Как есперанто можеше да бъде мост между народите
В края на XIX век в град Бяласток – в миналото в рамките на Полша, Прусия и Русия, а през днешния ден още веднъж в Полша – се ражда едно изключително многообразие от най-различни хора. В него се събират хора от Полша, Германия и Русия, участват евреи и всяка една група приказва друг език в своето общество. Липсата на общ език кара множеството хора да бъдат мнителни към останалите и разделянето е повече от очевидно.
Години наред Л. Л. Заменхов – евреин от същия град – е учил и практикувал медицина в Москва. Неговата най-голяма фантазия по това време е да успее да откри път към всяка една обществена група, освен това без да се доближава до принуждение. Като доктор, Заменхов се надявал, че мирът може да бъде реализиран с нещо, което ги сплотява.
На 26 юли 1887 година ще разгласява книга с името „ Unua Libro “ – позната още като първа книга. Това е и първата публична поява на есперанто – език, който Заменхоф е разработвал години с вярата, че тъкмо той ще успее да наложи мир измежду всички хора по света. Идеята е гениална, изключително откакто се твърди, че в Древен Вавилон се е говорило единствено и само на един език, не са били нужни други.
Есперанто е необикновен хибрид, който употребява гласните от британски, френски, немски, гръцки, италиански, латински, полски, съветски и иврит. Според самия доктор, това са най-популярните и най-често срещани езици. Граматически, новият език имал много прилики от европейските езици, само че има следи и от азиатските граматики. Заменхоф прави и още една доста значима стъпка, той не дава езика на нито една страна, а предлага универсално решение. Предпочита да вижда и знае, че неговият език не принадлежи на никого и няма никакви исторически полезности. Есперанто би трябвало да играе ролята на втори език, като в същото време не би трябвало по никакъв метод да визира първия. Това е флагът на интернационалния мир и построяването на нови мостове.
Докторът даже се е постарал да го направи още по-лесен и прелестен за учене. Повечето предмети нямат никакъв жанр, затова в никакъв случай няма да се чудите дали една маса е в мъжки или женски жанр. Няма неправилни сказуеми, които да би трябвало да се запомнят с избрани таблици и преписване като папагал. Самото писане е напълно фонетично и няма никакви други безгласни букви и всичко чуто е тъкмо по този начин изписано. Благодарение на това по-сериозно сливане на главните правила и звуци, действително даже не е сложен за говорене.
Целият език има единствено 16 съществени правила. Книгата бързо се превежда на няколко езика и при започване на всяка книга откриваме посланието на Заменхов:
„ Всички персонални права на есперанто са благосъстоятелност на обществото. “
Благодарение на обикновената структора и фактът, че книгата се популяризира с изключителна скорост, поданици от Азия, Северна и Южна Америка, Близкия изток и Африка ще стартират да употребяват есперанто към 1905 година и всяка една година ще се срещат на специфичен конгрес, където ще честват и намират нови приложения на езика. Между 1907 и 1917 година Заменхоф ще получи 14 номинации за Нобелова премия за мир, само че в никакъв случай няма да завоюва.
Това надали е от голяма важност, докторът просто е намерил едно едва звено, с което най-сетне да реши редица проблеми. Създава се асоциация, която се пробва да подкрепи връзките с обществото, употребявайки точно този език. В следствие и участници от самата комисия ще бъдат неведнъж номинирани за Нобелова премия за мир – още веднъж над 100 пъти. Езикът е разпознаван от най-различни страни като един от най-хубавите принадлежности за проповядването на мир и до този миг още не е съумял да завоюва премия.
След Първата Световна война, Лигата на Нациите – по-късно ще се прекръсти на ОН – ще заложи доста на него, изключително откакто с него могат да се пропуснат бъдещи спорове. Малко по-късно и иранските делегати ще предложат точно този език да се употребява като главен за интернационалните връзки.
Французите не са съгласни, тъй като по това време френският е главен за дипломатическите връзки. През 1922 година точно те ще създадат още една стъпка напред и ще забранят преподаването на есперанто във всички френски учебни заведения и университети. Като бонус ще посочат, че това е тежка комунистическа агитация. За да е още по-забавно, от другата страна на Европа няма доста фенове.
В Съюз на съветските социалистически републики ще се разгласи години по-късно, че есперанто е интернационална организация за шпионаж. Адолф Хитлер ще съобщи, че има следи от еврейска нишка в този език и това е следващият им опит за завладяването на света. Третия райх и Гестапо ще създадат всичко допустимо, с цел да забранят и изкоренят езика. Що се отнася до децата на Заменхоф, те са избити по време на Холокоста, изключително откакто са известни с познанията си в него.
Едва през 1954 година с доста напън и твърдоглавие, програмата за обучение, просвета и просвета на ОН – позната още като Unesco, ще стартира да приема оферти за познаване и приемане на есперанто, както и съществуването на спомагателни и забавни провокации. С нея се отварят и всички порти на учените, които желаят да запомнят и получат колкото се може повече внимание.
През 1985 година се приема още едно предложение, позволяващо на другите страни да одобряват и прибавят този език в своята образователна стратегия. С години Китай ще предлага есперанто като компетентност за проучване в някои от своите университети. Съществува и стратегия, която разрешава на университет в Полша да преподава на есперанто. През 2017 година е призната и годината на Заменхоф. Есперанто няма добра орис през днешния ден, приказва се единствено от група запалянковци по целия свят, в това число и в Антарктика. Повечето оферти и пособия се дават изцяло гратис в интернет и даже може да се открие в преводача на Гугъл като опция.
Има и още забавни детайлности – думата есперанто значи „ оня, който се надява “. И през днешния ден има хора, които откровено чакат тъкмо този език да се трансформира в главен инструмент и да донесе мир. Езикът може да е мост, който събира повече хора, освобождавайки ги от оковите на езиковата преграда, само че вместо това ставаме очевидци на нещо напълно друго. Продължава да се отдалечава от главната си цел.
