Датските рибари се страхуват за бъдещето си заради Brexit
В дребния риболовен град Тиборон на северозападния бряг на Дания доста риболовци се тормозят, че английските води, от които те стават все по-зависими, ще бъдат недостъпни, когато Англия напусне Европейския съюз.
35-годишният Пoл Ерик Ром и 65-годишният му татко Ейвинд са от остарял риболовен жанр. Ежегодният им улов е на стойност към 25 млн. датски крони (3.75 млн. долара), 1/3 от които идват от английски води, споделя Reuters.
Пoл Ерик стартира кариерата си на петролните платформи в намерено море, само че през 2011 година си купува рибарски транспортен съд, изработен от татко му, който през целия си живот е бил риболовец.
„ Харесва ми непредсказуемостта на риболова. Понякога улавяме 200 кг, от време на време 2 тона, и в никакъв случай не знаем на какви цени ще ги продадем”, споделя Пол Ерик.
Но несигурността, подбудена от напускането от Англия на Европейския съюз, е по-голяма, в сравнение с би му се желало.
От 70-те години на предишния век риболовците от Европейски Съюз са имали достъп до английски води по силата на съглашение, което мнозина на Острова смятат за незаслужено. Сега някои считат Brexit като опция да „ си върнат контрола” над своите води и да държат непознатите кораби отвън тях.
„ Този град може да банкрутира поради Brexit “, предизвестява 36-годишният риболовец Михаел Борк, който се занимава с лов на риба от 10-годишна възраст. Между 30% и 40% от улова в пристанището на Тиборон идва от английски води.
„ Просто се надяваме да останем на повърхността. Но без достъп до английски води, местата за лов на риба в датските води ще бъдат претъпкани от холандски и белгийски риболовци дружно с датските кораби. Просто няма задоволително риба за това. Индустрията ще се срине”, притеснява се Борк.
През 2015 година - една година преди британците да гласоподават за овакантяване на Европейски Съюз - Пол Ерик и татко му преоборудват кораба си, с цел да създадат място за по-голям улов по време на дългите им пътувания по-дълбоко в английски води.
" Изглежда, че би трябвало да отплаваме все по-далеч от брега, с цел да намерим рибата ", споделя Пол Ерик, който се тревожи какво ще се случи, в случай че има стеснен достъп до английските води.
Проблемът за него и татко му е, че защото водата се затопля заради изменението на климата, рибите, на които разчитат, като тресчица и пикша, се насочват към по-студените води по-близо до Англия и по-далеч на север.
Ако се стигне до Brexit без договорка, Англия може да избере напълно да затвори морската си граница в границите на една нощ или да изчака до края на 2019 година, съгласно датския министър на рибарството.
Ако бъде реализирана договорка, риболовните кораби на Европейски Съюз биха могли да имат краткотраен достъп до постигането на непрекъсната комерсиална договорка.
Лидерите на Европейския съюз дадоха на Англия още 6 месеца до 31 октомври, с цел да напусне блока, само че английският политически хайлайф към момента се кара за това по какъв начин, по кое време и дали да се случи Brexit.
Последното отсрочване всъщност значи, че всички варианти – в това число и напускането без договорка – са вероятни.
" Лично аз мога да изгубя работата си, в случай че риболовът ни в английски води бъде стеснен ", споделя 22-годишният Микел Якобсен, който работи на борда на риболовния транспортен съд " Пиа Гланц " дружно с 9 други риболовци.
" Винаги е досадно, когато политиката се изпречи на пътя. Ние, елементарните хора, не можем да създадем доста по въпроса, без значение какъв брой мощно приказваме ", признава Якобсен.
Несигурността към този момент оказва влияние върху локалния рибарски бранш, защото съзнателно се забавят нови вложения в кораби и квоти за лов на риба.
Пол Ерик и корабът на татко му, който коства 20-25 млн. датски крони, излиза в морето 300 дни в годината, като 5 души от 7-членния екипаж постоянно са на борда.
Налага му се да стартира да обмисля какво да прави, в случай че на датските кораби бъде неразрешено да ловят риба в английски води и какво ще значи това за прехраната му. Изборът е сложен. Той не желае да се връща към предходната си работа, не желае да продава лодката си за доста по-малко, в сравнение с действително коства.
„ Ако би трябвало да продам всичко, когато всички изпитват усложнения, няма да получа нищо за моя транспортен съд или квоти. И, несъмнено, дължа на банката доста пари, които несъмнено биха желали да им бъдат върнати”, признава той.
35-годишният Пoл Ерик Ром и 65-годишният му татко Ейвинд са от остарял риболовен жанр. Ежегодният им улов е на стойност към 25 млн. датски крони (3.75 млн. долара), 1/3 от които идват от английски води, споделя Reuters.
Пoл Ерик стартира кариерата си на петролните платформи в намерено море, само че през 2011 година си купува рибарски транспортен съд, изработен от татко му, който през целия си живот е бил риболовец.
„ Харесва ми непредсказуемостта на риболова. Понякога улавяме 200 кг, от време на време 2 тона, и в никакъв случай не знаем на какви цени ще ги продадем”, споделя Пол Ерик.
Но несигурността, подбудена от напускането от Англия на Европейския съюз, е по-голяма, в сравнение с би му се желало.
От 70-те години на предишния век риболовците от Европейски Съюз са имали достъп до английски води по силата на съглашение, което мнозина на Острова смятат за незаслужено. Сега някои считат Brexit като опция да „ си върнат контрола” над своите води и да държат непознатите кораби отвън тях.
„ Този град може да банкрутира поради Brexit “, предизвестява 36-годишният риболовец Михаел Борк, който се занимава с лов на риба от 10-годишна възраст. Между 30% и 40% от улова в пристанището на Тиборон идва от английски води.
„ Просто се надяваме да останем на повърхността. Но без достъп до английски води, местата за лов на риба в датските води ще бъдат претъпкани от холандски и белгийски риболовци дружно с датските кораби. Просто няма задоволително риба за това. Индустрията ще се срине”, притеснява се Борк.
През 2015 година - една година преди британците да гласоподават за овакантяване на Европейски Съюз - Пол Ерик и татко му преоборудват кораба си, с цел да създадат място за по-голям улов по време на дългите им пътувания по-дълбоко в английски води.
" Изглежда, че би трябвало да отплаваме все по-далеч от брега, с цел да намерим рибата ", споделя Пол Ерик, който се тревожи какво ще се случи, в случай че има стеснен достъп до английските води.
Проблемът за него и татко му е, че защото водата се затопля заради изменението на климата, рибите, на които разчитат, като тресчица и пикша, се насочват към по-студените води по-близо до Англия и по-далеч на север.
Ако се стигне до Brexit без договорка, Англия може да избере напълно да затвори морската си граница в границите на една нощ или да изчака до края на 2019 година, съгласно датския министър на рибарството.
Ако бъде реализирана договорка, риболовните кораби на Европейски Съюз биха могли да имат краткотраен достъп до постигането на непрекъсната комерсиална договорка.
Лидерите на Европейския съюз дадоха на Англия още 6 месеца до 31 октомври, с цел да напусне блока, само че английският политически хайлайф към момента се кара за това по какъв начин, по кое време и дали да се случи Brexit.
Последното отсрочване всъщност значи, че всички варианти – в това число и напускането без договорка – са вероятни.
" Лично аз мога да изгубя работата си, в случай че риболовът ни в английски води бъде стеснен ", споделя 22-годишният Микел Якобсен, който работи на борда на риболовния транспортен съд " Пиа Гланц " дружно с 9 други риболовци.
" Винаги е досадно, когато политиката се изпречи на пътя. Ние, елементарните хора, не можем да създадем доста по въпроса, без значение какъв брой мощно приказваме ", признава Якобсен.
Несигурността към този момент оказва влияние върху локалния рибарски бранш, защото съзнателно се забавят нови вложения в кораби и квоти за лов на риба.
Пол Ерик и корабът на татко му, който коства 20-25 млн. датски крони, излиза в морето 300 дни в годината, като 5 души от 7-членния екипаж постоянно са на борда.
Налага му се да стартира да обмисля какво да прави, в случай че на датските кораби бъде неразрешено да ловят риба в английски води и какво ще значи това за прехраната му. Изборът е сложен. Той не желае да се връща към предходната си работа, не желае да продава лодката си за доста по-малко, в сравнение с действително коства.
„ Ако би трябвало да продам всичко, когато всички изпитват усложнения, няма да получа нищо за моя транспортен съд или квоти. И, несъмнено, дължа на банката доста пари, които несъмнено биха желали да им бъдат върнати”, признава той.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ