В момент, когато финансовите пазари се опитват да се ориентират

В миг, когато финансовите пазари се пробват да се ориентират в комплицираната икономическа картина на 2025 година, една вест стартира да провокира все по-голям интерес – изявлението на Доналд Тръмп, че в околните седмици ще разгласи кого би сложил отпред на Федералния запас.И макар че мандатът на настоящия ръководител Джером Пауъл изтича едвам през май 2026 година, сигналът е явен – Тръмп освен има желание да упражни въздействие върху паричната политика преди изборите, само че и да сътвори резултат на „ втори център на тежестта “ във Фед, още преди да е стъпил в Белия дом. Историята сред Тръмп и Фед е напрегната и добре документирана. През първия си мандат той нееднократно подлага на критика Пауъл – негов личен избор – за покачванията на лихвените проценти и упрекна централната банка, че „ не схваща “ какво е нужно на стопанската система. През 2019 година натискът върху Фед да намали ставките бе толкоз осезателен, че мнозина анализатори започнаха да приказват за нарушение на институционалната самостоятелност. Сега, шест години по-късно, Тръмп още веднъж се връща към тематиката – този път с концепцията да разгласи собствен предстоящ претендент още преди изборите, с ясното желание да сътвори предварителни упования и, в прочут смисъл, да наложи „ сянка на бъдещата политика “.„ Ще разглася моя претендент за началник на Фед доста скоро. Фед през днешния ден е злополука. Трябват ни по-ниски лихви, трябват ни умни хора. “ — Доналд Тръмп, изявление, юни 2025Предложението за така наречен „ shadow chair “ – фигура, която към момента не е назначена, само че към този момент стартира да въздейства върху пазара посредством обществени изказвания, срещи с вложители и политически сигнали – слага под въпрос салдото сред фискална и парична власт в Съединени американски щати. Когато една бъдеща номинация стартира да диктува пазарни упования преди даже формалната процедура по желание, това всъщност подкопава самата концепция за самостоятелен център на парична политика. Ситуацията в допълнение се усложнява от обстоятелството, че Тръмп евентуално ще избере фигура, която е намерено настроена против досегашната линия на Фед – т.е. претендент, който поддържа по-бързо намаляване на лихвите, по-малко регулации и, най-вероятно, по-агресивен тласък.Сред спряганите имена са Кевин Уорш, някогашен член на борда на Фед и прочут критик на „ прекомерно дългата епоха на лесни пари “, както и Скот Бесент – вложител и доближен на Тръмп, който до момента не е заемал обществена позиция в централната банка, само че е подкрепян от кръгове, настояващи за по-силен политически надзор върху паричната политика. Друг вероятен избор е Кристофър Уолър – сегашен шеф с по-мек звук и ясно изразени пазарни възгледи. И без значение кой ще бъде определен, самата концепция за предварителен „ назначен в очакване “ основава напрежение на пазара, тъй като размива институционалната изясненост.Пазарите на пръв взор реагираха умерено позитивно – всяка опция за намаляване на лихвите, даже и индиректна, се възприема като добра вест от борсовите показатели. Технологичните акции записаха леки покачвания, доходността по дълготрайните облигации леко се отдръпна, а упованията за първо намаляване на лихвата от Фед се изместиха още по-напред във времето – от септември към юли.Но под повърхността пазарът усеща, че сходна стъпка може да докара до съществени последици в средносрочен и дълготраен проект. Въпросът не е единствено какво ще направи Тръмп, а дали самата централна банка ще остане в позиция да води без значение своята политика, когато политическият напън се трансформира в непрекъснат декор.Предстоящото съвещание на Фед през юни, което ще се състои дни преди първия ефирен спор сред Байдън и Тръмп, ще бъде лакмус за пазара. Очаква се лихвите да останат без смяна, само че точно прессъобщението и новите прогнози по „ dot plot-а “ ще покажат дали Федералният запас усеща политическото напрежение. Ако даже косвено в езика на централната банка се появи нерешителност във връзка с независимостта или признаци на намаляване, това ще бъде възприето като сигнал, че Тръмп към този момент въздейства, въпреки и импровизирано, върху политиката на Фед.За вложителите сходна обстановка крие както благоприятни условия, по този начин и опасности. Ако пазарът стартира да цени в намаления на лихвите още преди те да са действително обосновани от макроикономическите данни, това може да докара до краткотрайна фаза на еуфория. Сектори като технологии (QQQ), парцели (VNQ) и дребни компании (IWM) биха могли да се възползват от упования за по-евтин заем. От друга страна, в случай че пазарът усети, че Фед работи под напън и не съумява да овладее инфлацията в среда на намаляващо доверие в $, идната фаза може да бъде внезапна промяна, изключително при активи с висока оценка.Именно по тази причина вложителите би трябвало да се движат с едно око към краткосрочната опция, само че и с другото към дълготрайния риск от загуба на институционално доверие.Историята дава задоволително образци за заплахата от политически вмешателства в централните банки. През 1970-те години опитите на Белия дом да въздейства на Федералния запас способстваха за загуба на надзор върху инфлацията, която доближи двуцифрени стойности и наложи фрапантни лихвени покачвания при започване на 1980-те. Днес сходен сюжет наподобява отдалечен, само че точно по този начин стартират процесите – с дребни сигнали, с изместване на тежестта на полемиката и със загуба на ясна отговорност.Заключението е просто: Тръмп още веднъж навлиза в територия, която вложителите добре познават – надзор посредством звук, изпреварваща изразителност и ориентиране на пазарната логика на психиката. Но до момента в който една част от пазара ще търси моментната опция за облага при очакване на „ по-лесна парична политика “, дълготрайният вложител би трябвало да реши действителната цена на такава интервенция. В света на финансите доверието не се гради с една дума, само че може да бъде разрушено с едно изявление. Именно по тази причина всеки вложител би трябвало да знае, че пазарната посока се дефинира освен от това кой ръководи, а и от това дали пазарът има вяра, че разпоредбите важат еднообразно – даже и за самия президент.*Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.