Тя е само на 8 години, когато спасява десетки животи по времето на Холокоста
В края на Втората международна война Джудит Солберг е единствено на осем години, когато тя и фамилията й са в концентрационния лагер Берген-Белзен. Бащата на дребната Джудит изискал момиченцето да направи нещо необичайно съгласно стандартите в лагера.
" Баща ми разбра, че нацистите ще убият доста евреи в този ден ", спомня си Солберг. " Той ме помоли да направя нещо извънредно, да вляза в мъжките бараки, с цел да видя кой няма сили да слезе от койката. Баща ми сподели, че който продължи да лежи, няма да остане жив. Помоли ме да отида да поговоря с тях, да им попея, да им кажа нещо и най-много да ги окуража и да не се отхвърлям, до момента в който не станат ", сподели тя.
Солберг не е сигурна какъв брой живота е избавила. " Десетки ", споделя.
" Но те се изправиха ", спомня си тя.
Тази вечер Солберг ще бъде една от шестте оживели от Холокоста, които ще бъдат почетени със запалване на факел по време на основната гала в Израел по случай Международния ден в памет на жертвите от Холокоста.
Международният ден в памет на жертвите от Холокоста, прочут още като Йом Ашоа, е денят, в който Израел уважава паметта на шестте милиона евреи, убити по време на нацисткия Холокост. Националните церемонии стартират при залез слънце довечера. Знамената се спускат на половина. Утре сутринта в 10:00 ч. ще прозвучи сирена за паника за въздушно нахлуване и всички израелци ще запазят две минути безмълвие.
Сега на 88 години, родената в Амстердам Солберг има семейство и четири деца, 24 внуци и 33 правнуци. Един от синовете ѝ, арбитър Ноам Солберг, е арбитър във Върховния съд на Израел.
През 1943 година, до момента в който като малко момиче живее в Амстердам, нидерландското разузнаване възнамерява да изведе незаконно еврейски деца на безвредно място. Джудит ван Дайк и нейната сестра Елизабет получават петминутно предупреждение да се облекат с няколко ката облекла и да отидат в един спектакъл. Но девойките отказали да се отделят от родителите си.
Вместо това нацистите изпращат фамилията в директния лагер Вестерборк в Нидерландия. От този лагер евреите би трябвало да бъдат депортирани в концентрационни лагери на изток. От същия лагер дядото на Джудит е отведен в лагера Аушвиц и погубен.
Останалите членове на семейство Ван Дайк са изпратени в Берген-Белзен, концентрационен лагер в Северна Германия, където 50 000 евреи умират, най-много от заболявания и апетит.
Когато слиза от влака, чува крясъци " Навън! " и вижда германци с камшици и кучета. Евреите били принуждавани да стоят под строй в продължение на часове в огромния мраз и сняг. Дядото на Джудит, равинът Симон де Врис, умира в Берген-Белзен.
Майката на Джудит знаела немски език и била принудена да работи в офисите на лагера. Тя употребила тази опция, с цел да краде изгорели корички самун, които деляла със фамилията си.
Джудит и Елизабет съумяват да избродират було за самун за шабат, да го избродират с надпис на иврит и да държат в него изсушен самун.
Нацистите разделят мъжете и дамите в обособени бараки. Но когато на членовете на тяхното семейство било разрешено да се съберат, Джудит отишла в бараката на татко си, където той я предиздвикал да се промъкне в мъжките бараки, с цел да насърчи болните, останали да лежат в леглото, да станат, с цел да не бъдат убити от нацистите.
През април 1945 година, когато съдружниците напредват в Европа, семейство Ван Дайк и други пандизчии били качени на трен, който пътувал сред намиращите се в съседство западен и източен фронт без съответна дестинация. Много от пандизчиите умряли във влака. На една от спирките Джудит и сестра ѝ забелязали чувал с картофи извън, прескочили през телата на мъртвите до вратата на вагона и вкарали чувала вътре.
" Тези картофи избавиха доста хора във влака ", споделя Джудит.
В последна сметка пандизчиите във влака били освободени от Червената войска покрай град Тробниц в Източна Германия.
След войната Джудит идва в Швейцария, където се среща със Саул Солберг, някогашен неин съученик от Амстердам. Той е оживял по време на войната, укрит от фермери християни в Нидерландия.
" Лично аз съм доста разчувствана да запаля факел през днешния ден, а също да посоча от името на моя татко и моята сестра, че постоянно има вяра и че не би трябвало да се предаваме. Тогава се опитахме да спасим човешки живот и успяхме ", споделя тя, представена от Българска телеграфна агенция.
" Баща ми разбра, че нацистите ще убият доста евреи в този ден ", спомня си Солберг. " Той ме помоли да направя нещо извънредно, да вляза в мъжките бараки, с цел да видя кой няма сили да слезе от койката. Баща ми сподели, че който продължи да лежи, няма да остане жив. Помоли ме да отида да поговоря с тях, да им попея, да им кажа нещо и най-много да ги окуража и да не се отхвърлям, до момента в който не станат ", сподели тя.
Солберг не е сигурна какъв брой живота е избавила. " Десетки ", споделя.
" Но те се изправиха ", спомня си тя.
Тази вечер Солберг ще бъде една от шестте оживели от Холокоста, които ще бъдат почетени със запалване на факел по време на основната гала в Израел по случай Международния ден в памет на жертвите от Холокоста.
Международният ден в памет на жертвите от Холокоста, прочут още като Йом Ашоа, е денят, в който Израел уважава паметта на шестте милиона евреи, убити по време на нацисткия Холокост. Националните церемонии стартират при залез слънце довечера. Знамената се спускат на половина. Утре сутринта в 10:00 ч. ще прозвучи сирена за паника за въздушно нахлуване и всички израелци ще запазят две минути безмълвие.
Сега на 88 години, родената в Амстердам Солберг има семейство и четири деца, 24 внуци и 33 правнуци. Един от синовете ѝ, арбитър Ноам Солберг, е арбитър във Върховния съд на Израел.
През 1943 година, до момента в който като малко момиче живее в Амстердам, нидерландското разузнаване възнамерява да изведе незаконно еврейски деца на безвредно място. Джудит ван Дайк и нейната сестра Елизабет получават петминутно предупреждение да се облекат с няколко ката облекла и да отидат в един спектакъл. Но девойките отказали да се отделят от родителите си.
Вместо това нацистите изпращат фамилията в директния лагер Вестерборк в Нидерландия. От този лагер евреите би трябвало да бъдат депортирани в концентрационни лагери на изток. От същия лагер дядото на Джудит е отведен в лагера Аушвиц и погубен.
Останалите членове на семейство Ван Дайк са изпратени в Берген-Белзен, концентрационен лагер в Северна Германия, където 50 000 евреи умират, най-много от заболявания и апетит.
Когато слиза от влака, чува крясъци " Навън! " и вижда германци с камшици и кучета. Евреите били принуждавани да стоят под строй в продължение на часове в огромния мраз и сняг. Дядото на Джудит, равинът Симон де Врис, умира в Берген-Белзен.
Майката на Джудит знаела немски език и била принудена да работи в офисите на лагера. Тя употребила тази опция, с цел да краде изгорели корички самун, които деляла със фамилията си.
Джудит и Елизабет съумяват да избродират було за самун за шабат, да го избродират с надпис на иврит и да държат в него изсушен самун.
Нацистите разделят мъжете и дамите в обособени бараки. Но когато на членовете на тяхното семейство било разрешено да се съберат, Джудит отишла в бараката на татко си, където той я предиздвикал да се промъкне в мъжките бараки, с цел да насърчи болните, останали да лежат в леглото, да станат, с цел да не бъдат убити от нацистите.
През април 1945 година, когато съдружниците напредват в Европа, семейство Ван Дайк и други пандизчии били качени на трен, който пътувал сред намиращите се в съседство западен и източен фронт без съответна дестинация. Много от пандизчиите умряли във влака. На една от спирките Джудит и сестра ѝ забелязали чувал с картофи извън, прескочили през телата на мъртвите до вратата на вагона и вкарали чувала вътре.
" Тези картофи избавиха доста хора във влака ", споделя Джудит.
В последна сметка пандизчиите във влака били освободени от Червената войска покрай град Тробниц в Източна Германия.
След войната Джудит идва в Швейцария, където се среща със Саул Солберг, някогашен неин съученик от Амстердам. Той е оживял по време на войната, укрит от фермери християни в Нидерландия.
" Лично аз съм доста разчувствана да запаля факел през днешния ден, а също да посоча от името на моя татко и моята сестра, че постоянно има вяра и че не би трябвало да се предаваме. Тогава се опитахме да спасим човешки живот и успяхме ", споделя тя, представена от Българска телеграфна агенция.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ