В Лондон започва двудневната среща на върха на НАТО
В Лондон през днешния ден стартира двудневната среща на върха на НАТО. Една от водещите тематики се чака да е обвързвана със средствата, които страните членки на 70-годишната организация отделят за бюджетите си за защитата, отбелязва Асошиейтед прес.
Българската делегация се управлява от президента Румен Радев.
В чест на държавните и държавни ръководители на страните от алианса банкет в Бъкингамския замък ще даде кралица Елизабет Втора. Лидерите ще участват и на вечеря на Даунинг стрийт, дадена от домакина на форума, английския министър председател Борис Джонсън. Работната сесия в сряда е в голф клуб в покрайнините на Лондон.
В коридорите на натовския конгрес в Лондон ще се състоят и двустранни срещи, една от тях е сред френския президент Еманюел Макрон и американския президент Доналд Тръмп. С интерес се чака и четиристранната среща за Сирия с присъединяване на Макрон, Джонсън, немския канцлер Ангела Меркел и турския президент Реджеп Тайип Ердоган, отбелязва Франс прес.
След края на Студената война страните членки понижиха бюджетите си за защита, само че след съветската анексия на Крим, съдружниците се съгласиха да спрат с бюджетните съкращения и да усилят средствата за защита. Целта е до 2024 година те да доближат 2 % от Брутният вътрешен продукт на всяка страна членка. За девет страни се предвижда, че ще изпълнят задачата тази година и това са Съединени американски щати, Гърция, Англия, България, Естония, Литва, Латвия, Полша и Румъния. Според нови данни, оповестени в петък, европейските съдружници и Канада ще провиснал също така спомагателни 130 милиарда $ за бюджетите си за защита до края на 2020 година, като 20 % от това нарастване ще се пада на Германия, подложена на критика от Тръмп, че не харчи задоволително за защита. Очаква се до 2024 година да бъдат добавени спомагателни 400 милиарда $, инфрмира Българска телеграфна агенция.
Освен националните бюджети НАТО има и дребен бюджет от 2 милиарда $ за поддържане на работата на централата си в Брюксел и финансиране за военни интервенции по света. Миналия четвъртък генералният секретар на алианса Йенс Столтенберг сподели, че Съединени американски щати ще заплащат по-малко за този бюджет, а Германия ще помогне да се запълни разликата, като двете страни ще заплащат по към по 16 %. Досега Съединени американски щати плащаха 22 % от тази сума. Други европейски съдружници също са се съгласили да заплащат повече, без Франция, която отхвърли.
В навечерието на срещата на върха съдружниците са разединени по редица въпроси, измежду които Афганистан и Сирия. Месец преди форума в Лондон френският президент Еманюел Макрон съобщи, че НАТО е в мозъчна гибел и изиска алиансът да стартира диалози накъде върви организацията, кои са нейните същински съперници, по какъв начин да се оправи тя с тероризма и какво да прави с непредсказуеми съдружници като Турция, а също и по какъв начин да се подобрят връзките с Русия.
Броени дни преди срещата напрежението ескалира и сред Макрон и Турция. Турция упрекна френския президент, че поддържа тероризма поради това, че се е съгласил да беседва със сирийски кюрдски политик, за който Анкара твърди, че е част от екстремистка група. А в отговор на рецензиите на Макрон против турската интервенция в Северна Сирия Ердоган предложи на френския президент да ревизира дали той самият не се намира в положение на мозъчна гибел.
Българската делегация се управлява от президента Румен Радев.
В чест на държавните и държавни ръководители на страните от алианса банкет в Бъкингамския замък ще даде кралица Елизабет Втора. Лидерите ще участват и на вечеря на Даунинг стрийт, дадена от домакина на форума, английския министър председател Борис Джонсън. Работната сесия в сряда е в голф клуб в покрайнините на Лондон.
В коридорите на натовския конгрес в Лондон ще се състоят и двустранни срещи, една от тях е сред френския президент Еманюел Макрон и американския президент Доналд Тръмп. С интерес се чака и четиристранната среща за Сирия с присъединяване на Макрон, Джонсън, немския канцлер Ангела Меркел и турския президент Реджеп Тайип Ердоган, отбелязва Франс прес.
След края на Студената война страните членки понижиха бюджетите си за защита, само че след съветската анексия на Крим, съдружниците се съгласиха да спрат с бюджетните съкращения и да усилят средствата за защита. Целта е до 2024 година те да доближат 2 % от Брутният вътрешен продукт на всяка страна членка. За девет страни се предвижда, че ще изпълнят задачата тази година и това са Съединени американски щати, Гърция, Англия, България, Естония, Литва, Латвия, Полша и Румъния. Според нови данни, оповестени в петък, европейските съдружници и Канада ще провиснал също така спомагателни 130 милиарда $ за бюджетите си за защита до края на 2020 година, като 20 % от това нарастване ще се пада на Германия, подложена на критика от Тръмп, че не харчи задоволително за защита. Очаква се до 2024 година да бъдат добавени спомагателни 400 милиарда $, инфрмира Българска телеграфна агенция.
Освен националните бюджети НАТО има и дребен бюджет от 2 милиарда $ за поддържане на работата на централата си в Брюксел и финансиране за военни интервенции по света. Миналия четвъртък генералният секретар на алианса Йенс Столтенберг сподели, че Съединени американски щати ще заплащат по-малко за този бюджет, а Германия ще помогне да се запълни разликата, като двете страни ще заплащат по към по 16 %. Досега Съединени американски щати плащаха 22 % от тази сума. Други европейски съдружници също са се съгласили да заплащат повече, без Франция, която отхвърли.
В навечерието на срещата на върха съдружниците са разединени по редица въпроси, измежду които Афганистан и Сирия. Месец преди форума в Лондон френският президент Еманюел Макрон съобщи, че НАТО е в мозъчна гибел и изиска алиансът да стартира диалози накъде върви организацията, кои са нейните същински съперници, по какъв начин да се оправи тя с тероризма и какво да прави с непредсказуеми съдружници като Турция, а също и по какъв начин да се подобрят връзките с Русия.
Броени дни преди срещата напрежението ескалира и сред Макрон и Турция. Турция упрекна френския президент, че поддържа тероризма поради това, че се е съгласил да беседва със сирийски кюрдски политик, за който Анкара твърди, че е част от екстремистка група. А в отговор на рецензиите на Макрон против турската интервенция в Северна Сирия Ердоган предложи на френския президент да ревизира дали той самият не се намира в положение на мозъчна гибел.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ