Вписаха майстор кошничар в листа на „Живи човешки съкровища 2024”
Министерството на културата вписа единствения занаятчия кошничар в област Бургас - Станко Киров в районната листа на „ Живи човешки съкровища 2024 ". Той е един от дребното занаятчии, занимаващи се с плетене на кошници, които към момента поддържат традицията през годините.
Станко Киров освен развива занаята в своята работилница, само че и образова на кошничарство студенти във филиала на Националната художествена академия в Бургас. Срещата му със занаята била инцидентна. Веднага след казармата.
„ За пръв път на 4 май 1994 година влязох в кошничарска работилница. И не съм влезнал, тъй като съм бил разпален от този поминък, просто взех решение да опитвам. Запалването стана в процеса на работа. Колкото повече години го работих, разбрах, че това е нещо, което ми носи извънредно наслаждение ", споделя Станко Киров.
За да навлезе в занаята, му били нужни 5 години. Заедно с усвояването му, следвал и висшето си образование-икономика. Без съмнения избрал да продължи с кошничарството. През първите години правел мебели, само че схванал, че може да основава и изкуство.
„ Годините обратно, откакто участвах в един план на община Бургас, с трима занаятчии и трима художници, виждайки плана, който изработихме, аз разбрах, че кошничарството не е единствено неща, които да се вършат, които да се употребяват в бита. В кошничарството безусловно от един вързоп пръчки може да се прави изкуство ", споделя Станко Киров.
И с горделивост ни демонстрира паното, което проектирал с колеги-художници. Разказва, че за изработването му бил необходим близо месец.
За да се създаде първокласен артикул, е нужен и добър материал-клонки от елементарна върба- ракита.
Майсторът, включен в районната листа на детайлите на материално културно завещание към Министерството на културата, изяснява, че занаятът се учи всеки ден.
„ Не всеки човек би решил да го развива този поминък. Има доста сътрудници, които каквото са научили. Това си и работят. Те не вършат нищо повече от това, което са научили. Но с цел да го развиеш този поминък, с цел да добавиш нещо от себе си, там към този момент изисква някои други умения, които не всеки човек ги има ", споделя Станко Киров.
Оценява включването си регистъра на Министерството на културата, като сигнал, че занаятът му изчезва.
„ Участието ми в системата „ Живи човешки съкровища " да концентрира внимание върху този поминък, заради причина, че безусловно пред очите ми за 30 години от стотици майстори, в този момент сега в цяла България сме не повече от 5 индивида ", споделя Киров.
Станко Киров освен развива занаята в своята работилница, само че и образова на кошничарство студенти във филиала на Националната художествена академия в Бургас. Срещата му със занаята била инцидентна. Веднага след казармата.
„ За пръв път на 4 май 1994 година влязох в кошничарска работилница. И не съм влезнал, тъй като съм бил разпален от този поминък, просто взех решение да опитвам. Запалването стана в процеса на работа. Колкото повече години го работих, разбрах, че това е нещо, което ми носи извънредно наслаждение ", споделя Станко Киров.
За да навлезе в занаята, му били нужни 5 години. Заедно с усвояването му, следвал и висшето си образование-икономика. Без съмнения избрал да продължи с кошничарството. През първите години правел мебели, само че схванал, че може да основава и изкуство.
„ Годините обратно, откакто участвах в един план на община Бургас, с трима занаятчии и трима художници, виждайки плана, който изработихме, аз разбрах, че кошничарството не е единствено неща, които да се вършат, които да се употребяват в бита. В кошничарството безусловно от един вързоп пръчки може да се прави изкуство ", споделя Станко Киров.
И с горделивост ни демонстрира паното, което проектирал с колеги-художници. Разказва, че за изработването му бил необходим близо месец.
За да се създаде първокласен артикул, е нужен и добър материал-клонки от елементарна върба- ракита.
Майсторът, включен в районната листа на детайлите на материално културно завещание към Министерството на културата, изяснява, че занаятът се учи всеки ден.
„ Не всеки човек би решил да го развива този поминък. Има доста сътрудници, които каквото са научили. Това си и работят. Те не вършат нищо повече от това, което са научили. Но с цел да го развиеш този поминък, с цел да добавиш нещо от себе си, там към този момент изисква някои други умения, които не всеки човек ги има ", споделя Станко Киров.
Оценява включването си регистъра на Министерството на културата, като сигнал, че занаятът му изчезва.
„ Участието ми в системата „ Живи човешки съкровища " да концентрира внимание върху този поминък, заради причина, че безусловно пред очите ми за 30 години от стотици майстори, в този момент сега в цяла България сме не повече от 5 индивида ", споделя Киров.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ