В лаборатория в Манчестър група хора си слагат маски и

В лаборатория в Манчестър група хора си поставят маски и стартират да дишат. Това не е кислородна терапия с лечебна цел. Тъкмо противоположното – тези хора дишат нечист въздух. При това го вършат непринудено.

Експериментът е в името на науката. Специалисти проучват резултати от кръвни проби преди и откакто хората бъдат изложени на мръсния въздух, споделя BBC.

От години е известно, че той въздейства на сърдечно-съдовата система и на белия дроб, само че неговото влияние върху мозъка е по-слабо изследвано.

„ Това, което се опитваме да създадем посредством проучването, са в действителност опити, с цел да установим кои са главните биологични механизми, свързващи замърсяването на въздуха с неподходящите резултати върху мозъка “, споделя един от създателите на проучването - доктор Йън Мъри, токсиколог в Кралския лицей в Лондон.

Експериментите се вършат в университета в Манчестър. Там участниците се излагат на четири типа замърсяване – изгорели газове от дизелов мотор, пушек от горящо дърво, миризма от почистващи артикули, както и изпарения от готвене. За задачата се готвят пържоли, работят мотори, горят дърва.

Нивата на замърсяване се наблюдават и управляват деликатно. Този въздух се подава в малко найлоново помещение, в което участниците се излагат на замърсяването неведнъж в продължение на няколко месеца.

Хората не се сигурни какъв въздух ще им бъде подаден. Понякога той е нечист, различен път – не.

Ключово е да се даде оценка на въздействието на всеки вид друго замърсяване, споделя проф. Гордън Маккивънс от профилирания център, изследващ проблемите на атмосферата в университета в Манчестър.

„ Напоследък има от ден на ден данни, съгласно които мръсният въздух в затворени пространства може да бъде доста по-вреден от този навън “, изяснява Маккивънс.

Разбира се, добавя той, когато отвориш прозореца или пуснеш някаква вентилационна система, можеш да вкараш външното замърсяване вътре или противоположното. Така че опциите да се сблъскаш със замърсяване са доста и разнородни.

„ Аз мисля, че имаме потребност от безапелационни данни, тъй че да сме наясно с възможни последици от разнообразни типове замърсяване “, споделя Маккгивънс.

Редовните проби на мозъка са един от методите да се мери въздействието на мръсния въздух върху конгнитивните качества. Кръвните проби пък демонстрират непосредствено какви промени настъпват в тялото.

„ Ние се опитваме да разберем методите, по които замърсяването поврежда мозъка “, споделя Маккгивънс.

Една от дилемите на екипа е да откри дали замърсяването доближава до мозъка непосредствено или го визира откакто преди този момент е минало през други органи. Възможно е нездравословните субстанции да причинят инфектиране в белите дробове. Веществата, създадени от този билогичен развой, по-късно засягат мозъка.

„ В момента не знаем дали е по този начин “, споделя Маккгивънс.

Според данните на Световната здравна организация 99% от международното население диша въздух, чието замърсяване надвишава откритите от Организация на обединените нации граници. Всяка година 7 млн. души умират от болести, свързани с тези проблеми.

Данните на организацията IQAir, една от най-големите в света и сътрудник на Организация на обединените нации, Greenpeace и други, сочат, че от замърсяването на въздуха няма незасегнати. Обикновено класацията за град с най-мръсен въздух се оглавява от Делхи или някой различен индийски град. Една концепция по-чист въздух се диша в Пакистан, който също е на едно от първите места. Но това не значи, че в Европа няма същия проблем. В листата могат да се открият още Загреб, Белград, Истанбул, София, Рим, Сараево, Милано и други

BBC цитира Брайъни Евънс, участничка в изследването, споделя, че уплътнява времето в дребната найлонова камера с четене на книга.

„ Ако съберат повече данни по тези въпроси, времето, прекарано тук, ще си е коствало. Всичко, което може да ни помогне да открием причинители на заболявания в нашето всекидневие, би трябвало да се направи “, споделя тя.

Първите резултати от проучването се чакат след няколко месеца.