Два кода пазят ложето на тракийски владетел в Свещарската гр...
В Лудогорието, известно още като Делиормана, се намира една от историко-архитектурните перли на България - резерватът Сборяново. Той е на 10 км от Исперих, а естествените гледки по пътя на обширното плато, което се слива с Добруджа, са неповторими. През 80-те години на предишния век в Сборяново са открити редица антични селища и некрополи, населявани от християни и мюсюлмани, в частност от алианите. Най-внушителни сред тях са Свещарската гробница и останките от античния тракийски град Хелис, както и светилището Демирбаба теке.
Свещарската гробница е неповторим тракийски паметен комплекс, открит през 1982 година при разкопки на една от могилите край Свещари под управлението на доцент доктор Диана Гергова. Три години по-късно обектът е включен в листата на ЮНЕСКО на международното завещание. Предполага се, че в края на ІV-началото на ІІІ в. прочие Хр. там е заровен Дромихет - един от владетелите на тракийското племе гети.
Комплексът разполага с просторен паркинг и места за отдих. Без екскурзовод не може да се влезе в гробницата, тъй като е под ключ. Масивната врата се отваря с код, а човек, прекрачи ли прага, попада в различен свят. Към него води втора врата, която също се отваря с код. В преддверието на гробницата има скромна музейна експозиция с открити по време на разкопките украшения и движимости. Голямото златно богатство обаче, открито също при отваряне на Гинината могила, е пренесено в Археологическия музей в София.
Характерно за гробницата е, че в нея има три камери, покрити с полуцилиндричен свод, а съчетанието на архитектурна, скулптурна и живописна декорация, е неповторимо. В централната камера са ситуирани ложетата на владетеля и неговата брачна половинка. Стените са украсени с релефните изображения на млади 10 дами, които с вдигнати ръце поддържат свода на камерата. Жените са наречени кариатиди - знаци на Великата богиня-майка. Облечени са в мощно накъдрени рокли, без ръкави, стигащи до долу. На кръста имат колан, който препасва облеклата им. За майсторството на техните основатели доказателство е фактът, че всяка една от дамите е с друго лице. Две хилядолетия по-късно ние можем да забележим кафявата багра по косите им.
На стената е показана сцена на обезсмъртяването /хероизация/ на тракийския държател. Царят е показан на кон, следван от двама оръженосци. Срещу него е застанала богиня, с четири други дами зад нея, които носят блага в ръцете си. Богинята е облечена в дълга дреха и подава на починалия държател венец от злато.
Намират сандък със златни женски накити
В Свещарската могила е намерено ковчеже със златни женски украшения - диадема с изображения на фантастични създания с лъвско тяло и женски глави и бюст, които водят шествие от лъвове и пантери, четири спирални гривни и златен пръстен с релефно изображение на Ерос, комплект от над 200 приложения към конска сбруя, кръгли приложения с глава на Атина, други с растителни претекстове, с женски глави и други Открити са и голям брой златни влакна от златотъкана материя, положена като трети подарък.
Сандъчето било положено в могилата в стадий от насипването ѝ като подарък, съпътстващ душата на заровения гетски държател, евентуално Котела, прочут като съдружник на Филип ІІ Македонски в общата им битка против скитите от 339 година прочие Хр.
Демирбаба теке събира мюсюлмани и християни
На 5 км от Свещарската гробница, до каньона на река Крапинец, се намира мюсюлманското светилище Демирбаба теке. Установено е, че то е построено върху останките на тракийско светилище от І хиляди прочие Хр. и от Римската ера. До текето се слиза по стотици стъпала, а съвсем всяко второ дърво по пътя, както и парапетите на стъпалата са закичени с разноцветни парцалчета, конци и облекла, които се връзват за здраве.
В двора има построено тюрбе /мавзолей/, в който е положен саркофаг, затрупан с блага. Според легендата там е положен Хасан Демирбаба Пехливан - врач и светец от XVI век. Любопитна детайлност е, че пред входа на тюрбето се палят свещи както в християнските храмове.
Легенда споделя за незапомнена суша в региона. Демирбаба чул молитвите на хората и бръкнал с ръка в скалата. От нея бликнала животворната вода. В памет на сътвореното знамение изворът, който е в двора на текето, е наименуван Петте пръста.
Днес Демирбаба теке се уважава по едно и също време от християни и мюсюлмани, които са предимно алиани (шиитска секта). Хора от цялата страна, както и от Турция вървят там на 2 август и преспиват навън, с цел да потърсят излекуване.
Свещарската гробница е неповторим тракийски паметен комплекс, открит през 1982 година при разкопки на една от могилите край Свещари под управлението на доцент доктор Диана Гергова. Три години по-късно обектът е включен в листата на ЮНЕСКО на международното завещание. Предполага се, че в края на ІV-началото на ІІІ в. прочие Хр. там е заровен Дромихет - един от владетелите на тракийското племе гети.
Комплексът разполага с просторен паркинг и места за отдих. Без екскурзовод не може да се влезе в гробницата, тъй като е под ключ. Масивната врата се отваря с код, а човек, прекрачи ли прага, попада в различен свят. Към него води втора врата, която също се отваря с код. В преддверието на гробницата има скромна музейна експозиция с открити по време на разкопките украшения и движимости. Голямото златно богатство обаче, открито също при отваряне на Гинината могила, е пренесено в Археологическия музей в София.
Характерно за гробницата е, че в нея има три камери, покрити с полуцилиндричен свод, а съчетанието на архитектурна, скулптурна и живописна декорация, е неповторимо. В централната камера са ситуирани ложетата на владетеля и неговата брачна половинка. Стените са украсени с релефните изображения на млади 10 дами, които с вдигнати ръце поддържат свода на камерата. Жените са наречени кариатиди - знаци на Великата богиня-майка. Облечени са в мощно накъдрени рокли, без ръкави, стигащи до долу. На кръста имат колан, който препасва облеклата им. За майсторството на техните основатели доказателство е фактът, че всяка една от дамите е с друго лице. Две хилядолетия по-късно ние можем да забележим кафявата багра по косите им.
На стената е показана сцена на обезсмъртяването /хероизация/ на тракийския държател. Царят е показан на кон, следван от двама оръженосци. Срещу него е застанала богиня, с четири други дами зад нея, които носят блага в ръцете си. Богинята е облечена в дълга дреха и подава на починалия държател венец от злато.
Намират сандък със златни женски накити
В Свещарската могила е намерено ковчеже със златни женски украшения - диадема с изображения на фантастични създания с лъвско тяло и женски глави и бюст, които водят шествие от лъвове и пантери, четири спирални гривни и златен пръстен с релефно изображение на Ерос, комплект от над 200 приложения към конска сбруя, кръгли приложения с глава на Атина, други с растителни претекстове, с женски глави и други Открити са и голям брой златни влакна от златотъкана материя, положена като трети подарък.
Сандъчето било положено в могилата в стадий от насипването ѝ като подарък, съпътстващ душата на заровения гетски държател, евентуално Котела, прочут като съдружник на Филип ІІ Македонски в общата им битка против скитите от 339 година прочие Хр.
Демирбаба теке събира мюсюлмани и християни
На 5 км от Свещарската гробница, до каньона на река Крапинец, се намира мюсюлманското светилище Демирбаба теке. Установено е, че то е построено върху останките на тракийско светилище от І хиляди прочие Хр. и от Римската ера. До текето се слиза по стотици стъпала, а съвсем всяко второ дърво по пътя, както и парапетите на стъпалата са закичени с разноцветни парцалчета, конци и облекла, които се връзват за здраве.
В двора има построено тюрбе /мавзолей/, в който е положен саркофаг, затрупан с блага. Според легендата там е положен Хасан Демирбаба Пехливан - врач и светец от XVI век. Любопитна детайлност е, че пред входа на тюрбето се палят свещи както в християнските храмове.
Легенда споделя за незапомнена суша в региона. Демирбаба чул молитвите на хората и бръкнал с ръка в скалата. От нея бликнала животворната вода. В памет на сътвореното знамение изворът, който е в двора на текето, е наименуван Петте пръста.
Днес Демирбаба теке се уважава по едно и също време от християни и мюсюлмани, които са предимно алиани (шиитска секта). Хора от цялата страна, както и от Турция вървят там на 2 август и преспиват навън, с цел да потърсят излекуване.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ