Съветската противопехотна мина – кошмар за Афганистан
В края на XIX и началото на XX век мините са известно оръжие, което намира необятно приложение. С развиването на технологиите, техните размери стават все по-малки, а скоро се прибавя и спогодба, в която мините би трябвало да се употребяват, с цел да раняват хора, само че не и да ги убиват. Функцията на мините става разумна, тъй като при ранен боец ще е доста по-лесно да има притичане на помощ и закъснение на хода на армията, в случай че боецът е мъртъв, никой няма да му обърне внимание. През 50-те години на предишния век ще открием, че Съюз на съветските социалистически републики създава противопехотни мини, които могат да бъдат хвърляни от аероплан.
Една от известните мини е PFM-1. Тя е дребна и извънредно лесна за произвеждане, а броят хвърлени такива е безграничен. Повечето бойци я назовават „ Зеленият папагал “ или „ Пеперудата “, само че за врага това е „ Съветската играчка на гибелта “. С две крила – една по-тънка и една по-дебела, създадени от пластмаса и на практика неуловими за нито един детектор, тези мини са повече от съвършени. В по-дебелото крило се крие и течен експлозив, а детонаторът е алуминиев. Дължината на мината е 61 милиметра на дължина и 20 милиметра на широчина. Теглото е едвам 75 грама, а експлозивът е 37 грама.
Обикновено мините се слагат в държач, който при дърпане на палеца стартира да хвърля мините в малко по-сериозен радиус. Необходими са към 40 минути за разтоварване, а по-късно мината се детонира под напън от едвам 5 кг. Точно това е било желанието на военния личен състав. Друга вариация е PFM-1S, която има 24-часов таймер и по-късно се самоунищожава. Руските бойци употребяват общоприетата версия, която е освен ефикасна, само че и задоволително сложна за неутрализиране. Бойното им кръщене е в Израело-сирийския спор от 1973 година Използват се самоуверено и по време на окупацията в Афганистан. Именно в Афганистан са хвърлени хиляди мини.
Руснаците им намират приложение в тесните планински пътеки, при правенето на засади и като цяло за редуцирането на човешкия капитал на съперника. Врагът в никакъв случай няма визия къде са скрити и какви провали могат да създадат. През 1989 година руснаците си потеглят, само че оставят задоволително мини, които да продължат да отмъщават за загубата. По груби сметки се счита, че към 1 милион мини се намират към момента на територията на Афганистан и от 1978 година насам са ранени към 30 000 афганистански мирни жители, измежду които и доста деца. И до през днешния ден има деца, които считат, че този тип мини са играчки. Имат дребни размери, също така са пластмасови и цветни.
Самото им унищожаване е извънредно трудоемко и също по този начин скъпо. Обезвреждането на една мина лишава сред 300 и 1000 $, като също така се лишава и доста време, с цел да бъдат локализирани. За огромна неволя, въпросната мина може да бъде преместена и от атмосферните условия с лекост. Обезвреждащите екипи нормално разпитват локалните поданици за информация къде последно е бил случаят и дали имат престава къде се намира минното поле. След това гледат и прогнозата на времето, която през последните няколко години може да е помогнала за разбъркването. Пластмасовото покритие върху тях също затруднява детекторите.
Трябва да се работи с доста по-прецизни уреди, които да разрешат локализирането им. Същото ги прави на практика безконечни, тъй като няма да се износят или повредят във времето, експлозивът вътре също не дефектира. Изданието New York Times споделя, че мините са поставяни и в детски играчки. Разбира се, до през днешния ден някои военни отхвърлят, че има такива дейности, по време на окупацията излиза наяве, че пропагандата работи извънредно грубо.
Няма доказателства, въпреки и множеството публицисти да са на мнение, че такива дарове са правени на дребните деца. Друг факт е, че още веднъж липсва информация по отношение на осъществяваните зверства, за които точно съветските бойци носят огромна отговорност. Най-важното в този случай е, че каквото и да се е случило, мините в действителност са там и постоянно покачват риска.
Вече минаха съвсем 40 години от съветската инвазия и жертви към момента има. Няма доста потребен ход за деяние, структурата на това оръжие е в действителност съвършена. Надеждата за премахването на мините е, че най-сетне ще се стигне до оня миг, в който ще е по-лесно локализирането им. Все по-често се употребяват и дронове, които да обезвреждат опасността от високо. За страдание не постоянно са ефикасни, най-малко не и на този стадий.
