Твоето сърце се състои от любов
В предишното живели треперещи от пристрастеност хора. Тяхната загадка била в това, че при настъпването на нощта вместо облеклата те си сваляли кожата, с цел да почувстват по-добре едни други.
Когато човек си свалял кожата, другият виждал всички негови недостатъци, несъвършенство и обикновеност, само че все пак не губел предпочитание да се допре до тях. И в тези докосвания имало нещо надалеч по-интимно и съкровено, в сравнение с всички акробатики по-късно в леглото.
Жените. Жените влизали в своята кожа бързо и деликатно. На тях им било витално належащо да се измъкнат преди първия намек на утрото, с цел да оставят след себе си шлейф тайнственост. Мъжете влизали назад в своята кожа постепенно и без да бързат, мързеливо гледайки я.
Без кожата човек повече не е човек. Това към този момент не е човек и сласт, не е човек и инстинкт, не е човек и животно. Човек без кожа е Чувствителност.
Веднъж пристигнала Тъгата. Тъгата пуснала слух, че да си сваляш кожата е просташко и погрешно. Че в това няма никаква съкровеност, единствено разочарования и доста болежка. Че това е неявяване на хармония и не е хигиенично. А хората мълчали, само че вярвали.
Мълчанието се проточило. Кожата им компактно враствала в тялото. Вече не можело да я издърпаш от себе си без болежка и загуби. Хората почнали да я покриват със скъпи облекла, оправдавали нейната неучтивост с благовония.
И тогава любовта станала секс, нежността – необичайност, верността – тежест. С настъпването на нощта единствено облеклата неудобно падали на пода, телата към този момент се скривали в тъмнината и порока.
Аз постоянно мълча при типа на твоите неравности. От това кожата ми враства загрубява, само че аз виждам, че сърцето ти се състои от обич.
Не ги слушай. Твоето сърце се състои от обич, а не от клапани, мускули и артерии. Ако сърцето ти беше елементарна помпа за изпомпване на кръв, не бих желал да не помни по този начин фанатично своята кожа под леглото ти.
Никога не им вярвай. Твоето сърце се състои от обич.
Точно на теб приказвам.
Таико Варгис: книжовен дневник. Кожа.
