В Международната организация на криминалната полиция, известна като „Интерпол“ членуват

В Международната организация на престъпната полиция, известна като „ Интерпол “ членуват над 190 страни. Основната й цел е взаимоотношение и подкрепяне в битката им с престъпността.

По думите на някогашния началник на „ Жандармерия ", НСБОП и НСО ген. проф. Румен Миланов, България е един от учредителите на „ Интерпол “.

Една от главните функционалности на организацията е издирването на избягалите от правораздаването нарушители. С алена бюлетина сега се търсят 7484 души, направили тежки закононарушения. От тях - 46 са българи. Според специалисти, това е внушителна цифра за мащабите на страната ни.



„ Ако тези 46 ги съотнесем със страни от района, излиза наяве, че Сърбия има на половина, Северна Македония има двама, а Англия има по-малко от нас. Броят на търсените е повишен, помня години с по 10-15 индивида “, споделя Тихомир Безлов от Центъра за проучване на демокрацията.

Всички търсени с алена бюлетина имат над пет годишни присъди и са създатели на тежки престъпления- убийства, наркотрафик, трафик на хора, подправяне, контрабанда. Някои от тях са избягали незабавно след осъществяването на закононарушението, други по време на досъдебната фаза, а трети – по време на правосъдния развой. От множеството няма и диря. А местонахождението на други е известно, само че няма да изтърпят наказването си поради отвод да бъдат екстрадирани.

„ Това значи, че системата за техния надзор, най общо казано, има пробойни и затова тези хора могат да изоставен страната, да се укрият от правораздаването. Явно този въпрос би трябвало да ни накара съответните етапи на тяхното гонене би трябвало да бъдат деликатно разследвани. Винаги ще избяга някой, само че това би трябвало да е най-малък брой “, споделя ген. Румен Миланов.



„ При всяко състояние ще има хора, които ще се отклонят – дали по време на правосъдния развой, дали след неговото привършване, и до привеждане на наказването в осъществяване. Системата няма по какъв начин обективно да е в положение да отстрани всички тези проблеми на хора, които са се отклонили. Със сигурност обаче има случаи от тези, които демонстрират някакъв проблем при разглеждането на съответния проблем от правосъдната система “, отбелязва юрист Андрей Янкулов, който е и някогашен прокурор.

Според Тихомир Безлов една от хипотезите е, че прекалено много хора съумяват да се укрият от българската правосъдна система. „ Знаем за доста случаи на рискови лица, които правосъдната система освобождава – дали прокуратурата, дали съдът, само че това което виждаме са брутални случаи – убийства на няколко индивида, а в един миг когато излезе присъдата е напуснал страната “, споделя Тихомир Безлов.

Вече девет години „ Интерпол “ търси с алена бюлетина Ангел Христов и Пламен Галев, обществено известни като братя Галеви. Делото против тях стартира през септември 2009 година Двамата бяха приети за отговорни за образуване, управление и присъединяване в група за насила, изнудвания, добиване на облаги посредством втълпяване на боязън. Получиха 7 и 5 години затвор от Софийския апелативен съд, а Върховният касационен съд ги на понижи на 5 и на 4 години отнемане от независимост. Но двама към този момент се бяха укрили.

„ При тях политическото въздействие и разтърсвания бяха по огромни, това са хора работили с българските служи. Имаше забавни полемики, по какъв начин макар знанието за въздействие върху Дупница, българската правосъдна система и даже политици, ги пазят от гонене. Беше една дълга сага на следствие, на покачване на обвинявания, на задържане, освобождение и в последна сметка на първа инстанция бяха оправдани, на втора бяха наказани в София и тогава в действителност съумяха да излязат отвън системата за отнемане от независимост през опцията да се явят на локални избори като претенденти. Това беше основанието да ги освободят и тогава изчезнаха “, напомня случая Безлов.



А Андрей Янкулов показва, че има отминалост за всяко наказване и когато изтече, то не може да бъде приведено.

При тях напълно реалистична е хипотезата, че могат да се приберат по-късно и няма да могат да бъдат арестувани, счита той.

Давността за осъществяване на наказването при Ангел Христов и Пламен Галев ще изтече след 5 години, сподели наша информация. За момента няма никаква диря от тях.

„ Онова, което вършим е по упоменатите канали да желаеме от съответните способени органи информация за местоположението на тези лица, само че досега такава не е доказана “, означават от ГДНП.

Друг издирван с алена бюлетина и също липсващ по време на правосъдния развой е Илиян Тодоров. Навръх Великден през 2009 година след скандал пред дискотека „ Соло “ той пробожда смъртоносно 21-годишния Кирил Въжаров, вратар на националния тим по хокей на лед и 24-годишния Васил Александров. Тежко е ранено и трето момче - Кирил Димитров. Илиян опита да се укрие още в нощта на убийството и се съобщи едвам откакто беше разгласен на национално търсене. Две години по-късно той беше оневинен на първа инстанция и освободен. Тогава изчезна безследно.

„ Там има оправдателна присъда на първа инстанция той остана без мярка, оневинен е само че съд се е произнесъл, анулира му се мярката и оттова насетне той има опция да се укрие както се случва. Горните инстанции връщат присъдата, Апелативният съд я обръща, Върховният я удостоверява – това е типично проявяване на случаите, при които при оправдаване на лицето, то има опция да се укрие, даже и по нататък да бъдат прочетени неоправдателни присъди “, напомня Тихомир Безлов.

„ Една доста известна съдийка, която бе извадена от системата, в този момент е политически дейна – взе участие в оправдаването му. Интересното е, че един юрист и депутат му беше бранител и по-късно по какъв начин изчезна от страната. Баща му беше политически авторитетен човек в Перник, съгласно мен това беше опция да се въздейства на съда през юриста, в последна сметка този човек писа до основния прокурор по какъв начин е почтен и изчезна по-късно “, изяснява Безлов.

Според ген. Румен Миланов тези случаи стават с помагачи. „ Даже, в случай че приемем догадка за зелена граница, някой би трябвало да го преведе, да го посрещне, да се откри метод за превозването му през контролно-пропусквателен пункт и да навлезе в друга страна от Европейски Съюз, където контролът е различен - Румъния, Унгария, опциите нарастват и трябват по-нови и бързи технологии “, споделя още ген. Миланов.

Бегълци от правораздаването, търсени с алена бюлетина са и други двама младежи, наказани за убийството на студента Стоян Балтов. Фаталното нахлуване и побой стават през 2008 година година до дискотека „ Амнезия “. За убийството, осъществено с особена свирепост, бяха упрекнати трима. Получиха по 18 години затвор от Върховния касационен съд. Съдебният развой се проточи 6 години и в неговия край се оказа, че двама от тях - Светлозар Стоилов и Вили Георгиев липсват.

Според юрист Андрей Янкулов това наказателно произвеждане е образец за един различен аспект. „ В избран случаи, когато доста се разтегли във времето едно наказателно произвеждане, ограниченията за неотклонение, които са наложени, даже да няма съображение за тяхната анулация, както когато има оправдателна присъда, се анулират. Особено, когато има и преклузивни периоди, би трябвало да се анулира. За правосъдната фаза дългото разглеждане на делото води до отпадане на изначалните рискове и репресията по отношение на арестувания към този момент става несъразмерна на фона на това, че страната не е съумяла да организира наказателния развой в рационални периоди. Получава се нещо като бонус за лицето, против което се води наказателното произвеждане – да остане с по-лека мярка, което води до обективната опция да се укрие “, изяснява юрист Янкулов.

„ В множеството от случаите, които имаме, правосъдният развой продължава години, изненадващо дълго, само че даже и при къси процедури, се излиза от законовия период, в който може да се държи обвиненият и откакто няма механизъм да бъде арестуван, се възползва от опцията си. Това нормално важи за хора с запаси, не за обществено слаби психопати “, показва Тихомир Безлов.

Преди четири години се появиха информации, че Вили Георгиев е бил задържан в Южна Африка. Държавата ни изпрати искане за екстрадиция, само че резултат липсва и до през днешния ден.

„ С Южна Африка казусът е нежеланието да се сътрудничи, не нямат интерес от съдействие “, счита Безлов.

Друг българин, търсен с алена бюлетина и с ясно местоположение, е банкерът Цветан Василев. А най-пресният образец е Евелин Банев- Брендо.



Соченият за кокаинов крал преди месеци беше задържан в Украйна. От полицията в Киев оповестиха, че той е бил част от престъпна група за пране на пари и разпространяване на опиати на територията на Европейския съюз. Бил е с подправени документи са идентичност, а при обиски в дома му е открита наркооранжерия, споделят киевските управляващи.

„ Бяха открити нарколаборатория и насаждения на марихуана и въз основа на този факт следсвието към този момент е стартирал. В ход е следствие, при което ще бъдат открити лица, имащи отношение към образуване на нарколабораторията. Също по този начин прокурорите от Святошинска окръжна прокуратура на град Киев са подготвили и внесли в съда молба за използване по отношение на арестувания мярката за задържане с по-нататъшна процедура за изгонване “, отбелязва Наталия Калиновска от Националната полиция на Украйна.

Евелин Банев има три ефикасни присъди. В Италия е наказан на 20 години затвор по по този начин наречената спекулация „ Кокаинови крале “. В Румъния получава 10 години и половина затвор за трафик на 51 кг кокаин.

Делото му у нас продължи 12 години. То беше за присъединяване в незаконна група и пране на пари. Окончателната присъда на висшия касационен съд е 6 години затвор и беше постановена преди три години. Тогава се откри, че Банев, който беше с мярка подписка и възбрана да напуща страната, е липсващ. Вероятно няма и бъде екстрадиран у нас, макар напъните на прокуратурата.



„ Доколкото ми е известно, заради специфичност на украинската правна система, обвързвана с придобиването на поданство, Евелин Банев няма да бъде екстрадиран. При придобиване на украинско поданство се смята, че той е единствено украински жител и заради тази специфичност на тяхната правна система, той няма да бъде екстрадиран “, изяснява Стефан Джолев - шеф в бранш „ Издирване “ на ГДНП.

Брендо неслучайно се е отправил точно към Украйна с ясната цел и - да получи отбрана и гаранция, че няма да бъде екстрадиран.

„ Някой хора с положително материално положение стават вложители в сходни страни и това прави комплицирано връщането им. Има няколко случая, когато съдът вижда и споделя: Няма съображение за екстрадиция. Нещата не се раелизират, само че е въпрос на съгласуваност сред всички структури “, счита Миланов.

Един от последните случаи на оповестени за търсене с алена бюлетина е от края на 2019 година Бизнесдамата Станка Марангозова е убита в автомобила си в столичния квартал „ Младост “. Убиецът спрял с мотоциклет до колата й, извадил букет с изкуствени цветя и почукал на стъклото й. Зад цветята държал револвера със заглушител. За изтезанието, на съд са предадени четирима души, измежду които и чиновник на НСО. А посоченият като гарант на убийството изчезва.



„ В рамките на наказателното произвеждане той е с изменена мярка за неотклонение. Обичайната обстановка, може би поради това, че наказателния развой е нескончаем. В един миг съдът трансформира ограниченията в по-леки и съумява да се укрие “, показва Джолев.

„ Има случаи, в които, в случай че авансово изтече информация към лицето, то подхваща съответните дейности, с цел да не бъде арестувано. Те демонстрират недостиг по веригата, изключително, в случай че се касае за такова протичане на оперативни дейности към лицето “, отбелязва и Янкулов.

Според него дефицитът е на всички места по веригата – полицията, органът, който следи и управлява съответното следствие в прокуратурата, в случай че по нататък вероятно може да се търси аргументи за такива неудачи на наказателното гонене.

Най-вероятно всички търсени са зад граница. И са избрали тъкмо избрани страни. Където имат гаранция за сигурност, настояват специалистите.

Според Миланов най-вероятно са си намерили оазис- Африка, Южна Америка. „ Без да споделям, че няма полицейски системи, те заобикалят да влизат в полезрението на полицията, само че това става с помагачи. Може и цели колонии да основават. Интерес съставлява къде са, в случай че не мога да бъдат привлечени към правораздаване, най-малко да бъдат открити, а в днешния свят това не е мъчно “, счита ген. Миланов.

Според него те да се укрият тук-там, където могат да се потопят – да не провокират интерес. „ Например отива даже и подписва брак, непознати документи за идентичност, нов метод на живот стартира да води. Всеки намира друг метод да продължи живота си и метода на укриване “, споделя още ген. Румен Миланов.

Понякога сигнали идват освен от партньорски служби и по интернационалните полицейски канали. Но и от бдителни жители.

Според ген. Румен Миланов обаче няма случай някой да пристигна и да каже: Видях лицето „ х “, и това да докара до открива не търсено лице. „ Обикновено хората се припознават, вадят облик и споделят кого са видели, а ние го ревизираме, колкото и несериозно да звучи “, изяснява той.

Не са редки случаите, в които откриваме у нас търсени в алена бюлетина. Последният случай е отпреди дни. Издирван за ликвидиране в Турция е задържан в Казанлък. Той ще изтърпи наказването си - пожизнен затвор в Стара Загора. Но, безспорно един от най-хубавите удари на нашите служби е залавянето на сръбския наркобос Сретен Йосич у нас. Арестуван е през 2002 година в столицата. Предлага да покрие външния ни дълг против свободата си. Подготвя се и неговото бягство от пандиза.

Сръбският наркобос обаче е сполучливо екстрадиран в Холандия. А несполучливото му бягство от пандиза има кървави последици. Няколко души са показно разстреляни при едно от най-масовите поръчкови убийства у нас.