Георгиос Папандреу: Диалогът е съществен за траен мир между Гърция и Турция
В миг, когато интернационалната сцена е изпълнена напрегнато, провокирано от войната в Украйна, напрежението на Балканите, гражданските войни в Африка и новата покруса, която се разпростира в Близкия изток, гръцко-турското съдействие и разговор получават нови политически измерения.
Гръцко-турските връзки би трябвало и могат да се трансфорат в детайл на непоклатимост в по-широкия регион; макар добре известните разлики, които ни разделят, това е било реализирано в предишното.
Двете страни работиха дружно за потушаване на рецесиите на Балканите, а в Близкия изток също поехме самодейността дружно с турския външен министър Исмаил Джем да посетим министър-председателя на Израел Ариел Шарон и водача на Палестинската автономност Ясер Арафат по време на един от най-тежките интервали на напрежение сред тях.
Тези нови връзки са резултат от историческите решения, взети на срещата на върха на Европейски Съюз в Хелзинки през 1999 година Гърция изигра решаваща роля в оформянето на зародилата рамка, която включваше пътни карти за присъединението на Кипър към блока, решаването на няколко въпроса, свързани с кипърския проблем, и демаркацията на континенталния шелф сред Гърция и Турция. Рамката включваше и задължения на Турция, свързани с върховенството на закона, демокрацията и правата на индивида. И това също не беше единствено оптимизъм; бяха подписани десетки двустранни съглашения по голям брой въпроси - от имиграцията, енергийните връзки и възбраната на мините по границите ни до съдействието в голям брой стопански и културни области.
Заедно с моя сътрудник Исмаил Джем подкрепихме хиляди начинания на гражданското общество, защото доближаването без дипломация и ангажираност на гражданското общество би имало доста нестабилни основи. Солидарността, проявена от двете страни след опустошителните трусове, които засегнаха двете страни през същата година, даде звук. Туризмът сред двете страни, който до тогава на процедура не съществуваше, внезапно набъбна, а двустранната търговия се усили от 700 млн. $ през 1999 година до 4 милиарда $ през 2018 година
Започнаха и проучвателни диалози сред Атина и Анкара в опит да се очертае общ курс за решение на проблемите, които ни разделят на двустранно равнище. Всичко, което беше задвижено и реализирано в границите на гръцко-турското доближаване от 1999 година и беше продължено с избрани стъпки от идващите държавни управления, е значимо завещание.
Приближихме се до въпроса за континенталния шелф и Кипър, само че политическите условия, като да вземем за пример промяната на държавните управления, на процедура стопираха този прогрес. Особено след опита за прелом в Турция през 2016 година връзките бяха замразени, а имахме и някои моменти на в действителност доста остро напрежение, което подсещаше за годините преди Хелзинки.
Като министър-председател през май 2010 година одобрих турския президент Реджеп Тайип Ердоган, тогава мой сътрудник, в Атина за първия Съвет за съдействие на високо ниво Гърция-Турция. Заехме се със задачата да установим нови връзки на съдействие. Същата година взаимно организирахме Средиземноморската самодейност за битка с изменението на климата, която събра повече от 20 средиземноморски страни, с цел да работят дружно за справяне с изменението на климата и по-конкретно за възобновимата сила.
Сега, седем години след последното съвещание на съвета, Атина се готви да посрещне Ердоган още веднъж на 7 декември за нова сесия. Има ли някаква вяра да възстановим, както тогава, връзките сред двете страни по метод, който да докара до дълготраен мир, откакто сме разрешили въпросите, които ни разделят?
Подобни визити не са лесни, нито пък оферират автоматизирани решения. Освен това те са спорни и притеглят гласове на съпротива, евентуално водени от уязвимост и боязън. От моя опит знам, че от разговора може да се завоюва доста.
Позициите ни са обективни и алените ни линии са познати, само че те би трябвало да бъдат изразени малко и поредно. Диалогът оказва помощ да се дефинират действителните проблеми и да се избегнат фантастичните догатки, подхранвани от обществени прояви. Той може да помогне на двете страни да схванат същинските страхове на другата страна и да дефинират общите ползи, както национални, по този начин и геополитически. Искреният разговор разкрива желанията и рестриктивните мерки на всяка от страните. Дори когато наподобява, че обстановката е изпаднала в задънена улица, разговорът може да докара до краткотраен " modus vivendi " с вярата за бъдещо разрешаване на разликите при други условия. Например въпросът за употребата на въглеводороди след няколко години ще бъде от малко значение, в случай че въобще има такова, заради наложителния преход към други енергийни източници.
Постигането на позитивен дневен ред изисква зрял метод, който да не се въздейства от външен напън. То изисква добра подготовка и народен консенсус. Това е единственият метод да се изградят устойчиви и мирни връзки, които да устоят инспекцията на времето. Взаимното почитание сред двете страни е безусловно належащо.
Прекратяването на прелитанията в Егейско море през последните няколко месеца е позитивен образец, въпреки че явно не е задоволително.
В една своя тирада през 2010 година Ердоган означи, че страната му е изхабила доста сила и очаквания за мислени врагове. „ Турция прекара години в битка с мислени врагове, които бяха вътрешна и външна структура “, вместо да посвети силата си „ на най-важното - на човешката динамичност, на младежите, на бъдещето си “, сподели той.
Бих добавил, че във външната политика е доста елементарно да се събори напредъка, само че е доста мъчно да се построи преди всичко. /БГНЕС
-------------
Георгиос Папандреу, министър-председател на Гърция през 2009-2011 година и министър на външните работи през 2009-2010 година и 1999-2004 година Коментарът му е оповестен във вестник „ Катимерини “.
