В модерното вип арт пространство в София са показани 20

В модерното вип арт пространство в София са показани 20 бронзови маски и 9 рисунки с облика на създателя на Симфония № 9

Елитна аудитория препълни арт изложба Vejdi по време на откриването на представителната галерия на Вежди Рашидов - статуи и рисунки под надпис „ Бетовен -маски “.

Великият композитор безусловно възкръсва в модерното вип арт пространство на ул. „ Симеоновско шосе “ 97 к в София, където са показани 20 бронзови маски и 9 рисунки с облика на създателя на Симфония № 9.

Те са част от фамозната серия от над 60 маски, изваяни от Вежди Рашидов преди доста години. Тези негови произведения се смятат за забележителни мостри на пластичното изкуство. Наричат ги вулкан от положения и пластични звуци – мощни и нападателни, сякаш въодушевени от Деветата симфония.  

Историята на посмъртните маски на Бетовен, претворени по несравним метод от майстора на скулптурата, стартира преди няколко десетилетия, когато Вежди Рашидов е при започване на своята кариера.

„ Изложбата е малко късна. Изложени са неща, които съм правил преди повече от 30 години. Бях младо момче, на 30 години, в една съборетина, когато слязох в мазето да почистя и видях един сандък, влажен и прогнил, в който имаше 30 маски от гипс на Бетовен. Най-вероятно е трябвало да бъдат сувенири и да бъдат продавани. Събрах ги да не ми пречат, когато една падна на земята и се счупи. Събрах я и взех решение да я залепя. Изведнъж чувството за гибелта стана друго, промени се, и смъртната маска на Бетовен към този момент не беше смъртна “, описа Вежди Рашидов.

Този знак на ориста допира създателя и го въодушевява да сътвори един от най-емблематичните си и сполучливи арт планове.  

Въпреки че през годините творбите, въодушевени от лика на гениалния композитор, му носят редица награди, огромният български ваятел демонстрира маските за първи път в България.

По думите му маската е доста забавен признак, който може да отразява и самия обект.

„ Маската е и един портрет, тя може да издава и доста положения на индивида “, разкри още Вежди Рашидов.

„ Музиката е по-възвишено признание от всяка мъдрост и философия. Тази мисъл е на Бетовен. Струва ми се, че тя дава отговор на въпроса за какво Вежди Рашидов основава цикъл от маски на великия композитор и темата-посвещение на Бетовен, към която скулпторът се връща през десетилетията, сформира значима линия в изкуството му “. Това сподели по време на откриването на изложбата изкуствоведът Слава Иванова.

„ За Вежди Рашидов Сезар (Сезар Балдачини, френски ваятел от италиански генезис, роден през 1921 година – бел. а.) споделя, че има необикновен характер на силата. Това, което основава е прелестно, допряно от експресионизма. Дора Валие характеризира формата в скулптурите му като мощна, нападателно внушителна, излъчваща деликатност, обич и обезсърчение. „ Очевидно, Бог го е дарил с нещо, за което доста други могат единствено да мечтаят “, възкликва Дора Валие. Рано в креативния си път Вежди Рашидов съумява да се откъсне от районното. Той съумява да надвиши величината на локалната пластична школа и съизмерва художествените си достижения с европейските и международните мостри в културата “, безапелационна бе тя.

През 1988 година с маските на Бетовен Вежди Рашидов печели в „ Арт Диалог “ в Париж премията за най-хубав задграничен създател.

Една от маските  се намира в музейния фонд на Ватикана, други 12 маски на Бетовен, изваяни от Рашидов, са акцент в най-големия скулптурен парк в Палма де Майорка, където са експонирани паралелно до произведения на Хуан Миро, Пикасо, Заoкин, Кандински, Чилида и други международни художници. Няколко маски има също по този начин в сбирка „ Анел “  в София и в други частни сбирки в България и Гърция.

Сред гостите, които почетоха представянето на експозицията, бяха министър председателят Росен Желязков, министърът на културата Мариан Бачев, заместник-министърът на културата Калин Вельов, заместник-министърът на вътрешните работи Любомир Йосифов, Ради Найденов (министърът на външните работи от януари до май 2017 г.), проф. Янаки Стоилов, шефът на Националния исторически музей – Бони Петрунова, ректорът на Университета по библиотекознание и осведомителни технологии – проф. Ирена Петева, Стоян Денчев – ръководител на съвета на настоятелите на УниБИТ, Красен Кралев – заместник-председател на Комисията по въпросите на младежта и спорта в 51-вото Народно заседание, Павел Станчев, Меглена Плугчиева, Иван Искров, Пламен Панайотов, художници, писатели, колекционери и другари на Рашидов.