В момент на висока инфлация и трудно прогнозиране на траекториите

В миг на висока инфлация и мъчно прогнозиране на траекториите на пазарите, всеки ден се разсънваме с чувството, че можем да купим все по-малко артикули и услуги с приходите си. Дори индексацията на възнагражденията не съумява да настигне динамичността при оскъпяване на артикули от първа нужда. Високите цени на тока, газа, на металите и суровините, които Европа е набавяла от Русия и Украйна, оказват голям напън върху семействата.

Диверсификацията на полетата за вложение и добра преценка на личния си бюджет и благоприятни условия - това са измежду основните тематики, върху които би трябвало всеки да намерения преди да избере по какъв начин да се защищити от инфлацията, твърди икономистът Адриан Николов от Института за пазарна стопанска система.

Репортер на TrafficNews се свърза с Николов. Има ли балон на пазара на парцели и по какъв начин да съхраним цената на парите си, вижте в изявлението.

- Г-н Николов, по какъв начин да съхраним спестяванията си в изискванията на рецесиите, които ни застигнаха?

- Не мисля, че има доста ясна стратегия какво да се прави, при обстановка с доста висока инфлация и високи цени на жилища, защото нашенци по формулировка не са склонни да купуват други неща. Стандартният хедж при нас са парцелите. По принцип в актуалните условия, запазване на цената е доста сложна задача, тъй като има доста висока неустановеност. Няма анализатор, който да ви каже, че нещо може да бъде безвредна инвестиция или че това, което купувате като инвестиция, ще стане по-ценно в сравнение с е в този момент. Генерално най-лесният и обичаен метод е покупката на злато. Там обаче сега има други детайлности. То като цяло е сигурна валута, макар че в последно време се движи много бурно и нагоре. По-големият проблем със златото е, че моментът на пазаруване на метали в прочут смисъл е минал, съгласно мен. В момента цената му е доста по-висока в съпоставяне преди 5-6 месеца. Тоест един човек, който занапред влиза в този пазар, няма да получи най-хубавото от инвестицията си, което другояче би могъл да акумулира.

- Какви са другите разновидности?

- Най-стандартният отговор е инвестицията е акции и облигации, обаче това е доста мъчно като чисто машинален развой. Изисква от вложителя да е доста по-насочен към парите, много по-активен в ръководството им и спрямо един банков депозит се явява доста по-трудна задача. Изисква се следене на пазари, взор по какъв начин се движат другите компании. Въобще става дума за сериозна задача, която изисква наблюдението на пазари да трансферира най-малко в занимание, с цел да има смисъл от инвестицията. И отново няма гаранции.

- Предвид негативните лихви по депозитите, имате ли наблюдаване до какъв брой българите употребяват такива принадлежности?

- Не съм виждал съответни данни до какъв брой се употребяват сходни принадлежности, с изключение на информацията за депозитите в банките, която разгласява Българска народна банка. Това, което следя е, че коронавирус рецесията не промени доста държанието на българите, защото съгласно данните за последните две години няма огромна смяна в размерите на депозитите. Това значи, че банковите депозити не престават да са инструмент, на който българите имат религия в съпоставяне към други други възможности. Доходността тук е друга тематика, само че един депозит с доста ниска рента отново е по-добър вид от нищо, защото това ще запази до някаква степен цената на парите. В актуалната обстановка обаче, в която към този момент имаме доста висок скок при потребителските цени, няма по какъв начин да не забележим очевидния факт, че парите не престават да се обезценяват даже и да са на депозит.

Това, което би трябвало да разгледаме, е структурата на инфлацията. Тъй като ние виждаме най-голямо нарастване на цените на горива, храни и артикули от първа нужда и които всеобщо се използват. Това са артикули, които заемат огромен % от бюджета на хора, които нямат огромни спестявания. В този смисъл, хората, които имат спестявания и депозити, най-вероятно са по-малко наранени от инфлацията, в сравнение с по-бедните семейства.

- Какво е обстановката с обичайна за българина инвестиция в парцели?

- Много зависи в коя част от страната се намирате, защото динамичността съгласно териториалното разположение е доста друга. Пловдив да вземем за пример продължава да бъде по-балансиран от София, което е добре за пловдивчани. В столицата сякаш има най-бързо и нападателно повишаване на цените през последните шест месеца до година. За страдание обаче Пловдив и Варна са другите два центъра, в които има доста отрицателна динамичност от позиция на потребителите. В този смисъл, в случай че се намираме в някои от другите елементи на страната и по-малките обитаеми места, където динамичността на цените не е толкоз нападателна, може би инвестицията е парцел не е толкоз неприятна концепция.

- Има ли справедливи ориентири за някаква форма на изкуствено и голословно повишение на цените на имотния пазар?

- Можем ли да приказваме за жилищен балон? Според мен е доста рано да се каже. Има много явни пояснения, които тласкат цените на строителството нагоре. В това число е и украинската рецесия, която оскъпи доста някои от суровините на фона на предходните стойности и динамичност. В общи линии обаче, най-малко на този стадий жилищата сякаш не наподобяват доста добра допустима инвестиция.

- Вижда ли се завършек на процеса по повишаване или закъснение на инерцията?

- Дали ще има спад на цените в бъдещето също не е еднопосочен въпрос и не е пристигнал миг, в който да има ясна наклонност. Дори актуалните доста високи цени на пазара не понижават търсенето на парцели на този стадий. Очевидно хората, които са склонни да купуват недвижимо имущество, го вършат макар високите цени. И несъмнено с помощта на лесния достъп до заем. Когато не харчим пари, с които разполагаме сега, си харчим прихода от след 20 години - това е много по-лесно като решение.

- Във времена, когато приходът ни доближава за все по-малък размер от артикули и услуги, какво можем да посъветваме – да използваме, да спестяваме, или?

- Високата инфлация постоянно е тласък за ползване. Една по-сериозна покупка в този момент - било то нова домакинска техника или кола, наподобява доста разумна. Това се дължи на упованията, че тези артикули ще са много по-скъпи след година или две. Това, което мога да дам като съвет, без това да се брои като фиктивен капиталов съвет поради законодателството, е хората да се извърнат към оптимално разнообразно портфолио от неща. Може да бъде малко метали, малко акции, в случай че имат опция или каквото те изберат. Идеята е да се подсигурява в максилна степен, че тогава което имат и са изработили като стойности ще се резервира релативно във времето. Освен това по този начин се минимализират и рисковете.

- Тези стъпки би трябвало ли да бъдат предприемани независимо, да вземем за пример посредством онлайн принадлежности за вложение, или е добре да се търси профилирана помощ?

- Обръщането към експерти, изключително в случай че човек няма времето и желанието да се запознае с това тъкмо по какъв начин действат пазарите, да следи в детайлност всяка динамичност, по-скоро е целесъобразно. То си има несъмнено своя цена, само че тук опираме до персоналния избор - дали човек е податлив да влага не просто пари, само че и някаква част от своето време и изпитание, в това действително да се запознае с пазарните механизми или желае парите му да бъдат ръководени от някой различен.

- Как би трябвало да мислим тези вложения? Като краткосрочни или дълготрайни, с цел да има някакъв резултат най-малко за опазване на покупателната дарба?

- В актуалната обстановка дълготрайната инвестиция наподобява като по-мъдрото решение. Принципно обаче напълно зависи от финансовото положение на семействата. Ако има потребност от разноски, би трябвало да се употребяват принадлежности, които разрешават оптимално бърз достъп до цената.