Да се помни: В Кюстендил почитат жертвите на сръбската бомбардировка отпреди 81 години.
В Кюстендил почитат жертвите на сръбската бомбардировка отпреди 81 години.
С поклонение пред Братската могила в градския гробищен парк през днешния ден бяха маркирани 81 години от сръбските бомбардировки над град Кюстендил, станали на 6 април 1941 год.
Жертвите от бомбардировката са над 60.
Всяка година на 6 април кюстендилци с венци и цветя почитат жертвите на тази бомбардировка, окървавила центъра на града. Историкът от районния музей доцент доктор Ангел Джонев описа:
" В 8.30 часа няколко самолета " Дорние " на югославските военновъздушни сили кръжат над Кюстендил и хвърлят бомби. Основни елементи от провалите са основната улица - " Александровска ". Според останалите свидетелства, те вършат няколко офанзиви, а в резултат на това умират над 60 души цивилно население. В рамките на към един час се твърди, че са осъществени няколко офанзиви. Като отговор на противовъздушна защита няма. В този ден е бомбардирана и столицата, само че най-големите провали са в Кюстендил. Бомби са хвърлени и край Враца. Има една серия от бомбардировки в целия интервал от 6 април 17 април ".
Сръбски самолети нападат няколко наземни цели на наша територия – Кюстендил и покрайнините на София. Загубите са огромни – убити са 60 души, от които 58 цивилни.
В офанзивата вземат участие югославски и британски самолети. Първите нападат денем, а вторите работят най-вече нощем. Между техните набези има основна разлика. По това време дипломатическите връзки сред България и Англия са прекратени след влизането на страната ни в Тристранния пакт на 1 март 1941 година, а с Югославия това не е сторено чак до 15 април 1941 година, т.е.
В града няма военни обекти, с изключение казармения регион на 13-ти пехотен Рилски полк. Причината за офанзивата против него е разположението му – стратегическо шосе и жп линия, по която се движат немските войски. Близостта до югославската граница го прави налична цел за въздушен удар. Кюстендил е бомбардиран измежду бял дел от авиацията на Кралство Югославия.
Самолетите се появяват в 8.35 ч. на 6 април 1941 година Групата е от 4 самолета, които летят на височина 1500 м. Самолетите са немски ”Дорние – 17 К” от 64-та въздушна група от Трети югославски бомбардировъчен полк. Излитат от летище Стубол до Прищина. Командирът на групата е майор Бранко Фанедл. Нарочно не смъкват опознавателните знаци на самолетите, с цел да заблудят немските войски, което съумяват да реализират. Нападението над Кюстендил е ненадейно.
Бомбите падат към гарата и в жилищния регион. Атакувани са цивилни, а не военни обекти. Убити са 58 жители, 2 български бойци, 8 немски бойци и 11 коня от 13-ти Рилски полк.
Сред починалите са и две деца (7-годишният Георги Димитров Андонов и 5-годишната Спасена Ангелова Иванова) и 20 възпитаници. Ранени са 59 жители от които 6 възпитаници (от 5-ти до 7-и клас), 5 български бойци и 31 немски бойци. Сръбско-английските бомбардировки не престават от 6 до 15 април 1941 година
Бомбардирани с изключение на Кюстендил са и Гюешево, Петрич, села в Светиврачко, гара Ихтиман, летище Враждебна, гара Искър, водопровода Рила – София, някои радомирски села, самата София.
На 6 април 1941 година столицата на България става също обект на офанзива от сръбските бомбардировачи. Те нападат следобед и убиват 4 дами и 2 деца.
С поклонение пред Братската могила в градския гробищен парк през днешния ден бяха маркирани 81 години от сръбските бомбардировки над град Кюстендил, станали на 6 април 1941 год.
Жертвите от бомбардировката са над 60.
Всяка година на 6 април кюстендилци с венци и цветя почитат жертвите на тази бомбардировка, окървавила центъра на града. Историкът от районния музей доцент доктор Ангел Джонев описа:
" В 8.30 часа няколко самолета " Дорние " на югославските военновъздушни сили кръжат над Кюстендил и хвърлят бомби. Основни елементи от провалите са основната улица - " Александровска ". Според останалите свидетелства, те вършат няколко офанзиви, а в резултат на това умират над 60 души цивилно население. В рамките на към един час се твърди, че са осъществени няколко офанзиви. Като отговор на противовъздушна защита няма. В този ден е бомбардирана и столицата, само че най-големите провали са в Кюстендил. Бомби са хвърлени и край Враца. Има една серия от бомбардировки в целия интервал от 6 април 17 април ".
Сръбски самолети нападат няколко наземни цели на наша територия – Кюстендил и покрайнините на София. Загубите са огромни – убити са 60 души, от които 58 цивилни.
В офанзивата вземат участие югославски и британски самолети. Първите нападат денем, а вторите работят най-вече нощем. Между техните набези има основна разлика. По това време дипломатическите връзки сред България и Англия са прекратени след влизането на страната ни в Тристранния пакт на 1 март 1941 година, а с Югославия това не е сторено чак до 15 април 1941 година, т.е.
В града няма военни обекти, с изключение казармения регион на 13-ти пехотен Рилски полк. Причината за офанзивата против него е разположението му – стратегическо шосе и жп линия, по която се движат немските войски. Близостта до югославската граница го прави налична цел за въздушен удар. Кюстендил е бомбардиран измежду бял дел от авиацията на Кралство Югославия.
Самолетите се появяват в 8.35 ч. на 6 април 1941 година Групата е от 4 самолета, които летят на височина 1500 м. Самолетите са немски ”Дорние – 17 К” от 64-та въздушна група от Трети югославски бомбардировъчен полк. Излитат от летище Стубол до Прищина. Командирът на групата е майор Бранко Фанедл. Нарочно не смъкват опознавателните знаци на самолетите, с цел да заблудят немските войски, което съумяват да реализират. Нападението над Кюстендил е ненадейно.
Бомбите падат към гарата и в жилищния регион. Атакувани са цивилни, а не военни обекти. Убити са 58 жители, 2 български бойци, 8 немски бойци и 11 коня от 13-ти Рилски полк.
Сред починалите са и две деца (7-годишният Георги Димитров Андонов и 5-годишната Спасена Ангелова Иванова) и 20 възпитаници. Ранени са 59 жители от които 6 възпитаници (от 5-ти до 7-и клас), 5 български бойци и 31 немски бойци. Сръбско-английските бомбардировки не престават от 6 до 15 април 1941 година
Бомбардирани с изключение на Кюстендил са и Гюешево, Петрич, села в Светиврачко, гара Ихтиман, летище Враждебна, гара Искър, водопровода Рила – София, някои радомирски села, самата София.
На 6 април 1941 година столицата на България става също обект на офанзива от сръбските бомбардировачи. Те нападат следобед и убиват 4 дами и 2 деца.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ