В младите си години, далеч преди да бъде бащата на

В младите си години, надалеч преди да бъде бащата на първия роден милиардер Илия Павлов, Павел Найденов отива при Ванга, а тя го стряска със силата си.

Днес бай Павел към този момент не помни по кое време е била експедицията му до Петрич, само че няма да не помни какво се е случва край града, в двора на самата пророчица. Всъщност тогавашният служащ в областта на туризма и публичното хранене съпровожда собствен другар, който има проблем и желал да се посъветва с Ванга по какъв начин да го позволи. На потегляне от София бащата на Илия Павлов се чудел дали самичък да не попита нещо за бъдещето. Но най-после не посмява и даже бърза да си тръгне.

" Бил съм при Ванга. Помня по какъв начин тя изпращаше и посрещаше хората, тогава съм я виждал - споделя Павел Найденов. - Имаше един човек, който придружавах, от Челопечене беше, та неговият наследник нещо не беше добре душевен. Той отиде да пита, да се поучава какво да стори, може ли нещата с детето му да се оправят. Още щом влезнал, Ванга му споделила да отиде във Военна болница, там има човек, който ще помогне на детето. И правилно - по този начин се получи. Бях доста впечатлен и по-късно мислех и аз да отида, да чуя какво има да ми споделя. Ама по този начин и не отидох. "

Докато Павел Найденов седи и чака пред вратата на пророчицата, се случва нещо, което го поразява, споделя и през днешния ден той с учудено изражение на лицето.

" Имаше там посред двора й един достоен човек с бели коси, най-малко по този начин ми се е виждал на мен и по този начин помня, и една по-млада жена с него. Двамата нещо се гъделичкаха, по този начин да се каже, подшушваха се. Ванга излезе в един миг и напряко се обърна към мъжа с думите: " Ей ти, тая, дето я водиш тука... Я да си стоиш дома при дамата, да не я водиш ". Останах като гръмнат, тя не познаваше нито този мъж, нито дамата, а и не можеше да ги види какво вършат. Как по този начин напряко от вратата ги нахока... ", недоумява бай Павел, самичък към този момент на достолепна възраст. Така и приключва визитата му в Рупите.

" Човекът, с който отидох, той беше с кола и трябваше да тръгваме. А и аз си рекох: " Абе, в случай че вляза, и мен кой знае какво ще ме подбере! ", и взех решение да потеглям ", смее се Найденов.

А несъмнено е имало защо да пита, само че и защо въобще не трябва да се знае, защото въпреки всичко е човек, който е пътувал в тези тоталитарни времена по света и се е среща с доста и разнообразни хора. Съжаление, че не е потърсил прозренията на световноизвестната пророчица, бай Павел няма.

Първата близка среща на бъдещия предприемач с паранормалното не е на Рупите, а надалеч и доста години по-рано, още при започване на кариерата му в туризма. И тогава е впечатлен, още повече това, което чува, никак не е за разправяне оттук Желязната завеса.

" В Португалия бях на обмяна на опит, но преди доста години беше. Водиха ни в един огромен манастир, дали като нашия Рилски, или какво е бил - не мога да съпоставям. Там имаше някакви хора и като питах какви са, ми споделиха, че са гадатели. Аз не имах вяра в такива неща, нали ни учеха, че те са шмекерия. В тези времена тези хора можеха да приказват свободно и споделяха, че Сталин ще бъде непризнат. Ама това тогава за нас беше по-страшно и от разкол да го чуеш, пък да го разправяш... ", спомня си бай Павел и се заглежда в старите фотоси.

Днес бащата на Илия Павлов е надалеч от суетата, само че с горделивост се обръща обратно, защото е постигнал доста в занаята си.

" Доволен съм от това, което съм направил през живота си, нямам към този момент какво повече да свърша. Някога имах доста личен състав и успявах да управлявам хората, тъй че и те да бъдат удовлетворени. Например по морето наесен се освобождаваха хората, а за лятото отново би трябвало да събираме личен състав. Исках тези същите хора да си останат при нас и през зимата, въпреки и на по-ниски заплати. Трябва да ги ангажираме чиновниците, не да търсим всеки сезон. Ами те през зимата да гладуват ли, по този начин ли да ги оставим. Ако това създадем, хората няма да ни почитат, няма да работят както би трябвало. На своя глава уреждах те да бъдат задоволени. И считам, че по този начин би трябвало да се прави, ти да уважавах хората, с цел да почитат и те теб. Това съм правил постоянно ", е равносметката на Найденов.

В днешни дни той продължава да се среща с хора и да дава препоръки за бизнеса, да оказва помощ с каквото може на инициативните си познати. Но се старае да си гледа спокойствието и старините. Легендарна е кръчмата в родния му Богров, където преди време са се събирали и емблематични фигури.

" Кръчмата в Богров съм я оставил на един младеж, работят, гощават хората. Аз не вървя там към този момент, не ми е работа, а и в София съм си добре. Преди ходех на казино, само че доста деликатно играех постоянно. Сега се отхвърлих, към този момент нещо не ме влече. Вечеринките и нощният живот също не са ми приятни ", прям е Павел Найденов пред " България Днес ".