Социален магазин или маргарин за ората?
В края на януари предходната година в Ница, перлата на Френската Ривиера, отвори порти първият обществен магазин. Не знам дали побългареният вид „ Магазин за хората “ – една бомбастична концепция на Пеевски, копира нещо, само че позволявам, че по-скоро не.
Там общината дотира питателните артикули, тъй че те да са с тройно по-ниска цена от супермаркетите. Условието за прилагане обаче не е за всички хора, а единствено за обществено слаби, които авансово са утвърдени след среща със обществен служащ. Плюс това имат право да посещават магазина за избран от самия обществен служащ интервал от време, мисля, не повече от шест месеца. После следва нова среща, която да откри дали не престават да са „ под борда “ на достойното живеене.
Доколкото чета, най-вече от икономисти, у нас концепцията е вид „ необятна страна квас радная “. Всички сме хора, значи всички може да се редим на опашки. Като едно време. Това на пръв прочит.
Вторият прочит е много по-сложен и неразбираем. Кой и по какъв начин ще дотира вероятно по-ниските цени на питателните артикули? Ясно е, че производителят не може да бъде принуден – въпреки всичко още не сме построили комунизма, нали? А и по какъв начин баба Пенка от Труд да си донесе доматите и краставиците в магазина за хората в София?
Третият прочит е напълно замайващ и непосредствено ще изкара страната против пазарната стопанска система. Понеже остават в общи линии два лоста за по-ниски цени във веригата „ Магазини за хората “.
Първият е освобождение от Данък добавена стойност на стоките, които се оферират във веригата. Това няма по какъв начин да стане без законова уредба.
Вторият е въпросните търговски обекти, било то на общински или държавни парцели, да не заплащат наем надлежно на община или страна.
Най-вероятно в пилотния „ Магазин за хората “, за който се приказва, че ще е в Пловдив, ще се извият опашки като при бай Тошо и развития социализъм. И на тези опашки ще са още веднъж хората, които живяха социализма. С псувните си, с бедността си, с носталгиите си по едно неискащо да си отиде минало и (само)отказващо ги бъдеще.
Там общината дотира питателните артикули, тъй че те да са с тройно по-ниска цена от супермаркетите. Условието за прилагане обаче не е за всички хора, а единствено за обществено слаби, които авансово са утвърдени след среща със обществен служащ. Плюс това имат право да посещават магазина за избран от самия обществен служащ интервал от време, мисля, не повече от шест месеца. После следва нова среща, която да откри дали не престават да са „ под борда “ на достойното живеене.
Доколкото чета, най-вече от икономисти, у нас концепцията е вид „ необятна страна квас радная “. Всички сме хора, значи всички може да се редим на опашки. Като едно време. Това на пръв прочит.
Вторият прочит е много по-сложен и неразбираем. Кой и по какъв начин ще дотира вероятно по-ниските цени на питателните артикули? Ясно е, че производителят не може да бъде принуден – въпреки всичко още не сме построили комунизма, нали? А и по какъв начин баба Пенка от Труд да си донесе доматите и краставиците в магазина за хората в София?
Третият прочит е напълно замайващ и непосредствено ще изкара страната против пазарната стопанска система. Понеже остават в общи линии два лоста за по-ниски цени във веригата „ Магазини за хората “.
Първият е освобождение от Данък добавена стойност на стоките, които се оферират във веригата. Това няма по какъв начин да стане без законова уредба.
Вторият е въпросните търговски обекти, било то на общински или държавни парцели, да не заплащат наем надлежно на община или страна.
Най-вероятно в пилотния „ Магазин за хората “, за който се приказва, че ще е в Пловдив, ще се извият опашки като при бай Тошо и развития социализъм. И на тези опашки ще са още веднъж хората, които живяха социализма. С псувните си, с бедността си, с носталгиите си по едно неискащо да си отиде минало и (само)отказващо ги бъдеще.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ