Старши сержант Малва: Гробът на двегодишно момиченце ме спаси, им...
В последна сметка в средата на март Малва съумява да се активизира посредством Печерския боен комисариат на Киев.
Така тя става доброволец в 205-и батальон от 241-ва сухопътна отбранителна бригада - първо като старши военен санитар на ротата, а по-късно и като старши сержант по логистиката. Логистиката стана нейна област - доставката на муниции, оръжия, муниции, храна и вода до най-горещите региони на фронта.
Заедно със своята част тя е последната, която се изтегля от Северодонецк.
След това е в Бахмут - 64 дни на борби в и към града. Тя към момента помни чувството за съвсем неизбежна гибел.
Мостовете към този момент са разрушени, само че към момента има няколко селски пътища з а отсътпление. Тогава осъзнава, че гибелта е някъде наоколо. Спасява я единствено това, че в този миг минава около отломките на някакъв дирек – поел удара на взривната вълна.
Един ден в Бахмут, когато Малва тича към позиция, стартира обстрел. Тя пада на земята, с цел да се скрие зад един рид, с цел да не бъде ударена от осколки на снаряд. По-късно, като поглежда нагоре, тя осъзнава, че животът й е избавен от гроба на двегодишно момиченце - Светлана Остапченко, която е заровена в двора на тази къща.
По-късно се оказва, че ставата на ръката и е на практика разрушена. Лекарят в болничното заведение споделя: „ Трябва ясно да запомните деня и даже часа, когато се е случило, тъй като това е ужасна болежка, която не може да бъде подценена. “ Тя му дава отговор: „ Докторе, това го разбрах едвам когато тръгвахме на ротация и не можех да държа чаша в дясната си ръка, нито да изпуша цигара “.
Войната не ни прави по-добри. Войната не ни прави по-лоши. Войната изкарва единствено най-хубавото и най-лошото в нас. В огледалото на войната всеки може да види същинското си аз, в случай че има смелостта да го направи.
„ Не разбирам по какъв начин оцелях “, споделя тя пред UP. - Но ще кажа нещо извънредно: благодаря на Господ за всички тези тествания. Войната ме научи да желая амнистия и да прощавам. Защото може да нямате време да го извършите.
Благодарение на войната разбрах, че съм човек. Не по-добър от всеки, само че не и слаб. Станах по-чувствителна, по-внимателна към хората. След две рехабилитации най-сетне се научих по какъв начин да рева. Преди това не беше по този начин. Войната ми лиши най-малкия наследник, само че на фронта заварих огромно семейство – десетки синове и дъщери.
След като се завръща към цивилния живот, Малва отворя частен кабинет на психолог в Гайсина. Толкова характерен бизнес, в който инвестираш повече, в сравнение с получаваш. Безвъзмездно оказва помощ на военнослужещи, ветерани, фамилии на починали и изчезнали.
Наскоро, дружно с братята и сестрите си, тя споделя на света за войната в Украйна - за това по какъв начин градовете умират и най-хубавите хора умират заради липса на оръжие. Тази година Malva взе участие в Давос, Мюнхен, Вашингтон, Остин, Тексас.
" Лично аз, Малви, нуждая се от муниции, ракети, самолети. Трябва да направя това поради децата си! ", безапелационна е тя.
Превод ФрогНюз
Така тя става доброволец в 205-и батальон от 241-ва сухопътна отбранителна бригада - първо като старши военен санитар на ротата, а по-късно и като старши сержант по логистиката. Логистиката стана нейна област - доставката на муниции, оръжия, муниции, храна и вода до най-горещите региони на фронта.
Заедно със своята част тя е последната, която се изтегля от Северодонецк.
След това е в Бахмут - 64 дни на борби в и към града. Тя към момента помни чувството за съвсем неизбежна гибел.
Мостовете към този момент са разрушени, само че към момента има няколко селски пътища з а отсътпление. Тогава осъзнава, че гибелта е някъде наоколо. Спасява я единствено това, че в този миг минава около отломките на някакъв дирек – поел удара на взривната вълна.
Един ден в Бахмут, когато Малва тича към позиция, стартира обстрел. Тя пада на земята, с цел да се скрие зад един рид, с цел да не бъде ударена от осколки на снаряд. По-късно, като поглежда нагоре, тя осъзнава, че животът й е избавен от гроба на двегодишно момиченце - Светлана Остапченко, която е заровена в двора на тази къща.
По-късно се оказва, че ставата на ръката и е на практика разрушена. Лекарят в болничното заведение споделя: „ Трябва ясно да запомните деня и даже часа, когато се е случило, тъй като това е ужасна болежка, която не може да бъде подценена. “ Тя му дава отговор: „ Докторе, това го разбрах едвам когато тръгвахме на ротация и не можех да държа чаша в дясната си ръка, нито да изпуша цигара “.
Войната не ни прави по-добри. Войната не ни прави по-лоши. Войната изкарва единствено най-хубавото и най-лошото в нас. В огледалото на войната всеки може да види същинското си аз, в случай че има смелостта да го направи.
„ Не разбирам по какъв начин оцелях “, споделя тя пред UP. - Но ще кажа нещо извънредно: благодаря на Господ за всички тези тествания. Войната ме научи да желая амнистия и да прощавам. Защото може да нямате време да го извършите.
Благодарение на войната разбрах, че съм човек. Не по-добър от всеки, само че не и слаб. Станах по-чувствителна, по-внимателна към хората. След две рехабилитации най-сетне се научих по какъв начин да рева. Преди това не беше по този начин. Войната ми лиши най-малкия наследник, само че на фронта заварих огромно семейство – десетки синове и дъщери.
След като се завръща към цивилния живот, Малва отворя частен кабинет на психолог в Гайсина. Толкова характерен бизнес, в който инвестираш повече, в сравнение с получаваш. Безвъзмездно оказва помощ на военнослужещи, ветерани, фамилии на починали и изчезнали.
Наскоро, дружно с братята и сестрите си, тя споделя на света за войната в Украйна - за това по какъв начин градовете умират и най-хубавите хора умират заради липса на оръжие. Тази година Malva взе участие в Давос, Мюнхен, Вашингтон, Остин, Тексас.
" Лично аз, Малви, нуждая се от муниции, ракети, самолети. Трябва да направя това поради децата си! ", безапелационна е тя.
Превод ФрогНюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ