22 декември 1887 г. в Държавен вестник е обнародван закона

22 декември 1887 година в " Държавен вестник " е обнародван закона за Граничната стража на Княжество България. Така се слага началото на Гранични войски.

През 1887 година министър-председателят и министър на вътрешните каузи на Княжество България Стефан Стамболов внася в Народното събрание законопроект за пограничната стража. Той, както сочи основателят му, е израз на осъзнатата “нужда от учредяването на особена стража, натоварена извънредно с пазенето на границата. ” След малко разискване Народното събрание приема първия у нас Закон за пограничната стража (Държавен вестник, № 145, 22 декември 1887 г.). Законът планува защитата на границите да се “извършва от една погранична стража, която се състои от конни и пеши стражари, разграничени на младши и старши. ” На всеки жандарм се пада за защита откъслек от граничната линия, не по-къс от два и не по-дълъг от шест километра, напомнят от Министерство на вътрешните работи.

Със заповед на министъра на вътрешните работи № I-183/22.12.1992 година формалният празник на Национална работа “Гранични войски ” ( ”Гранична полиция ”) се празнува всяка година на 22 декември.

В края на 1894 година е признат вторият Закон за пограничната стража. Според него тя е към военното министерство и се състои от шест пехотни роти, образувани по една от всяка дивизионна област - по това време България е разграничена на следните дивизионни области: 1-ва Софийска, 2-ра Тракийска, 3-а Балканска, 4-а Преславска, 5-а Дунавска и 6-а Бдинска. Ротите носят номерата на дивизиите си и охраняват граничния сектор на своята дивизионна област. Към тях са и 150 конни стражари от Министерство на вътрешните каузи за полицейска работа и 200 конни стражари за митническа работа от Министерството на финансите.

Според издадения през август 1895 година Правилник за пограничната стража тя се попълня с пехотни офицери и подофицери, като се дава преимущество на непринудено изявилите предпочитание за постъпване в граничната стража, както и на тия, които са се употребили с добра препоръка от началството си. Изисква се фелдфебелите да имат минимум 2 години свръхсрочна строева работа, “да са добре грамотни и да се отличават по своята почтеност, старание и сила ”, а редниците се сортират от остарелия набор на пехотните елементи “по своята почтеност, старание, послушност и сила. ”

След 1895 година на шпации, отговарящи на потребностите за защитата на границите при съществуващата организация на граничната стража, се строят по този начин наречените образователни постови пространства - гранични кули.

С цел по-нататъшното подсилване на граничната стража на 16 май 1900 година е утвърден първият Устав за пограничната работа. Уставът фиксира пълномощията на граничната стража като “единствена способена власт във всеко отношение ” върху “самата гранична линия и най-близката до нея околност ”, в това число и “ония погранични обитаеми пунктове, в които няма никаква полицейска или административна власт. ”

Под защитата на граничната стража се слага гранична зона, разпростряла се на 5 километра във вътрешността от сухопътната граница в територията на България. По дунавската и черноморската граница такава зона не се основава и “влиянието на пограничната стража се лимитира единствено върху брега ”, като службата по водните граници се носи от пехотинци и от малобройна кавалерия.

В паметната с Илинденско-Преображенското въстание 1903 година случаите по южната граница зачестяват. На 25 септември ефрейтор Сотир Цанев и подчинените му шестима редови войници (Божил Йовев, Михалко Христов, Кръстьо Зарев, Марко Паунов, Георги Котев и Иван Георгиев) водят неколкочасов яростен пердах против близо 500 непознати бойци. Същата година граничен патрул, командван от ефрейтор Атанас Божков (в състава на който са още трима редови войници - Георги Стоянов, Христо Тренов и Никола Златаров) арестува двама противникови бойци, проникнали в наша територия, а по-късно води пердах с още към петдесет. През този интервал редови войник Илия Иванов със служебното си куче стопира тайфа от 180 души.

През Балканската война (1912 година - 1913 г.) граничната стража се бори с висок дух и демонстрира в боевете същински подвиг. Генералът от пехотата Никола Иванов, който през март 1913 година командва Втора българска войска при преодоляването на Одринската цитадела, написа: “Тези войски, в случай че и да не бяха доста, само че службата на границата беше основала от тях действителни пазители на неприкосновеността на земята ни. Честите инциденти… в които вземаха участие… войските от пограничните постове… бяха създали… във войските от границата… превъзходен дух и убеденост в нашето превъзходство… ” От особена значимост по време на войната са дейностите на Бургаския отряд, който сполучливо обезпечава левия фланг на 3-та войска. При Бунархисар се изявяват бойците на 10-а гранична тайфа - не се поколебават пред четворното предимство на съперника. И побеждават. При офанзивата на Одринската цитадела се отличават две роти от 7-а и 8-а гранични дружини, които през нощта преодоляват надълбоко до гърдите тресавище.

По време на Първата международна война (1914 година - 1918 г.) още веднъж граничарите са на предните позиции. Цели пет денонощия през август 1916 година бойците от 15-а гранична тайфа са подложени на обстрел, само че не отстъпват. На 1 против 2 септември минават в нахлуване, завземат територия от 5 до 15 километра и я удържат до идването на регулярните въоръжени сили. С цената на свидни жертви. Техните бойни приятели още през идната 1917 година поемат самодейността и с дарения построяват в памет на починалите за обединяването на Отечеството офицери и бойци от 15-а гранична тайфа Паметника на граничаря в Морската градина на Варна. Този монумент е уникален у нас. Десетилетия наред граничарите (действащи и от запаса), макар компликациите, поставят благородни грижи за поддържането му, а през 1998 година при тържествена конюнктура откриват възобновения след главен ремонт монумент.

Сериозни компликации в организацията на граничната стража настъпват вследствие на ограничаващите клаузи на Ньойския кротичък контракт от 1919 година Съгласно член 69 “България ще може да образува гранична стража, която ще се рекрутира посредством непринудено постъпване и не ще надминава 3000 души ”, от тях не повече от 150 офицери и 200 подофицери. Като цяло развиването на граничната стража доникъде на 30-те години протича в сковаващите рамки на Ньойския контракт.

На 24 декември 1920 година Министерският съвет взема решение за основаване на Морска и Речна полицейска работа.

Управлението на Морската полицейска работа се намира във Варна с подчинени група полицейски кораби, миночистачно поделение, водолазна команда и кораборемонтна работилница. Групата полицейски кораби взема решение необятен кръг задания: полицейски, митнически, аварийно-спасителни, хидрографски, пощенски, подпомагане на пристанищните управляващи, надзор и подпомагане на риболова.

Втората международна война (1939 година - 1945 г.) оказва огромно въздействие върху граничната стража. През 1940 година на България се възстановява Южна Добруджа. Сред първите български войски, навлезли в региона, е 4-и граничен полк, който незабавно поема региона на границата. През интервала 1941 година - 1944 година граничните елементи непрекъснато се ускоряват. След основаването на Прикриващия фронт три гранични бригади влизат в състава му и получават задача да се приготвят за упорита защита, с цел да прикрият мобилизацията. В същия интервал се отделя изключително внимание за усилване на защитата и защитата на черноморската граница - образуват се преносима и неподвижна защита, които обгръщат цялото крайбрежие.

Гранични подразделения и елементи интензивно вземат участие в първия интервал на Отечествената война (септември-ноември 1944 г.). В решителните боеве за преодоляването на Прищина се открояват бойците и командирите от 6-и граничен полк. Санитарният редови войник Станчо Пешев в разразилата се стихия, под патроните и снарядите на неприятеля изнася, превързва и избавя своите ранени бойни приятели. Проявявайки мъжество подофицерът Пенко Цеков неведнъж влиза в постройката, наречена “Бункера ”, и с карабината си унищожава всеки появил се съперник.

През Отечествената война и директно след нейното довеждане докрай организационната конструкция и дислокацията на граничната стража се резервират, както са през предходния интервал. Тогава границите на България се охраняват от 6 гранични бранша към съответните дивизионни области, 25 сектора, 75 подучастъка и 463 поста, от които 33 морски и 12 контролно-пропускателни.

Основното въоръжение на граничната стража през първите години от съществуването ѝ се състои от пушки “Кринка ”, както и “Бердана ” № 1 и № 2. От края на ХIХ век на въоръжение постъпват пушки “Манлихер ”, а в навечерието на балканските войни - ръчни гранати и картечници. Граничните постове по крайбрежието на Дунав и Черно море са снабдени с гребни лодки, а взводовете - с моторни лодки за увеличаване. Непосредствено след Отечествената война всеки боец е въоръжен с пушка “Манлихер ” или с карабина “Маузер ” и с по две гранати ДВФ (бухалки), а всеки пост - с по един автомат “Шмайзер ” и с една картечница “Брен ” или МГ-34.