Притча за кибритените клечки
В кутийка от кибрит живеели кибритени клечки. Те в никакъв случай не били излизали от своя дом и нямали визия какъв е светът на открито. Но били уверени, че е доста хубаво място. Защо ли? Защото всякога когато човешка ръка вземела някоя кибритена клечица, тя повече в никакъв случай не се прибирала назад в кутийката.
Сигурно светът отвън кутията е необикновено място, цялостно с удоволствия и благосъстояния, мислели си кибритените клечки.
Когато човешката ръка посегнела да хване някоя от тях, другите доста завиждали на определената клечица. Смятали я за огромен късметлия. Те нямали самообладание да пристигна техният ред и даже от време на време се боричкали, с цел да се прередят по-бързо.
Веднъж, както нормално, човешката ръка отворила кибритената кутийка и взела една клечица, само че по-късно не затворила кутийката добре. Една от клечиците вътре, която била идната поред и най-малка, показала голямо любознание и надникнала през пролуката. Тогава тя с смут видяла своя другар да изгаря бързо и да бъде пренебрегнат в боклука.
При тази панорама кибритената съчка отстъпила внезапно обратно, а другите единствено това ѝ чакали. Те се затичали към отвора на кутийката, а човешката ръка ги сграбчила крепко и ги запалила безмилостно. В паниката, до момента в който всички пръчици се блъскали да са начело, най-малката клечица съумяла да избяга от кутийката и по този начин избавила живота си...
Тази алегория ни учи, че от време на време стъпката обратно може да избави живота ни. Затова не бързайте да сте първи във всяко начинание. Не се натъжавайте, когато някой ви изпреварва или се постанова да забавите темпото. Това може да е за ваше положително, гласи Притча за кибритените клечки.
