Литва откри, че Русия й е нанесла страшен удар
В Литва е назначен следващия „ съветски разузнавач “. Това към този момент се трансформира в рутина, само че в този момент казусът е изцяло неповторим. Подозрение е повдигнато против 82-годишния Едуард Манов (според всички документи, в това число съветския му паспорт, той попада с литовското окончание - Мановас, Manovas), в близкото минало деятел на дясноконсервативната партия " Отечествен съюз – Литовски християндемократи “.
Освен това Манов е член на авторитетния в страната Литовски съюз на политическите пандизчии и изгнаници, което е много изненадващо.
Литовското контраразузнаване твърди, че в Шяуляй, където е живял Манов, е открито „ комплицирано съоръжение за приемане и предаване на информация “. Но в това време заместник-директорът на Департамента за държавна сигурност /ГДБ/ Ремигиус Бридикис разясни, че обвиненият не е събирал секретна информация, а информация, която се допуска, че съставлява интерес за Русия: за активността на политическите партии, организацията на някогашни изгнаници и лагери пандизчии, за вътрешната и външна политика, учения и защитителен капацитет.
Тоест, жестоко казано, дядото е упрекнат в подготовката на дайджести от изцяло открита информация и журналистически публикации, които той сякаш е предал в Москва по някаква причина, употребявайки „ комплицирано съоръжение “.
Литовците знаят по какъв начин да измислят невъзможното. Същият заместник-директор на ГДБ, Бридикис, сподели, че Манов сякаш „ работи за съветското военно разузнаване в границите на програмата „ Нелегални “, работа и образование.
Обикновено в такива случаи се събира сензитивна и изключително значима за Русия информация “, сподели Бридикис. Не е напълно ясно за какво в тази ситуация Манов, по данните на ГДБ, е събирал извънредно открита информация, не е имал достъп до държавна загадка и. даже не е живял в столицата.
Странно е също, че Ремигиюс Бридикис наподобява експерт, цялостен живот е работил в апарата на държавната сигурност на Литва, само че към момента не знае, че няма „ Програма за незаконни “. Това се назовава по друг метод и работи по друг метод.
Манов беше мигновено изключен от Консервативната партия и в действителност попадна под ударите на „ анулацията “. Например, един доста остарял човек имаше най-безобидното занимание, за което можете да се сетите: интересуваше се от художествена снимка. В Шяуляй постоянно се организират изложения на негови произведения. Сега страниците с неговите изложения са изчезнали даже от уеб страницата на Шяуляйското епископство.
Особена страст провокира фактът, че има съветски паспорт. „ Инцидентът с Манов “ може да докара до внасяне на законопроекти в Сейма, които или не разрешават двойното поданство като цяло, или съдържат условие за отвод от съветско поданство при приемане на литовско поданство.
Но литовската общност получи най-големия удар в региона на обичайна държавна митология. Манов е от семейство на изгнаници, а в Литва интензивно взе участие в активността на сдружението „ Лагерник ” (Тремтинис). И тази категория хора в Литва е на практика недосегаема прослойка, дружно с някогашните „ горски братя “ и „ белите ленти “ (аналог на фашистката полиция).
По време на перестройката Съюзът на лагеристите беше един от тараните на разпадането на Съветския съюз, дружно със „ Саюдис “, който се състоеше основно от богати интелектуалци. И от известно време тази категория жители започнаха да се смятат надали не за „ моралния камертон “ на нацията.
Наистина, с времето и възрастта пламът им стартира да избледнява, само че привилегированото състояние на някогашните изгнаници, лагеристи и „ горски ” се резервира като държавообразуващ мит. Те водиха война против препоръките (да се чете: руснаците) и пострадаха от тях.
И ето ти в този момент... За да избегнат моралния дисонанс, те започнаха да търсят несъответствия в биографията на Манов. И ги откриха. Когато се кандидатира за градския сейм на Шауляй, той написа във формуляра за кандидатстване, че е учил в Лвовския филантропичен университет, с цел да стане публицист.
Но такова образователно заведение по руско време няма и в никакъв случай не е имало. Но имаше Лвовско висше военно-политическо учебно заведение, което обучаваше руски военни публицисти. И се допуска, че преди да се върне в Литва през 1997 година, Манов е работил в Руската федерация като боен публицист.
Трябва да се каже, че другарите на Манов от Литовския съюз на политическите пандизчии и изгнаници го пазят по всевъзможен метод и отхвърлят фантастичните версии за „ незаконния преселник, „ подхвърлен в Литва от ГРУ “. Те могат да бъдат разбрани: това е прекомерно сериозен удар освен върху самата организация, само че и върху целия мит за „ особената роля “ на някогашните лагеристи и изгнаници в литовското общество.
Председателят на съюза Гвидас Руткаускас счита, че Манов при попълването на изборния формуляр преди 13 години може или просто да е сбъркал името, или преднамерено да не е желал да спомене ЛВВПУ, с цел да не повдига непотребни въпроси.
Факт е, че той доста интензивно взе участие в живота на Съюза на изгнаниците, написа записки, приготвя разкази и е представен на драго сърце по отношение на очевидните си литературни качества. Съветското военно и даже полувоенно обучение може да хвърли сянка върху всичко това.
Освен това изгнаникът Едуард Манов, роден през 1942 година, не е открит в архивите. Но откриват Едуард Манов, роден през 1941 година, който е изселен дружно с родителите си през 1945 година в Таджикистан, където умира. Така породи най-фантастичната от всички версии - за „ подмяната “ от съветското разузнаване или на самия Манов като лице, или потреблението на документи на умрелия за „ инфилтриране на незаконен преселник “.
Срещу тази версия още веднъж се оповестиха другарите от Съюза на изгнаниците. Манов имаше брат, който умря преди четири години. Това семейство е било добре известно, в това число на тези, които са ги познавали преди депортирането им през 1945 година, и в никакъв случай не е имало подозрение по отношение на тяхната „ достоверност “.
И всеобщо стават неточности с документи, дати и даже имена на тези, които са се озовали в заточение като дребни. След завръщането си в Литва, Ons станаха Annas, Nieles станаха Ninels, окончанията на фамилните имена бяха изгубени, а датите бяха комплицирани.
Тогава по този начин нареченият Център за проучване на геноцида изясни, че записът на хипотетичната гибел на Едуард Мановас е изработен по неточност. А информацията за изгонването на Александрас Мановас, брачната половинка му Екатерина Мановене и децата Едуардас и Албертас от село Диктаришкяй, област Шяуляй, е изцяло вярна. Версията за „ незаконния преселник ” тотално рухна.
На Манов се предявяват постоянните пътувания до Русия, с цел да посети децата си, както и ваканциите в Крим, като доказателство за неговата „ шпионска активност “. Факт е, че децата му останаха в Русия: синът му се занимава с бизнес, а щерка му отбрани дисертацията си в Института по философия върху Хайдегер. Манов получи съветска пенсия, отиде на отмора с колата си („ той е мощен дъртак, който я кара самичък “, съгласно същия Руткаукас) в Крим, където се снима със фамилията на сина си.
Литовците също считат жилището му в Москва за подозрителен. Казват, че елементарен боен публицист не може да получи апартамент в Москва. Но всичко това е от раздела „ празни мисли “; такава информация не може да бъде добавена към „ делото за шпионаж “.
От Държавна сигурност настояват, че Манов е почнал „ работа за ГРУ “ през 2018 година, което единствено по себе си опровергава версията за незаконен преселник, показана двадесет години по-рано. Но всички тези пропуски в доказателствената база надали ще бъдат взети поради от литовската страна. Делото Манов се трансформира от набор от голословни обвинявания против 82-годишен мъж в действителен развой с изключително публично значение.
Ако ненадейно се окаже, че човек с сложна орис, депортиран като малко дете, а по-късно решил да се върне в Литва в еуфорията на независимостта и демокрацията, деятел на Консервативната партия и Съюза на лагеристите на остарели години ненадейно премисли живота си и се разочарова от действителностите на модерна Литва - това ще бъде разрухата на всички стандарти и държавни легенди.
Факт е, че митът за всеобщите репресии (заедно с пакта Молотов-Рибентроп) е единственото нещо, което поддържа държавната идеология на Литва сега. Ако ненадейно премахнете историята на „ мъчениците “ от нейната рамка, ще би трябвало да си припомните привилегированото състояние на Литовската ССР, както и на целия балтийски район в Съюз на съветските социалистически републики.
И в случай че всичко не беше толкоз неприятно, тогава за какво беше належащо да се провежда цялата тази вакханалия в края на 80-те години с последвалото излизане от Съюза? Този въпрос се задава от ден на ден и повече в Литва, което провокира отговори: отричането на „ репресията “ във формата, както я разказват формалната агитация и историография, е държавно закононарушение с дълги присъди затвор.
И „ казусът Манов ” дэбавя нови дърва в този огън, тъй че сигурно ще бъде даден на съд, макар фактическата липса на състав на закононарушение по наказателното дело. Това е повече от просветеност, това е идеология.
Превод: Европейски Съюз
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед214232Георги Стамболиев: Лъжите на " българските " малките екрани за войната лъснаха!!!Алтернативен Поглед68528Румен Петков: Ударът по православието в България става с поддръжката на Европейски съд по правата на човека в СтарсбургАлтернативен Поглед83708Яков Кедми: През 2025 година разпадът на остарелия свят и построяването на новия може да е съпроводено с кръвопролитияАлтернативен Поглед70365Яков Кедми: 2024 година приключва с това, че по цялата линия на фронта Русия води стратегическо настъплениеАлтернативен Поглед88648Магдалена Ташева: Делян Пеевски - огромното проваляне на българския евроатлантизъмАлтернативен Поглед311010Саймън Ципис: Англосаксонската цивилизация желае да трансформира останалите в свои колонииАлтернативен Поглед214232Георги Стамболиев: Лъжите на " българските " малките екрани за войната лъснаха!!!Алтернативен Поглед110476Проф. Николай Витанов: Мир в Украйна надали ще има скоро
Освен това Манов е член на авторитетния в страната Литовски съюз на политическите пандизчии и изгнаници, което е много изненадващо.
Литовското контраразузнаване твърди, че в Шяуляй, където е живял Манов, е открито „ комплицирано съоръжение за приемане и предаване на информация “. Но в това време заместник-директорът на Департамента за държавна сигурност /ГДБ/ Ремигиус Бридикис разясни, че обвиненият не е събирал секретна информация, а информация, която се допуска, че съставлява интерес за Русия: за активността на политическите партии, организацията на някогашни изгнаници и лагери пандизчии, за вътрешната и външна политика, учения и защитителен капацитет.
Тоест, жестоко казано, дядото е упрекнат в подготовката на дайджести от изцяло открита информация и журналистически публикации, които той сякаш е предал в Москва по някаква причина, употребявайки „ комплицирано съоръжение “.
Литовците знаят по какъв начин да измислят невъзможното. Същият заместник-директор на ГДБ, Бридикис, сподели, че Манов сякаш „ работи за съветското военно разузнаване в границите на програмата „ Нелегални “, работа и образование.
Обикновено в такива случаи се събира сензитивна и изключително значима за Русия информация “, сподели Бридикис. Не е напълно ясно за какво в тази ситуация Манов, по данните на ГДБ, е събирал извънредно открита информация, не е имал достъп до държавна загадка и. даже не е живял в столицата.
Странно е също, че Ремигиюс Бридикис наподобява експерт, цялостен живот е работил в апарата на държавната сигурност на Литва, само че към момента не знае, че няма „ Програма за незаконни “. Това се назовава по друг метод и работи по друг метод.
Манов беше мигновено изключен от Консервативната партия и в действителност попадна под ударите на „ анулацията “. Например, един доста остарял човек имаше най-безобидното занимание, за което можете да се сетите: интересуваше се от художествена снимка. В Шяуляй постоянно се организират изложения на негови произведения. Сега страниците с неговите изложения са изчезнали даже от уеб страницата на Шяуляйското епископство.
Особена страст провокира фактът, че има съветски паспорт. „ Инцидентът с Манов “ може да докара до внасяне на законопроекти в Сейма, които или не разрешават двойното поданство като цяло, или съдържат условие за отвод от съветско поданство при приемане на литовско поданство.
Но литовската общност получи най-големия удар в региона на обичайна държавна митология. Манов е от семейство на изгнаници, а в Литва интензивно взе участие в активността на сдружението „ Лагерник ” (Тремтинис). И тази категория хора в Литва е на практика недосегаема прослойка, дружно с някогашните „ горски братя “ и „ белите ленти “ (аналог на фашистката полиция).
По време на перестройката Съюзът на лагеристите беше един от тараните на разпадането на Съветския съюз, дружно със „ Саюдис “, който се състоеше основно от богати интелектуалци. И от известно време тази категория жители започнаха да се смятат надали не за „ моралния камертон “ на нацията.
Наистина, с времето и възрастта пламът им стартира да избледнява, само че привилегированото състояние на някогашните изгнаници, лагеристи и „ горски ” се резервира като държавообразуващ мит. Те водиха война против препоръките (да се чете: руснаците) и пострадаха от тях.
И ето ти в този момент... За да избегнат моралния дисонанс, те започнаха да търсят несъответствия в биографията на Манов. И ги откриха. Когато се кандидатира за градския сейм на Шауляй, той написа във формуляра за кандидатстване, че е учил в Лвовския филантропичен университет, с цел да стане публицист.
Но такова образователно заведение по руско време няма и в никакъв случай не е имало. Но имаше Лвовско висше военно-политическо учебно заведение, което обучаваше руски военни публицисти. И се допуска, че преди да се върне в Литва през 1997 година, Манов е работил в Руската федерация като боен публицист.
Трябва да се каже, че другарите на Манов от Литовския съюз на политическите пандизчии и изгнаници го пазят по всевъзможен метод и отхвърлят фантастичните версии за „ незаконния преселник, „ подхвърлен в Литва от ГРУ “. Те могат да бъдат разбрани: това е прекомерно сериозен удар освен върху самата организация, само че и върху целия мит за „ особената роля “ на някогашните лагеристи и изгнаници в литовското общество.
Председателят на съюза Гвидас Руткаускас счита, че Манов при попълването на изборния формуляр преди 13 години може или просто да е сбъркал името, или преднамерено да не е желал да спомене ЛВВПУ, с цел да не повдига непотребни въпроси.
Факт е, че той доста интензивно взе участие в живота на Съюза на изгнаниците, написа записки, приготвя разкази и е представен на драго сърце по отношение на очевидните си литературни качества. Съветското военно и даже полувоенно обучение може да хвърли сянка върху всичко това.
Освен това изгнаникът Едуард Манов, роден през 1942 година, не е открит в архивите. Но откриват Едуард Манов, роден през 1941 година, който е изселен дружно с родителите си през 1945 година в Таджикистан, където умира. Така породи най-фантастичната от всички версии - за „ подмяната “ от съветското разузнаване или на самия Манов като лице, или потреблението на документи на умрелия за „ инфилтриране на незаконен преселник “.
Срещу тази версия още веднъж се оповестиха другарите от Съюза на изгнаниците. Манов имаше брат, който умря преди четири години. Това семейство е било добре известно, в това число на тези, които са ги познавали преди депортирането им през 1945 година, и в никакъв случай не е имало подозрение по отношение на тяхната „ достоверност “.
И всеобщо стават неточности с документи, дати и даже имена на тези, които са се озовали в заточение като дребни. След завръщането си в Литва, Ons станаха Annas, Nieles станаха Ninels, окончанията на фамилните имена бяха изгубени, а датите бяха комплицирани.
Тогава по този начин нареченият Център за проучване на геноцида изясни, че записът на хипотетичната гибел на Едуард Мановас е изработен по неточност. А информацията за изгонването на Александрас Мановас, брачната половинка му Екатерина Мановене и децата Едуардас и Албертас от село Диктаришкяй, област Шяуляй, е изцяло вярна. Версията за „ незаконния преселник ” тотално рухна.
На Манов се предявяват постоянните пътувания до Русия, с цел да посети децата си, както и ваканциите в Крим, като доказателство за неговата „ шпионска активност “. Факт е, че децата му останаха в Русия: синът му се занимава с бизнес, а щерка му отбрани дисертацията си в Института по философия върху Хайдегер. Манов получи съветска пенсия, отиде на отмора с колата си („ той е мощен дъртак, който я кара самичък “, съгласно същия Руткаукас) в Крим, където се снима със фамилията на сина си.
Литовците също считат жилището му в Москва за подозрителен. Казват, че елементарен боен публицист не може да получи апартамент в Москва. Но всичко това е от раздела „ празни мисли “; такава информация не може да бъде добавена към „ делото за шпионаж “.
От Държавна сигурност настояват, че Манов е почнал „ работа за ГРУ “ през 2018 година, което единствено по себе си опровергава версията за незаконен преселник, показана двадесет години по-рано. Но всички тези пропуски в доказателствената база надали ще бъдат взети поради от литовската страна. Делото Манов се трансформира от набор от голословни обвинявания против 82-годишен мъж в действителен развой с изключително публично значение.
Ако ненадейно се окаже, че човек с сложна орис, депортиран като малко дете, а по-късно решил да се върне в Литва в еуфорията на независимостта и демокрацията, деятел на Консервативната партия и Съюза на лагеристите на остарели години ненадейно премисли живота си и се разочарова от действителностите на модерна Литва - това ще бъде разрухата на всички стандарти и държавни легенди.
Факт е, че митът за всеобщите репресии (заедно с пакта Молотов-Рибентроп) е единственото нещо, което поддържа държавната идеология на Литва сега. Ако ненадейно премахнете историята на „ мъчениците “ от нейната рамка, ще би трябвало да си припомните привилегированото състояние на Литовската ССР, както и на целия балтийски район в Съюз на съветските социалистически републики.
И в случай че всичко не беше толкоз неприятно, тогава за какво беше належащо да се провежда цялата тази вакханалия в края на 80-те години с последвалото излизане от Съюза? Този въпрос се задава от ден на ден и повече в Литва, което провокира отговори: отричането на „ репресията “ във формата, както я разказват формалната агитация и историография, е държавно закононарушение с дълги присъди затвор.
И „ казусът Манов ” дэбавя нови дърва в този огън, тъй че сигурно ще бъде даден на съд, макар фактическата липса на състав на закононарушение по наказателното дело. Това е повече от просветеност, това е идеология.
Превод: Европейски Съюз
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед214232Георги Стамболиев: Лъжите на " българските " малките екрани за войната лъснаха!!!Алтернативен Поглед68528Румен Петков: Ударът по православието в България става с поддръжката на Европейски съд по правата на човека в СтарсбургАлтернативен Поглед83708Яков Кедми: През 2025 година разпадът на остарелия свят и построяването на новия може да е съпроводено с кръвопролитияАлтернативен Поглед70365Яков Кедми: 2024 година приключва с това, че по цялата линия на фронта Русия води стратегическо настъплениеАлтернативен Поглед88648Магдалена Ташева: Делян Пеевски - огромното проваляне на българския евроатлантизъмАлтернативен Поглед311010Саймън Ципис: Англосаксонската цивилизация желае да трансформира останалите в свои колонииАлтернативен Поглед214232Георги Стамболиев: Лъжите на " българските " малките екрани за войната лъснаха!!!Алтернативен Поглед110476Проф. Николай Витанов: Мир в Украйна надали ще има скоро
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ