус. И това е да уредим административен потенциал на Европейската прокуратура тук, който е самостоятелен от нашата прокуратура и който разрешава Европейската прокуратура дейно да работи на наш терен в границите на своите компетентности, които са лимитирани, само че важни…
- Казвате, че съгласно Вас това може да бъде направено, въпреки и мъчно, в границите на сегашния…
- Законът е подготвен и е в Народното събрание. Може да бъде признат за две седмици – този за Европейската прокуратура. Третото нещо, което можем да създадем и е значимо да го създадем, това, несъмнено, е КПКОНПИ, да приемем закона, който я реформира и укрепва, без да прекаляваме, и да изберем Бойко Рашков и различен състав въобще, тъй като той ще бъде групов орган в КПКОНПИ. Това са, както сама виждате, доста значими стъпки и детайли от правосъдната промяна, които могат да бъдат направени безусловно в идващите месец-два.
Ако ние получим мандата, ние ще стартираме диалога с политическите сили с внасянето на една декларация, с която ще установим въобще има ли политически сили в Народното събрание, които са подготвени да си сложим избрани национални задания. И единствено в случай че има болшинства за това, въобще ще предлагаме състав на кабинета.
- Какво ще написа за войната в тази декларация?
- Само да свърша за правосъдната промяна. В тази декларация да вземем за пример ще написа "конституционна промяна ". И аз желая да стигнем до точката, в която политическите сили да би трябвало да кажат „ да “ или „ не “. И да са със съзнанието, че в случай че кажат „ не “, ще отидат с това „ не “ на избори. И ще би трябвало на избори да обяснят прясното си „ не “. Откровено се надявам леко да окажем напън върху българската политическа класа да се концентрира върху някои по-важни неща.
За войната ме питахте какво ще написа в таи декларация. Цялата декларация ще бъде за войната. Защото правосъдната промяна е за войната. Това да имаме правови институции, които са способни да ни ваксинират от корупцията, което е първокачествен инструмент за враждебно навлизане в България, е детайл от националната сигурност. Във време на война е изключително значим. Подкупите са един от главните и всякаквите стопански зависимости и компроматите с неразследвани обстоятелства, които те вършат уязвим на въздействие, са два от главните принадлежности за слагане според. Така че изчистването на това нещо, паленето на лампата зависи от реформираната правосъдна власт. Енергетиката е за войната. Енергийната самостоятелност на България, както във връзка с газ, по този начин и във връзка с нефт, да не забравяме в никакъв случай за тази значима тематика с Лукойл, по този начин и във връзка с нуклеарната ни енергетика. Там има също да се вземат значими решения, които се изискват, тъй като са трайни. Национални единодушия. Думата консенсус стана обидна и по тази причина не дръзвам да я използвам.
- Но тя не е. Не желаете ли да си върнем думите?
-... това всичкото е за войната. Българската войска би трябвало да се модернизира. Който не схваща това нещо, въобще не схваща къде се намира. Ние би трябвало да стартираме да прилагаме една амбициозна, сериозна, дълготрайна рационализация на българската войска, тъй че тя най-сетне да си върне достолепието, което българската република заслужава. Особено в този миг. Българските служби би трябвало да си повишат потенциала и изключително да извърнат внимание на своята накърнимост във връзка с Русия. Българското осведомително поле би трябвало да откри метод, без да изпада в цензура - а има залитания по това отношение в чужбина и това въобще не е смешка - да се ваксинира от избрани механизми за пропагандно и враждебно навлизане в публичното мнение.
Ние би трябвало да приключим нашата политическа интеграция в границите на Европейския съюз и в границите на неговите структури за сигурност. Това значи Шенген, това значи Еврозона. Ние би трябвало да се оправим с рецесиите, които удрят хората по джоба. Икономическите детайли на рецесия като инфлация, застоялост в международен проект. Ние би трябвало да се оправим с избрани хранителни проблеми, с цената на зърното. Зад цената на зърното почват проблеми в Африка. Тези проблеми не са нещо, което гледаме просто по малкия екран, те след това се трансформират в бежански талази. Всичко това е обвързвано с войната.
Ние би трябвало също по този начин да увеличим упоритостта си в границите на НАТО. Сериозно да увеличим наличието на многонационални сили на нашата територия и по този начин нататък.
- Има едно проучване на „ Алфа рисърч “ от април и едно от май, което демонстрира смяна в публичното мнение за това къде е мястото на България - дали то е в Европейския съюз или до Русия. През април хората са считали, че мястото на България е в Европейския съюз и НАТО, по този начин са дали отговор 63%, един месец по-късно те са 39%.
- Ако това е наклонност, ние сигурни ли сме, че желаеме през октомври да проведем избори, които Костадин Костадинов да трансформира в референдум? Сигурни ли сме, че желаеме да опитаме?
- Само че моят въпрос е различен. Когато имаш едва водачество, обусловено от това, че обединението е прекомерно пъстра, на фона на тишината, спазвана от решителния човек, нахлува популизмът.
- Така е. Напълно сте права. Ние би трябвало да сме наясно, че факторите, които обособяват тази динамичност не са някакъв гърмеж на русофилия.
- Да, социолозите също предизвестяват, че това може да не е трайна настройка.
- Доколкото общата ми преценка като практикуващ политик ми разрешава да кажа, тук става въпрос за два фактора. Единият е страхът от Русия, която е близко и е нападателна. И другото нещо е невъзможността на българския политически естаблишмънт да генерира решение, да генерира чувство за трайна посока, чувство, че също така, че помним кой какво ни назова и по какъв начин ни погледна преди 3 седмици, ние помним и какви са националните задания.
Ако желаеме да се оправим с това нещо, ние би трябвало да кажем на хората: „ Хора, в България има институции, има и политическо водачество “. И тук не става въпрос за един левент на коня. Тук става дума въобще в парламентарната република за дарба за групови решения, които да са подчинени на националния интерес. Но в случай че не стартираме занапред да го вършим, надявайки се да изхвърлим на терена всички тези, които ни пречат, в действителност още повече да се разделим, още повече да поляризираме обществото, ще стане още по-трудно. И по тази причина аз споделям, че моят боязън от това, че ще изпуснем скъпо време, ще се поляризираме, ще си създадем още по-труден процеса по взимане на решения, ме кара да мина към по-решително търсене на вид в границите на третия мандат нещо да създадем. Защото ние би трябвало да овладеем тази наклонност.
В момента, в който българските жители кажат, че ние имаме ясна визия за това по какъв начин, употребявайки най-могъщите в историята съюзи, НАТО и Европейския съюз, да си подсигуряваме сигурността и освен това – да използваме този миг за скок в своето развиване. Защото в случай че не беше тази война, българският политически хайлайф въобще нямаше да посмее да сложи толкоз без заобикалки въпроса за енергийната взаимозависимост. Така че ние в случай че не го вършим в този момент това нещо, трендовете на фрустрация, боязън, съмнение ще се усилват. И колкото и избори да произведем, това единствено ще ги задълбочава тези трендове.
Именно по тази причина споделям, че е по-добре да опитаме малко да се стегнем. За политиците приказвам. Да се фокусираме върху значимите неща, които би трябвало да се вършат. Да се научим да си приказваме обикновено и почтително за значими неща. Има някои неща, които би трябвало да се свършат. И да забележим дали тогава българските жители няма да са една концепция по-спокойни и една концепция да можем да проведем с тях по-рационален диалог какво в действителност е бъдещето на страната ни. А то е доста просто да се ревизира. Всеки един от нас може да се огледа. Може да го види в своята къща, може да го види при съседите. Там има деца. Тези деца, всички, желаят на Запад. Нито едно дете, в социологически значими категории, не върви да учи в Московския държавен университет. Не неприятен университет самичък по себе си, с обичаи и по този начин нататък.
Така че това [на Запад] е бъдещето, това е посоката, ние би трябвало да успокоим България и в действителност да я насочим в тази посока. Затова споделям, че в случай че образуваме държавно управление с третия мандат, неговата задача ще бъде да приключи като народен консенсус и като съответни политики нашата интеграция в НАТО и в Европейския съюз.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ