Девин е приказка в сърцето на Родопите
В предишното градът е бил прочут под името Диове, Дивен, Девлен, Девен, Дьовлен. Марин Дринов допуска, че това име е асоциирано с бесите, които древногръцкият историк Тукидид посочва „ Дьове “ – мечоносци. Добруски пък 
допуска, че това става по линия на Диос махайраофорон – Диове, мечоносци или диите. Други историци настояват, че името на града произлиза от реката и е с тракийски корен, чиято етимология остава неразбираема. В началото на 20 век името му е заменено на турското Селиме. През 1926 година пък получава българското име Здравец, само че и то не се постанова, което довежда до въвеждане на името Девин през 1934 година.
Историята на Девин стартира доста от дълго време. Тази част на планината е била населявана от тракийското племе дии и в разнообразни интервали е попадало под властта на разнообразни страни и империи. От Одриското царство, през антична Македония, Римската империя, Византия, Първото българско царство, Латинската империя, Никейската империя, Второто българско царство, феодалните владения на Алексий Слав, Османската империя, та до днешна България. Всички те са съдействали малко или доста за културното завещание на Девин. Най-ранните открити следи от живот край Девин са от бронзовата ера. В местността „ Потреба “ има руини от тракийско населено място и светилище. Трако-римско населено място край града е съществувало през ІV век. Проучено е още едно населено място с два некропола от ХІ и ХІV век.
При нашествието на османлиите през ХІV век, крепостта в местността „ Кавурското кале “ (позната още под имената „ Саята “ и „ Бабин град “) на пет километра западно от Девин бива завладяна от Ибрахим паша. Под властта на Османската империя Девин попада в Рупчоска нахия, Ахъчелебийски окръг, Филипополски санджак в Одринския вилает. По-късно Девин става център на „ Дьовленската сподели “, в която влизат 26 села с общо население 26810 души към 1912 година. В османски лист на селищата и броя на немюсюлманското население в тях от Пловдивско и Пазарджишко от 8 ноември 1635 година за Девин се показва, че в квартал Настан (тогава настрана село) и в село Лясково броят на немюсюлманските фамилии е общо 17, поради облагането им с налога джизие. Според Стефан Захариев към 1850 година в Девин има 60 помашки къщи и 200 жители-помаци. Според данните от преброяванията, през годините години Девин е наброявал до 4475 поданици, през 1978 година в Девин живеят 7341 души.
През 1859–1860 година локалното население се навдига на протест против високите налози и пропъжда османската администрация. След това се подвига на протест и против Източна Румелия, влизайки в състава на така наречен Тъмръшка република. Девин е опожарено от елементи на Българската войска през 1913 година, след протест на локалните поданици, 
инспириран от държавното управление на така наречен Гюмюрджинска република, като от 250 къщи остават здрави единствено 30. Девин е бил изпепеляван и по-рано – през 1905 година, както и през 1912 година, когато са останали единствено седем незасегнати къщи.
След Балканските войни в Девин се заселват и българи християни, най-вече от Широка лъка, Стойките, Солища и други. Читалището в града съществува през 1923 година. Към 1939 година популацията на Девинско наброява 21 770 души. В документ от основното мюфтийство в Истанбул, изброяващ вакъфите в Княжество България, допринасяли в интерес на ислямските религиозни, просветителни и благотворителни институции в интервала 16 век – 1920 година, формиран в интервала от 15.09.1920 до 03.09.1921 година, като вакъфско село се загатва и Девин (Dövlen).
Девин е град приказка в сърцето на Родопите. В този дивен и привлекателен ъгъл елате да се насладите на чист въздух, красива природа и тишина. Девин е мястото където ще се почуствате природени от удивителното комбиниране на величествени планини, реки и минерални извори. Природните дадености са добра причина за развиването и на алте рнативни форми натуризъм. Изключително атрактивназапосещения е предпазена околност „ Поречието на река „ Девинска ”. Тя съставлява картинно ждрело с присъщ ландшафт и забележителни скални форми и формирания, залежи на редки и предпазени растителни и скотски видове, чиито беспорни водачи измежду едемитите са родопския силивряк и дивата коза. Реката е изваяла голям брой красиви вирове и меандри, достигащи дълбочина 2-3 метра.
За улеснение достъпа на туристите до предпазената околност е построена екопътека „ Струилица – Калето – Лъката ”, която е извънредно атрактивна и включва железни мостове, стълби и места за отдих. В предпазената околност е обособена зона за рибарски туризъм с дължина 3 км., която дава отлични условия за лов на риба на балканска пъстърва. В местността „ Калето ” се намират руините на остаряла българска цитадела от VІ-ХІІІ век, а в месността „ Лъката ” е открито средновековно населено място. И двата обекта са със статут на монументи с локално значение и са под специфична закрила. Местностите „ Лисичево " и „ Чурал " се намират на 15 км. северозападно от гр. Девин. Живописната природа и комфортния асфалтов път от гр.Девин са фактори, които дефинират местността „ Лисичево ” като желано място за отдих и отмора на жителите и гостите на града. Уникална за себе си е и предпазена околност „ Триградско ждрело ”. Разположена е по поречието на р. Триградска по пътя Девин - Триград, на към 1,5 км. от селото. Защитената околност обгръща най-живописната част от речния каньон с отвесни стени, високи до 300 метра, които на местасе приближават една до друга надвиснали над пътя, закривайки небето. Величествена панорама на стръмни скали, върху които порастват смърчове и борове, придава особена стойност на този превъзходен естествен монумент.
Един от феномените на Триградско ждрело е пропастната пещера „ Дяволско гърло ”. Водите на р. Триградска навлизат с тътнеж в пещерата, където образуват 12 подземни водопада, най-големият от които е с височина 42 метра 
(един от най-високите в Европа), и се появяват още веднъж след 530 метра като избухлив карстов извор. За пещера „ Дяволско гърло ” се носят доста митове, а локалните поданици описват че, нищо което е влезнало в подземния и лабиринт, не излиза от нея. Интерес съставлява легендата, която споделя, че античните траки хвърляли в бездната своите вождове, с цел да ги създадат безсмъртни. Според друга легенда това е мястото, където митичния артист Орфей слязъл в подземното царство да търси своята обичана Евридика. В землището на с. Триград се намира Харамийската пещера, която също е от пропастен вид и предлага атракцияна границата на класическия и рисковия туризъм. През последните години предпазената околност „ Триградско ждрело ” е все по-популярно място за развиването на различни форми на туризъм, като посещаване на пещери, пешеходни преходи, наблюдаване на птици и растения, планинско колоездене, конен туризъм, рафтинг и други
Изключително привлекателно място за туристите е и предпазената околност „ Чаирите ”. Тя съставлява свлачищни езера, вековна гора и сенокосни ливади, ситуирани на 1600 метра надморска височина. Тук се намират някои изключителни естествени явления: Превалетият камък – естествена каменна арка, висока над 10 метра; Пияната гора с нейните дървета, странно изкривени и наклонени от свличането на почвените пластове, върху които порастват. Най-ценият и несравним естествен феномен в региона беспорно са 7-те свлачищни езера, непокътнати от епохата на кватернера. Ценни за развиването на туризма са минералните извори:
Находище “Беденски бани “- ситуирано на 12 км. от гр. Девин, с температура 73,5 – 76°С. Минералната вода има външно балнеологично приложение. Основният профил за прилагане включва болести на опорно-двигателния уред, гинекологични болести и кожни болести.
Находище “Девин ” - ситуирано в гр. Девин,с температура 37–45°С. Минералната вода има следните предопределения:
- за питейно приложение – стомашно-чревни заболявания; жлъчно-чернодробни заболявания; бъбречно-урологични заболявания; обменно-ендокринни болести
- за външно приложение – за болести на опорно-двигателния апарат; на нервната система; половата система, сърдечно-съдовата система и кожни заболявания;
- за инхалационно приложение – при болести на дихателната система от възпалително, алергично и токсично естество;
- за 
спортно-профилактични цели и закаляване на организма в закрити и открити водни басейни.
Находище “Михалково ” е с дебит на находището 2,8 л/с. Водата извира с температура 16-26°С. Тя е най-силно газираната въглекисела вода в страната. Благоприятна е за лекуване на сърдечно-съдови болести, на болести на храносмилателния уред, на нервната система и за лекуване на ендокринно-обменни болести.
Находища “Настан-1 ” и „ Настан-2 ” – се намират се в кв. Настан, гр. Девин. Водата е сулфатна, хидрокарбонатно-натриева и се употребява за:
- питейно водолечение и балнеопрофилактика – стомашно-чревни, бъбречно – урологични и обменно-ендокринни заболявания;
- трапезни цели като натурална минерална вода - на водоизточника или в бутилиран тип, в това число и газирана.
Девин е подобаващ за отмора през четирите сезона на годината, само че това което ще остане незабравимо за посетителя е топлото гостолюбие на девинчани и жителите от района и опцията да опитат от чистите и натурални вкусотии и специалитети като родопски чеп, пататник, смилянски боб и балканска пъстърва.
