Тръгваме към Луната и Марс, но Земята е нашият дом
В края на януари във Френския културен институт се състоя първото издание на събитието „ Нощ на концепциите “. То дава поле за изява на нови открития и на такива, които към този момент са потвърдили своята перспективност. Особено завладяваща е полемиката за провокациите на нашето време.
Снимка: Френски институт в България
При тазгодишното издание фокусът беше върху тематиките за Космоса, климатичните промени и кръговата стопанска система. Беше излъчен филмът „ Тома Песке - галактическият делегат “ за френския астронавт Тома Песке, прекарал 6 месеца на Международната галактическа станция от ноември 2016 година Филмът споделя за всекидневния живот на станцията и научните опити, провеждани там. Зрителите имаха опция да съпреживеят вълнението на Песке при излитането към МКС, престоя там и изключително при излизането му в открития Космос.
След кино лентата се организира спор с френските астронавти Клоди и Жан-Пиер Еньоре, българския космонавт Александър Александров и проф. Йорданка Семкова от Института за галактически проучвания и технологии към Българска академия на науките. Предлагаме ви най-интересните акценти от полемиката, свързани с приноса на България към галактическите проучвания, проектите за задачи до Луната и Марс и провокациите пред галактическото бъдеще на човечеството.
Клоди Еньоре е специализирала в невронаука, космонавтика и политик. Обучава се в Звездния град в Русия, като прави своята първа галактическа задача през 1996 година, за интервал от 16 дни на борда на галактическата станция „ Мир “. Втората й задача е от 10 дни на борда на Международната галактическа станция през 2001 година, като става първата европейска жена, която я е посетила. След космонавтиката тя минава в областта на политиката. Била е делегиран министър по въпросите за научните проучвания и новите технологии, делегиран министър по европейските въпроси, консултант на генералния шеф по въпросите за европейската галактическа тактика към ЕКА, както и основен изпълнителен шеф на Universcience. В момента тя е специфичен консултант на генералния шеф на Европейската галактическа организация.
Жан-Пиер Еньоре е инженер, пълководец летец-изпитател и космонавт. Обучаван е в Звездния град в Русия през 1990 година и е имал две задачи към станция „ Мир “. Първата му задача като авариен член на екипажа е през юли 1993 година Следващата е през 1999 година с дълготрайност от 6 месеца. По време на полета Еньоре организира галактическа разходка отвън станцията. След завръщане от полета е назначен за началник на Дирекцията за космонавти на Европейския галактически център (EAC) в Кьолн. А през 2003 година става старши консултант на шефа на Европейската галактическа организация по въпросите за програмата за ракетите " Союз ".
Александър Александров е вторият български космонавт, летял на борда на галактическия транспортен съд „ Союз “. Завършва Висшето военновъздушно учебно заведение. През 1979 година минава подготовка за полет в Космоса по програмата „ Интеркосмос ” като борд-инженер на галактическия транспортен съд „ Съюз “ и орбиталната станция „ Салют-6 “. Полетът е през юни 1988 година с дълготрайност 10 дни. Александров организира голям брой опити, свързани с галактически технологии, медицина и биология; галактическа физика и астрофизика; отдалечено проучване на Земята от Космоса.
Проф. Йорданка Семкова е лекар на физическите науки и професор в Института за галактически проучвания и технологии към Българска академия на науките. Специалист е в региона на галактическото приборостроене, слънчево-земната физика и проучването на радиационните условия в космоса. Участвала е в голям брой планове в България и чужбина, измежду тях „ България 1300 “ и „ Интербол “. През 2011 година тя е един от ръководителите, които са работили над апаратурата „ Люлин-Фобос “, която е изведена в Космоса с интернационална автоматизирана станция за проучване на Марс.
Как наподобява Земята от Космоса?
Космонавт Александър Александров: В Космоса човек осъзнава действителната си същина. Виждаш, че си една прашинка във Вселената, само че с помощта на техническия напредък на човечеството си имал опция да достигнеш Космоса. И от там да видиш нашата люлка - Земята, и да осъзнаеш какъв брой е прелестна тя, както и това, че е доста нежна. Виждаш и тази тънка атмосфера, с помощта на която можем да живеем на нашата планета, и разбираш, че би трябвало да я съхраним, тъй като с помощта на нея е вероятен животът ни тук.
Аз бях на експедиция в Космоса тъкмо по време на събитията в Персийския залив и следих какви провали нанася тази война. На фотоси, направени от Космоса, може да се види замърсяването на реките или пък пожарите, които бушуват на Земята. Един ден си сложих за цел да броя пожарите, които мога да виждам по време на една обиколка към Земята. Броих до 1000 и по-късно се отхвърлих, защото те бяха извънредно доста. Просто цялата планета гори и димът се разпръсва на стотици хиляди километри.
Какви са изгодите за елементарния човек от проучванията на Космоса?
Жан-Пиер Еньоре: Всеки жител употребява сателитна връзка с телефон или като желае да разбере какво ще е времето на следващия ден. Данъчните се интересуват от фотосите на Земята, с цел да обрисуват парцелите, които подхождат на съответни налози. Макдоналдс преглежда Земята, с цел да разпредели своите заведения за хранене там, където им се коства най-удачно. Засега бизнесът се развива главно в региона на телекомуникациите за предаване на данни, телефони, телевизия, те са с най-големи обороти. Спътниците, които се експлоатират от Люксембург, който има специфичен стопански модел за потребление на Космоса, са с оборот на по-голяма стойност, в сравнение с изстрелването на една ракета.
Има и сдружение, което сега развива аероплан за суборбитални полети, това са полети не чак в галактическа орбита, само че над атмосферна орбита и с билети за към 200 000 $.
Тези проучвания са доста значими и от психическа позиция. Ще обясня за какво: Възможно е да е имало и условия за живот на Марс, с цел да се изследва това, е забавно да се реализира експедиция до там - нещо което наподобява извънредно мъчно сега. Но дано напомня и изявлението на Кенеди преди 50 години, в което той сподели, че „ преди края на десетилетието един екипаж ще отиде на Луната и ще се върне жив и здрав, а това вършим не тъй като е елементарно, а тъй като през днешния ден ни се коства невероятно “. Точно това е доста значимо от психическа позиция - някои неща, които ни се костват безусловно невъзможни, стават вероятни и действителни. И когато се сблъскаме с такива големи проблеми като опазването на околната среда е значимо да умеем да мислим по този начин.
Клоди Еньоре: Децата имат потребност да бъдат вдъхновявани, това е един от резултатите от галактическите задачи. Науката и стопанската система са мотивация и мотор. Но да научиш хората да мислят по различен метод и да намерят други решения за бъдещето, е не по-малко значимо.
Очаквайте в идващите дни информация по останалите тематики, разисквани по време на събитието.
Снимка: Френски институт в България При тазгодишното издание фокусът беше върху тематиките за Космоса, климатичните промени и кръговата стопанска система. Беше излъчен филмът „ Тома Песке - галактическият делегат “ за френския астронавт Тома Песке, прекарал 6 месеца на Международната галактическа станция от ноември 2016 година Филмът споделя за всекидневния живот на станцията и научните опити, провеждани там. Зрителите имаха опция да съпреживеят вълнението на Песке при излитането към МКС, престоя там и изключително при излизането му в открития Космос.
След кино лентата се организира спор с френските астронавти Клоди и Жан-Пиер Еньоре, българския космонавт Александър Александров и проф. Йорданка Семкова от Института за галактически проучвания и технологии към Българска академия на науките. Предлагаме ви най-интересните акценти от полемиката, свързани с приноса на България към галактическите проучвания, проектите за задачи до Луната и Марс и провокациите пред галактическото бъдеще на човечеството.
Клоди Еньоре е специализирала в невронаука, космонавтика и политик. Обучава се в Звездния град в Русия, като прави своята първа галактическа задача през 1996 година, за интервал от 16 дни на борда на галактическата станция „ Мир “. Втората й задача е от 10 дни на борда на Международната галактическа станция през 2001 година, като става първата европейска жена, която я е посетила. След космонавтиката тя минава в областта на политиката. Била е делегиран министър по въпросите за научните проучвания и новите технологии, делегиран министър по европейските въпроси, консултант на генералния шеф по въпросите за европейската галактическа тактика към ЕКА, както и основен изпълнителен шеф на Universcience. В момента тя е специфичен консултант на генералния шеф на Европейската галактическа организация.
Жан-Пиер Еньоре е инженер, пълководец летец-изпитател и космонавт. Обучаван е в Звездния град в Русия през 1990 година и е имал две задачи към станция „ Мир “. Първата му задача като авариен член на екипажа е през юли 1993 година Следващата е през 1999 година с дълготрайност от 6 месеца. По време на полета Еньоре организира галактическа разходка отвън станцията. След завръщане от полета е назначен за началник на Дирекцията за космонавти на Европейския галактически център (EAC) в Кьолн. А през 2003 година става старши консултант на шефа на Европейската галактическа организация по въпросите за програмата за ракетите " Союз ".
Александър Александров е вторият български космонавт, летял на борда на галактическия транспортен съд „ Союз “. Завършва Висшето военновъздушно учебно заведение. През 1979 година минава подготовка за полет в Космоса по програмата „ Интеркосмос ” като борд-инженер на галактическия транспортен съд „ Съюз “ и орбиталната станция „ Салют-6 “. Полетът е през юни 1988 година с дълготрайност 10 дни. Александров организира голям брой опити, свързани с галактически технологии, медицина и биология; галактическа физика и астрофизика; отдалечено проучване на Земята от Космоса.
Проф. Йорданка Семкова е лекар на физическите науки и професор в Института за галактически проучвания и технологии към Българска академия на науките. Специалист е в региона на галактическото приборостроене, слънчево-земната физика и проучването на радиационните условия в космоса. Участвала е в голям брой планове в България и чужбина, измежду тях „ България 1300 “ и „ Интербол “. През 2011 година тя е един от ръководителите, които са работили над апаратурата „ Люлин-Фобос “, която е изведена в Космоса с интернационална автоматизирана станция за проучване на Марс.
Как наподобява Земята от Космоса?
Космонавт Александър Александров: В Космоса човек осъзнава действителната си същина. Виждаш, че си една прашинка във Вселената, само че с помощта на техническия напредък на човечеството си имал опция да достигнеш Космоса. И от там да видиш нашата люлка - Земята, и да осъзнаеш какъв брой е прелестна тя, както и това, че е доста нежна. Виждаш и тази тънка атмосфера, с помощта на която можем да живеем на нашата планета, и разбираш, че би трябвало да я съхраним, тъй като с помощта на нея е вероятен животът ни тук.
Аз бях на експедиция в Космоса тъкмо по време на събитията в Персийския залив и следих какви провали нанася тази война. На фотоси, направени от Космоса, може да се види замърсяването на реките или пък пожарите, които бушуват на Земята. Един ден си сложих за цел да броя пожарите, които мога да виждам по време на една обиколка към Земята. Броих до 1000 и по-късно се отхвърлих, защото те бяха извънредно доста. Просто цялата планета гори и димът се разпръсва на стотици хиляди километри.
Какви са изгодите за елементарния човек от проучванията на Космоса?
Жан-Пиер Еньоре: Всеки жител употребява сателитна връзка с телефон или като желае да разбере какво ще е времето на следващия ден. Данъчните се интересуват от фотосите на Земята, с цел да обрисуват парцелите, които подхождат на съответни налози. Макдоналдс преглежда Земята, с цел да разпредели своите заведения за хранене там, където им се коства най-удачно. Засега бизнесът се развива главно в региона на телекомуникациите за предаване на данни, телефони, телевизия, те са с най-големи обороти. Спътниците, които се експлоатират от Люксембург, който има специфичен стопански модел за потребление на Космоса, са с оборот на по-голяма стойност, в сравнение с изстрелването на една ракета.
Има и сдружение, което сега развива аероплан за суборбитални полети, това са полети не чак в галактическа орбита, само че над атмосферна орбита и с билети за към 200 000 $.
Тези проучвания са доста значими и от психическа позиция. Ще обясня за какво: Възможно е да е имало и условия за живот на Марс, с цел да се изследва това, е забавно да се реализира експедиция до там - нещо което наподобява извънредно мъчно сега. Но дано напомня и изявлението на Кенеди преди 50 години, в което той сподели, че „ преди края на десетилетието един екипаж ще отиде на Луната и ще се върне жив и здрав, а това вършим не тъй като е елементарно, а тъй като през днешния ден ни се коства невероятно “. Точно това е доста значимо от психическа позиция - някои неща, които ни се костват безусловно невъзможни, стават вероятни и действителни. И когато се сблъскаме с такива големи проблеми като опазването на околната среда е значимо да умеем да мислим по този начин.
Клоди Еньоре: Децата имат потребност да бъдат вдъхновявани, това е един от резултатите от галактическите задачи. Науката и стопанската система са мотивация и мотор. Но да научиш хората да мислят по различен метод и да намерят други решения за бъдещето, е не по-малко значимо.
Очаквайте в идващите дни информация по останалите тематики, разисквани по време на събитието.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ