Писмо до дъщеря ми: Когато се влюбиш за пръв път, мила моя Мушмулке…
“В любовта
обич скъпа, обич моя,
детайлността е всичко. ”
У. К. Уилямс
Мила моя, Мушмулке…
Вече несъмнено си опитвала нежно крем брюле с хрупкава коричка, плакала си поради болки в корема, болял те е пробиващ зъб, помирисвала си момина сълза, белила си коричка от зарастваща рана на коляното си, търкала си със слюнка одраскано от котка по ръката си, парила си езика си с чай…
Но това непознато ново възприятие, което изпитваш сега… Замаяна си, чувстваш се леко болна, сладко ти е освен на небцето, в главата ти се вият аромати, горещо ти е и даже се изчервяваш… Хем познато, хем по-различно е от всичко, което си изпитвала до момента, нали? Нарича се Любов.
Има публикация за нея в Wikipedia, само че по-добре си лакирай ноктите в бордо и им нарисувай 103 точки, вместо да я четеш.
Любовта не е за учене.
Любовта е за чувстване!
Любовта ще ти покаже всички твои демони.
Ще се разтапяш, ще летиш до ръбовете на облаците, ще стигаш входната врата на Вселената с кубинки Dr. Martens и ще се връщаш назад с розови балетни пантофки.
От oчите ти ще хвърлят искри единствено тъй като се е усмихнал на ЛилитУ, ще гасиш искрите със сълзи…
Ще прекарваш часове в диалози по телефона.
Ще му изпратиш 99 червени сърца в чата и най-малко едно лайно. Ще си ядосана и на мен, и на него, и на целия свят.
И от всички тези демони в никакъв случай не се отхвърляй. Да не си посмяла да ги изгониш! Просто постоянно ги разхождай, хвани ги на каишка и си ги пази! Много са значими за любовта!
П. С. От беленето на коричките на коляното, както и от любовта, остават белези. Радвай им се – те са немите разказвачи на истории.
Инфо: http://angel-sprout.blogspot.bg
