АРТЕМИС II: НОВА ЕРА В КОСМОСА
в задачите на НАСА - " Артемис I " и " Артемис II ". Базираната във Флорида компания на българския инженер Петко Динев създава високоустойчиви камери за задачите.
Българска национална телевизия, Диана Симеонова: Разкажете ни повече за вашия принос към задачата „ Артемис II “.
Инж. Петко Динев: Ние участваме и сме сътрудници с НАСА от много време. Близо към 20 години – нашата първа камера беше утвърдена от НАСА за галактически полети. Така че се чака на всички полети на „ Артемида “ да има наши камери. Както на първия, по този начин и на втория – има 8 наши камери сега, които следяха за вярното придвижване на ракетата до стартирането на капсулата " Орион " – нашия спускаем уред. Всичко мина доста добре.
Не беше елементарно да получим този контракт, защото условията бяха доста съществени. Очакваше се доста дълга работа от нас, само че когато НАСА тества нашите камери преди 15 години, те се оказаха доста издържливи. Успяха да покрият всички стандарти, които НАСА имаше. Така стартира дългият интервал на адаптиране на камерите към галактическата стратегия и успяхме доста добре да се оправим.
Въз основа на това НАСА ни разпореди да създадем нова камера, която към този момент е подготвена и ще бъде употребена за идващите галактически полети, в това число и тези до Марс.
Българска национална телевизия, Диана Симеонова: На какви условия би трябвало да устоят камерите в космоса?
Инж. Петко Динев : Някои от тях се намират на външната част на ракетата и наблюдават за вярната работа на моторите, както и за отделянето на ускорителите и на самия сателит.
По време на политане вибрациите, на които е подложена ракетата, са големи – изключително в частта при моторите. Те доближават до към 75 пъти земното ускоряване. Също по този начин температурните разлики са големи. Когато ракетата стартира да се цялостни с течен водород, температурата на водорода към минус 250 градуса, а кислородът е към минус 160. Затова ракетите се обледеняват извън тъкмо преди политане, тъй че камерите са подложени на голям стрес.
Да не приказваме, че след излитането стартира мощно загряване от моторите. Енергията, която се отделя, е доста огромна, което води до внезапни температурни флуктуации – студено, топло, студено, топло. Не всеки артикул може да издържи на това. Освен това има и радиация. Когато ракетата излезе в открития Космос, защитният щит на земната атмосфера към този момент го няма, тъй че камерите би трябвало да бъдат устойчиви и на радиация.
Българска национална телевизия, Диана Симеонова: Как се почувствахте, когато видяхте, че „ вашите очи “ летят с " Артемис "?
Инж. Петко Динев: Преживяването е в действителност неповторимо. За страдание, по време на това изстрелване аз не бях във Флорида – бях в командировка в България и нямах опция да участвам персонално.
Но при „ Артемис I “ бяхме поканени като участници в програмата да бъдем на ракетната площадка.
Преживяването е в действителност неповторимо. Само като видите самата ракета – тя е над 95 метра висока, което се съпоставя с 33–34-етажна постройка. Беше вечер, нямаше звезди, беше облачно, а галактическият център „ Кенеди “ се намира надалеч от обитаеми места. Самата панорама към ракетата е неописуема. И още повече – когато знаеш, че си съдействал, въпреки и с дребна част, за тази голяма ракета – чувството е просто необикновено.
Българска национална телевизия, Диана Симеонова: Има ли елементи от камерите, които се създават или създават в България?
Инж. Петко Динев: Да, несъмнено. Специално за задачите " Артемис I " и " Артемис II " камерите са закупени през 2014 година. Корпусите са направени в Пловдив, в нашия завод. Платките са съединени и тествани в България. Да не приказваме, че и във Флорида нашето произвеждане е единствено от българи, тъй че българската диря е доста мощна.
Българска национална телевизия, Диана Симеонова: Разкажете ни повече за вашия принос към задачата „ Артемис II “.
Инж. Петко Динев: Ние участваме и сме сътрудници с НАСА от много време. Близо към 20 години – нашата първа камера беше утвърдена от НАСА за галактически полети. Така че се чака на всички полети на „ Артемида “ да има наши камери. Както на първия, по този начин и на втория – има 8 наши камери сега, които следяха за вярното придвижване на ракетата до стартирането на капсулата " Орион " – нашия спускаем уред. Всичко мина доста добре.
Не беше елементарно да получим този контракт, защото условията бяха доста съществени. Очакваше се доста дълга работа от нас, само че когато НАСА тества нашите камери преди 15 години, те се оказаха доста издържливи. Успяха да покрият всички стандарти, които НАСА имаше. Така стартира дългият интервал на адаптиране на камерите към галактическата стратегия и успяхме доста добре да се оправим.
Въз основа на това НАСА ни разпореди да създадем нова камера, която към този момент е подготвена и ще бъде употребена за идващите галактически полети, в това число и тези до Марс.
Българска национална телевизия, Диана Симеонова: На какви условия би трябвало да устоят камерите в космоса?
Инж. Петко Динев : Някои от тях се намират на външната част на ракетата и наблюдават за вярната работа на моторите, както и за отделянето на ускорителите и на самия сателит.
По време на политане вибрациите, на които е подложена ракетата, са големи – изключително в частта при моторите. Те доближават до към 75 пъти земното ускоряване. Също по този начин температурните разлики са големи. Когато ракетата стартира да се цялостни с течен водород, температурата на водорода към минус 250 градуса, а кислородът е към минус 160. Затова ракетите се обледеняват извън тъкмо преди политане, тъй че камерите са подложени на голям стрес.
Да не приказваме, че след излитането стартира мощно загряване от моторите. Енергията, която се отделя, е доста огромна, което води до внезапни температурни флуктуации – студено, топло, студено, топло. Не всеки артикул може да издържи на това. Освен това има и радиация. Когато ракетата излезе в открития Космос, защитният щит на земната атмосфера към този момент го няма, тъй че камерите би трябвало да бъдат устойчиви и на радиация.
Българска национална телевизия, Диана Симеонова: Как се почувствахте, когато видяхте, че „ вашите очи “ летят с " Артемис "?
Инж. Петко Динев: Преживяването е в действителност неповторимо. За страдание, по време на това изстрелване аз не бях във Флорида – бях в командировка в България и нямах опция да участвам персонално.
Но при „ Артемис I “ бяхме поканени като участници в програмата да бъдем на ракетната площадка.
Преживяването е в действителност неповторимо. Само като видите самата ракета – тя е над 95 метра висока, което се съпоставя с 33–34-етажна постройка. Беше вечер, нямаше звезди, беше облачно, а галактическият център „ Кенеди “ се намира надалеч от обитаеми места. Самата панорама към ракетата е неописуема. И още повече – когато знаеш, че си съдействал, въпреки и с дребна част, за тази голяма ракета – чувството е просто необикновено.
Българска национална телевизия, Диана Симеонова: Има ли елементи от камерите, които се създават или създават в България?
Инж. Петко Динев: Да, несъмнено. Специално за задачите " Артемис I " и " Артемис II " камерите са закупени през 2014 година. Корпусите са направени в Пловдив, в нашия завод. Платките са съединени и тествани в България. Да не приказваме, че и във Флорида нашето произвеждане е единствено от българи, тъй че българската диря е доста мощна.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ