Притча за труда и мързела
В дребното стопанство на един фермер имало две остарели мотики. След като ги постегнал малко, индивидът взел едната със себе си на полето, а другата зарязал във фермата.
Първата мотика стояла на сянка и си почивала. Радвала се на безделие и все благодаряла за лекия си живот. Нейната посестрима обаче се трудела неуморно всеки ден.
Така минавали дните за двете мотики, до момента в който най-сетне пристигнала зимата и те още веднъж се събрали във фермата. И двете обаче останали доста сюрпризирани при срещата.
Неизползваната мотика била цялата в прахуляк, паяжина, пръст и наслойка. Нейната другарка пък била чиста и лъскава.
- Не беше ли цяло лято на полето, по какъв начин съумява да се върнеш в този добър тип? - попитала неизползваната мотика.
- Трудът краси, а мързелът загрозява! - дала отговор работещата мотика.
Притчата ни припомня, че мързелът и безделието са доста по-вредни от труда.
