„Завръщането“ на полковник Константин Каварналиев в Дойран
В македонския град Дойран ще бъде открит възобновеният монумент на героя от Балканските войни /1912-1913 г./ полковник Константин Каварналиев. Тържественото събитие ще бъде почетено от министър председателите на Македония и България Зоран Заев и Бойко Борисов, който ще бъде на посещаване в прилежащата страна на 1 август, съобщи кореспондент на БГНЕС.
Полковник Константин Каварналиев ще остане в паметта на нашия народ със саможертвата и спасяването на хиляди цивилни българи, бягащи от гърците по време на Междусъюзническата война /1913 г./
Каварналиев произлиза от комерсиална фамилия. Неговият жанр е от град Шумен, където е роден на 15 ноември 1865 година Като доста млади, будни българи по това време той избира кариерата на боен. Едва постъпил във Военното на Негово Княжеско височество учебно заведение Каварналиев отива на фронта. Това е първото тестване за страната ни след нейното Освобождение през 1878 година
В Сръбско-българската война /1885 г./ 19-годишният юнкер командва рота и демонстрира смелост в сраженията при Сливница, Цариброд и Пирот, за което е награден със сребърния кръст “За смелост ”.
Следват години на образование. Младият Каварналиев приключва Военна академия в Белгия и специализира в Италия. Заема редица постове в 6-а пехотна бдинска и 5-а пехотна дунавска дивизии. В навечерието на войните за национално обединяване той е създаден в чин полковник.
Подвигът на Каварналиев при Кукуш и Дойран
Полковник Каварналиев ще прояви чудеса от смелост по време на Междусъюзническата война, когато би трябвало да пази бягащите българи от настъпващата гръцка войска, която унищожава всичко българско от Солун на север. Той демонстрация своя гений на пълководец първо при Кукуш, където в продължение на три дни задържа 6 гръцки дивизии единствено със силите на два полка. Това е задоволително време, с цел да се изтегля българското население на града и то да откри избавление в рамките на остаряла България. След влизането си в Кукуш гръцката войска на крал Константин заличават града. Това е военно закононарушение документирано от интернационалната Карнегиева анкета.
Следващата борба се разиграва при Дойран. Каварналиев разполага под свое шефство единствено с 3 хиляди храбреци против 42 000 гръцка войска. Боят стартира на 18 юни 1913 година Каварналиев се пробва да получи подкрепления. В историята остават неговите думи, с които той изпраща в тила своя адютант поручик Дуров: “Поручик, тръгни по пътя за София и в случай че срещнеш даже един български боец, прати ми го, с цел да го хвърля в багра! ”. За страдание в този сложен миг за цялата страна подкрепление няма, всички са на фронтовете, сражавайки се против настъпващите гърци, турци и сърби.
На 23 юни Каварналиев се взема решение на смела контраофанзива, с помощта на която отблъсква превъзхождащите го гърци и задържа позициите. По време на борбата той е ранен в крайници. Раната му наподобява лека, само че е наранена значима артерия. Няколко часа по-късно на същия ден откакто извоюва блестяща победа полковник Каварналиев издъхва от загуба на кръв.
Посмъртно поради своите заслуги той е създаден в чин генерал-майор.
Взривената памет
Признателните българи не не помнят своя воин. През 1916 година в региона на Дойран, който по това време е част от България, е повдигнат монумент на Константин Каварналиев. Той е открит от различен прославен български пълководец полк. Борис Дрангов, а слово произнася изтъкнатият публицист Антон Страшимиров. Монументът е висок 7 метра и наподобява на паметниците на Апостола на свободата и Царя избавител в София.
На паметника има следния надпис: “Полковник Каварналиев, умрял за независимост и татковина, от 9-ата Плевенска дивизия ”.
Сръбските комунисти не могат да се смирят с неговото битие и през 1966 година го взривяват. Неговото заличаване е част от акцията на югославските комунисти на диктатора Тито за изтриване на българските монументи в страната.
След измененията родолюбиви българи възвръщат паметника, само че обвързваните с Белград детайли не разрешават неговото слагане и даже оскверняват могилата му. Този монумент е подложен в родния град на героя – Шумен.
***
Малко повече от 100 години след своя героизъм полковник Константин Каварналиев най-сетне ще има своя монумент. Неговото слагане стана допустимо с помощта на новите взаимоотношения сред България и Македония. Точно преди две години, на 1 август 2017 година, беше подписан Договора за другарство и добросъседство сред София и Скопие. Откриването на новия паметник ще стане част от напъните за честване на общото ни минало. А за значимостта му приказва и обстоятелството, че на церемонията ще участват държавници на най-високо равнище от Македония и България. /БГНЕС
Полковник Константин Каварналиев ще остане в паметта на нашия народ със саможертвата и спасяването на хиляди цивилни българи, бягащи от гърците по време на Междусъюзническата война /1913 г./
Каварналиев произлиза от комерсиална фамилия. Неговият жанр е от град Шумен, където е роден на 15 ноември 1865 година Като доста млади, будни българи по това време той избира кариерата на боен. Едва постъпил във Военното на Негово Княжеско височество учебно заведение Каварналиев отива на фронта. Това е първото тестване за страната ни след нейното Освобождение през 1878 година
В Сръбско-българската война /1885 г./ 19-годишният юнкер командва рота и демонстрира смелост в сраженията при Сливница, Цариброд и Пирот, за което е награден със сребърния кръст “За смелост ”.
Следват години на образование. Младият Каварналиев приключва Военна академия в Белгия и специализира в Италия. Заема редица постове в 6-а пехотна бдинска и 5-а пехотна дунавска дивизии. В навечерието на войните за национално обединяване той е създаден в чин полковник.
Подвигът на Каварналиев при Кукуш и Дойран
Полковник Каварналиев ще прояви чудеса от смелост по време на Междусъюзническата война, когато би трябвало да пази бягащите българи от настъпващата гръцка войска, която унищожава всичко българско от Солун на север. Той демонстрация своя гений на пълководец първо при Кукуш, където в продължение на три дни задържа 6 гръцки дивизии единствено със силите на два полка. Това е задоволително време, с цел да се изтегля българското население на града и то да откри избавление в рамките на остаряла България. След влизането си в Кукуш гръцката войска на крал Константин заличават града. Това е военно закононарушение документирано от интернационалната Карнегиева анкета.
Следващата борба се разиграва при Дойран. Каварналиев разполага под свое шефство единствено с 3 хиляди храбреци против 42 000 гръцка войска. Боят стартира на 18 юни 1913 година Каварналиев се пробва да получи подкрепления. В историята остават неговите думи, с които той изпраща в тила своя адютант поручик Дуров: “Поручик, тръгни по пътя за София и в случай че срещнеш даже един български боец, прати ми го, с цел да го хвърля в багра! ”. За страдание в този сложен миг за цялата страна подкрепление няма, всички са на фронтовете, сражавайки се против настъпващите гърци, турци и сърби.
На 23 юни Каварналиев се взема решение на смела контраофанзива, с помощта на която отблъсква превъзхождащите го гърци и задържа позициите. По време на борбата той е ранен в крайници. Раната му наподобява лека, само че е наранена значима артерия. Няколко часа по-късно на същия ден откакто извоюва блестяща победа полковник Каварналиев издъхва от загуба на кръв.
Посмъртно поради своите заслуги той е създаден в чин генерал-майор.
Взривената памет
Признателните българи не не помнят своя воин. През 1916 година в региона на Дойран, който по това време е част от България, е повдигнат монумент на Константин Каварналиев. Той е открит от различен прославен български пълководец полк. Борис Дрангов, а слово произнася изтъкнатият публицист Антон Страшимиров. Монументът е висок 7 метра и наподобява на паметниците на Апостола на свободата и Царя избавител в София.
На паметника има следния надпис: “Полковник Каварналиев, умрял за независимост и татковина, от 9-ата Плевенска дивизия ”.
Сръбските комунисти не могат да се смирят с неговото битие и през 1966 година го взривяват. Неговото заличаване е част от акцията на югославските комунисти на диктатора Тито за изтриване на българските монументи в страната.
След измененията родолюбиви българи възвръщат паметника, само че обвързваните с Белград детайли не разрешават неговото слагане и даже оскверняват могилата му. Този монумент е подложен в родния град на героя – Шумен.
***
Малко повече от 100 години след своя героизъм полковник Константин Каварналиев най-сетне ще има своя монумент. Неговото слагане стана допустимо с помощта на новите взаимоотношения сред България и Македония. Точно преди две години, на 1 август 2017 година, беше подписан Договора за другарство и добросъседство сред София и Скопие. Откриването на новия паметник ще стане част от напъните за честване на общото ни минало. А за значимостта му приказва и обстоятелството, че на церемонията ще участват държавници на най-високо равнище от Македония и България. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ