Социологическите проучвания преди вота: стабилен връх и и неизвестни около бариерата
В месеца преди парламентарния избор на 19 април три социологически организации обрисуват сходна, само че не изцяло идентична картина на политическите настройки в страната. Проучванията на „ Галъп Интернешънъл Болкан “, „ Маркет линкс “ и „ Сова Харис “ удостоверяват водещата позиция на групировката на някогашния президент Румен Радев „ Прогресивна България “, само че се разминават както във връзка с размера на нейната преднина, по този начин и по броя на партиите, които биха влезнали в идващото Народно заседание.
Водеща позиция на „ Прогресивна България “ във всички проучвания
И трите организации са единомислещи, че „ Прогресивна България “ е първа политическа мощ. Според „ Галъп “ тя получава 30,7% поддръжка измежду твърдо решилите да гласоподават, „ Сова Харис “ регистрира подобен резултат от 30,9%, до момента в който „ Маркет линкс “ ѝ дава 30,8%.
На второ място устойчиво се подрежда ГЕРБ-СДС, като резултатите варират в относително стеснен диапазон – сред 19% и 20%. Третата позиция във всички изследвания е за обединението ПП-ДБ, която събира сред към 10% и 13%.
Различия при по-малките партии и парламентарната настройка
Сериозните разминавания стартират при оценката за по-малките обединения и броя на партиите, които ще преминат 4-процентната преграда.
Според „ Маркет линкс “ в Народното събрание сигурно влизат пет партии, като никоя друга не прескача бариерата.„ Галъп “ също вижда сигурни пет участници, само че позволява висока възможност за шеста политическа мощ.„ Сова Харис “ непосредствено предвижда шестпартиен парламент, като включва и „ Българска социалистическа партия – Обединена левица “ с резултат от 4,4%.Различия има и в поддръжката за Движение за права и свободи – от 10,2% при „ Галъп “ до 6,5% при „ Маркет линкс “ и 7,1% при „ Сова Харис “. При „ Възраждане “ също се следи разновидност – сред 4,2%, 5,6% и 6,7%.
Битката за изборната преграда
И трите изследвания демонстрират скупчване на обединения към 4-процентния предел, само че подреждането им е друго.
„ Галъп “ слага най-близо „ Българска социалистическа партия – Обединена левица “ (3,9%) и „ Сияние “ (3,1%).„ Маркет линкс “ вижда по-широк кръг кандидати – „ Величие “, „ Сияние “, МЕЧ и „ Българска социалистическа партия – Обединена левица “, всички към или малко над 3%.„ Сова Харис “ е единствената, която дава на левицата резултат над бариерата.Активност и политически подтекст
Очакваната изборна интензивност също варира. „ Маркет линкс “ предвижда към 54% присъединяване (3,3–3,5 млн. души), което би било връх за последните години.
„ Сова Харис “ приказва за към 55%, само че с по-нисък безспорен брой гласуващи – малко под 3 милиона.
„ Галъп “ прави оценка твърдото желание за присъединяване сред 3,1 и 3,2 млн. души.
В интерпретацията на резултатите се обрисува и обща наклонност – висока степен на протестен избор и търсене на смяна в управническия модел, както и сдържаност към бъдещи обединения, изключително измежду гласоподавателите на водещата политическа мощ.
Макар и с разлики в детайлите, трите социологически изследвания обрисуват сходна съществена картина: ясно изразен водач в лицето на „ Прогресивна България “, устойчиво второ място за ГЕРБ-СДС и фрагментиран политически терен с оспорвана борба към изборната преграда.
Най-същественият въпрос остава дали идващият парламент ще бъде формиран от пет или шест партии – и дали тази настройка ще разреши образуването на устойчиво ръководство.
