В малък безистен в близост до площад Славейков“ може да

В дребен безистен наоколо до площад „ Славейков “ може да откриете една от най-добре защитаваните секрети на София. Там е домът на „ Арт фондацията “ - място, където театърът в никакъв случай не спи, където съвсем всяка вечер може да чуете български музиканти онлайн. Убежището на моя събеседник и хазаин - Вибке Байхе. Въпреки че е германка, Вибке приказва по-добре български от някои българи. Може да ви предложи книга или театър на български създател, тъй като изкуството е нейната пристрастеност. А България е нейният нерационален, носещ й благополучие избор.

Вибке приказва съвършен български © Личен списък
К акъв беше животът ти преди да дойдеш в България, разкажи ни за себе си?


Аз съм от Северна Германия, от едно в действителност малко градче. Регионът може да се съпостави с днешна северозападна България. С една дума - най бедният район в моята страна. Ако желаете вярвайте, дори пътищата са същите. Има доста висока безработица, тъй като всички младежи са потърсили работа в по-богатите елементи на Германия.
Учех славянски езици и германистика в Дрезден. Беше обикновено да се запиша това, тъй като от седми клас учех съветски. Иначе специалността ми е немски за чужденци.
Родителите ти ли упорстваха да учиш съветски?
О, не! Не беше по този начин. Имах преподавател, който преподаваше прелестно. Накара ме да се заинтригувам от езика. В последна сметка завоювах стипендия от немската работа за научен продан и пристигнах да преподавам в Техническия университет тук в София. Преподавах в немския факултет по информатика и машиностроене.
За първи път ли беше в Източна Европа?
Не. Била съм в Русия. Дори в Сибир. Ходила съм и в Украйна, Беларус, бях осведомена с този район, само че не познавах добре Балканите. Признавам си, че като пристигнах, бях учудена, че България е толкоз европеизирана и съвременна.
Успя ли чисто за себе си да направиш паралели да речем сред живота в Русия и този тук?


Общото, несъмнено, е славянското светоусещане. Има и разлики, само че българите позволяват доста по-бързо другите до себе си. Бях доста прелестно сюрпризирана освен от приятелското отношение към чужденците, само че и от топлото държание към мен, което не срещнах другаде в моите пътувания.
Често си мисля, че разграничителната линия в Европа в културно отношение е изток-запад, само че в случай че приказваме за нрав, огромните разлики са на равнище север-юг?
Абсолютно съм съгласна. Опитът ми го потвърждава. Ха-ха!

Изкуството е освен това от метод на изложение съгласно Вибке
Спомняш ли какво видя тук и те накара да поклатиш глава мислейки се: „ Това го виждам за първи път “?


Това, което ми направи усещане е слънцето. Просто се събуждаш заран, отваряш прозореца и светлината е там. Като човек израснал в северна Германия, за мен беше огромно наслаждение просто да пия кафето си на терасата под слънчевите лъчи. Това е щастието. Даже не нося часовник към този момент. Просто се научих да не си давам напън да съм някъде 15 минути по-рано, постоянно и наложително. Вече съм българизирана.
Имах любопитна история в обичан на мен и моето семейство гръцки ресторант в Германия. Поръчах си салата, когато пристигна момента за главното ядене, аз още не бях довършила моята порция. Сервитьорът, който беше грък, се приближи до родителите и сподели, дребосъче не съм германка, а очевидно към този момент имам балкански нрав.
Като чувам твоя съвършен български, човек би си помислил, че си го говорила цялостен живот. Как го научи толкоз демонски добре?
Научих го тук. Според мен, българският език е по-труден от съветския сигурно. Много е забавно, тъй като българският език има една страст, която липсва в моя роден език – немския. Там има рационализъм, нещо механично.
Българският има думи като „ възприятие “, „ душа “. Думи, които не можеш да казваш без страст.
В този смисъл коя е обичаната ти дума в нашия език?
Хаха. „ Ъгъл “ беше доста сложна дума, само че даже и при нея трябваше да вложа възприятие, с цел да се науча да я изговарям добре. Арт фондацията е мястото, където младата германка е намерила своето място © Личен списък
Разкажи ни повече за фондацията, отдадена на изкуствата, с която се занимаваш ?
Нашият план е обвързван с разнообразни културни събития на най-разнообразни актьори. На сцената тук е имало пърформанси и моноспектакли на в действителност международно равнище. Има и концерти на разнообразни музикални групи като „ Оратница “ да вземем за пример, изложения и въобще стремим се да даваме независимост и поле за креативност, както на позабравени български артисти по този начин и на прохождащи и истински създатели. Вибке с Емилия Радева и Любомир Бъчваров © Личен списък
Ти очевидно си влюбена в българското изкуство и неговите създатели, какво ти дават тези срещи с тях?
Обичам този типично балкански взор към света, където страстите са преплетени като змии. Спомням си какво пишеше Яворов: „ Две души се борят в мен “ или пък: „ Аз не пребивавам: аз пламтя “. Това са думи, които не съм срещала другаде.
Натискам копчето, с цел да приключа записа на нашия диалог.

Тайно поглеждам към часовника си. Изминали са единствено 16 минути.

За толкоз малко време, до момента в който пиехме ароматно кафе, си дадох сметка, че времето в действителност е доста по-ценно за Вибхе, в сравнение с за мен.

Този, който не живее, а гори няма потребност да е плебей на минутите.