Кога грейва първата коледна елха в България?
В предишното българинът е посрещал Коледа непретенциозно - с постната вечеря на Бъдни вечер, с молитва и пита, с коледарите, песните и заклинанията за здраве и благодат. След Освобождението ритуалите за Коледа и Нова година в България бързо стартират да се европеизират.
" В банкетната зала по остарял немски бит бе сложена огромна коледна елха със запалени свещи, а под нея - чинии със сладкиши и дарове ".
Годината е 1880. Княз Александър Батенберг провежда коледен бал. В Княжеския замък светва коледна елха - непозната до този миг традиция в България. Поканени са 116 посетители, на които е сервирано шампанско и бургундско вино. Случва се Коледа " както е в Европата ", отбелязва столичната общност тогава.
" Сладкишите и сладките ядене тогава са били изключително атрактивни, тъй като не са присъщи за българската кулинария по това време. Целта на княза е в последна сметка да привнесе част от тази европейска просвета и в България, най-много посредством образеца на управлящия монарх ", споделя доктор Божидар Първанов - Институт по етнография и фолклористика.
Първата домашна елха била в жилището на министър-председателя Стефан Стамболов. Била украсена с гирлянди, стъклени топки и блестящи играчки. След края на коледния банкет гостите получили правото да отнесат по една играчка за спомен. " Да те поканят на елха " било огромна чест.
" Наричали са го също и " Да отидеш на елха ", тъй като елхата тогава се появява по този начин да се каже изведнъж. България би трябвало да направи един доста огромен скок след освобождението, с цел да влезе в фамилията на цивилизованите нации. Такива културни прояви са били потрес за доста хора. То е градска легенда, само че не е и напълно легенда, ами си е истина, доста от първите гости тука в Двореца, които са идвали да се срещнат с княза са се събували пред вратата на балната зала ", уточни доктор Божидар Първанов - Институт по етнография и фолклористика.
Новата коледна традиция се харесала на столичани. Започнала замяна на коледни " преносими картинки ” - пощенските картички. От този интервал са и първите сведения за потребление на " огнени играчки ”, както наричали зарята.
" Появяват се пазари за елхи, украсяват се елхи по учебни заведения, по публични здания, става част от културата. Децата стартират да чакат дарове ", уточни доктор Божидар Първанов - Институт по етнография и фолклористика.
В края на 19 и началото на 20 век коледни наряди по българските земи давали и Дядо Мраз, и Дядо Коледа.
" В банкетната зала по остарял немски бит бе сложена огромна коледна елха със запалени свещи, а под нея - чинии със сладкиши и дарове ".
Годината е 1880. Княз Александър Батенберг провежда коледен бал. В Княжеския замък светва коледна елха - непозната до този миг традиция в България. Поканени са 116 посетители, на които е сервирано шампанско и бургундско вино. Случва се Коледа " както е в Европата ", отбелязва столичната общност тогава.
" Сладкишите и сладките ядене тогава са били изключително атрактивни, тъй като не са присъщи за българската кулинария по това време. Целта на княза е в последна сметка да привнесе част от тази европейска просвета и в България, най-много посредством образеца на управлящия монарх ", споделя доктор Божидар Първанов - Институт по етнография и фолклористика.
Първата домашна елха била в жилището на министър-председателя Стефан Стамболов. Била украсена с гирлянди, стъклени топки и блестящи играчки. След края на коледния банкет гостите получили правото да отнесат по една играчка за спомен. " Да те поканят на елха " било огромна чест.
" Наричали са го също и " Да отидеш на елха ", тъй като елхата тогава се появява по този начин да се каже изведнъж. България би трябвало да направи един доста огромен скок след освобождението, с цел да влезе в фамилията на цивилизованите нации. Такива културни прояви са били потрес за доста хора. То е градска легенда, само че не е и напълно легенда, ами си е истина, доста от първите гости тука в Двореца, които са идвали да се срещнат с княза са се събували пред вратата на балната зала ", уточни доктор Божидар Първанов - Институт по етнография и фолклористика.
Новата коледна традиция се харесала на столичани. Започнала замяна на коледни " преносими картинки ” - пощенските картички. От този интервал са и първите сведения за потребление на " огнени играчки ”, както наричали зарята.
" Появяват се пазари за елхи, украсяват се елхи по учебни заведения, по публични здания, става част от културата. Децата стартират да чакат дарове ", уточни доктор Божидар Първанов - Институт по етнография и фолклористика.
В края на 19 и началото на 20 век коледни наряди по българските земи давали и Дядо Мраз, и Дядо Коледа.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ